Решение № 15051 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2014 г.

Решение № 15051 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мохсен Мохамед Абдел Карим, от гр. София против решение № 5511/19.08.2014 г. по адм. дело № 9767/2013 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не е налице неточно прилагане на материалния закон и в частност чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП, тъй като жалбоподателят е собственик на капитала на ТД "Стоянка" ЕООД, гр. София и за предмета на спора са неотносими обстоятелствата дали фирмата развива търговска дейност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за обосновани и законосъобразни изводите на административния съд, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата, които имат право да получават целеви помощи за отопление, поради наличие на правоизключващи основания по чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 5511/19.08.2014 г. по адм. дело № 9767/2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Мохсен Мохамед Абдел Карим, от гр. София срещу заповед № Т-356/29.07.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2013/2014 г. За да постанови съдебното решение, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че нормата на чл. 10, ал. 1 ППЗСП е императивна и изключва регистрираните като търговци и собственици на капитал в търговско дружество физически лица от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2 ЗСП. Отбелязал е, че това правно положение е относимо както за българските граждани, така и за лица с разрешено пребиваване в страната. Решението е правилно. По делото е установено, че Мохсен Мохамед Абдел Карим е гражданин на Египет и пребивава на законно основание в Република България. Същият живее с майка си, която няма български документи за самоличност, но е в процедура за издаване на карта за пребиваване в България в закупено от него жилище в гр. София, състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения. Събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на търговско дружество "Стоянка" ЕООД, гр. София. Приетите от първоинстанционния съд годишни данъчни декларации на дружеството за 2013 г. ведно с годишните отчети за дейността му сочат изцяло нулеви данни за приходи, разходи и имущество. Съгласно чл. 2, ал. 6 ЗСП от правото на социални помощи, предвидено за българските граждани по чл. 2, ал. 3 ЗСП, се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Подробната уредба за реализиране на тези права е дадена в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 49/2008 г. в сила от 27.05.2008 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското дружество. Като правоизключващо основание той е приел за достатъчен факта на самото съществуване на подобна търговска регистрация. С оглед на горното обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че упражняването или не на реална търговска дейност не е обстоятелство, което изключва прилагането на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП. За да е налице предпоставка за отпускане на социална помощ е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал такава същата да е заличена в търговския регистър. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение