Решение № 13953 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2013 г.

ВАСII отделение24.10.2013 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 805/12.04.2013 г. по адм. дело № 2848/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Славка Мирчева Димова и Андон Мирчев Димитров против заповед № КД-14-43 от 25.06.2012 г. на изп. директор на АГКК София. ОСЪЖДА Славка Мирчева Димова и Андон Мирчев Димитров да заплатят на Теменужка Димитрова Рангелова и Елена Димитрова Радичева, двете от гр. Куклен сумата от 410 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13953 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Теменужка Димитрова Рангелова Производството и Елена Димитрова Радичева, двете от гр. Куклен против решение № 805/12.04.2013 г. по адм. дело № 2848/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е обявена нищожността на заповед № КД-14-43 от 25.06.2012 г. на изп. директор на АГКК София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответниците -Славка Мирчева Димова и Андон Мирчев Димитров оспорват жалбата. Изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно ( за които обявената за нищожна заповед е благоприятен акт) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за нищожна като издадена от некомпетентен орган оспорената заповед, с която е одобрено изменение в кадастралния план на гр. Куклен чрез разделяне на ПИ план. № 505 на два нови ПИ с план. № № 1771 и 1772 и регистриране на първия на наследниците на Димитър Иванов Грудев, а втория на Мирчо Андонов Димитров, както и разделяне на двуетажната полумасивна жилищна сграда на две отделни сгради с калканно застрояване. Счетено е също, че е допуснато съществено нарушение на процедурата за изменение на кадастралния план поради неподписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В оспорената заповед е посочено, че се издава във връзка с влязло в сила решение № 591/12.06.2006 г. на Пловдивския окръжен съд по адм. дело № 461/2005 г. С него и отменена като незаконосъобразна Заповед № 300-4-25/23.12.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, в частта, с която е одобрен кадастралния план на гр. Куклен относно имот пл. № 505 и преписката е върната на админинстративния орган за изпълнение указанията на съда в мотивите на решението-за нанасяне на два нови самостоятелни имота от имот пл. № 505 и на верните имотни граници между тях по съществуващата материализирана граница, както и да се отразят настъпилите промени относно собствениците на имотите. Решението на ОС-Пловдив е оставено в сила от ВАС по адм. дело № 8594/2006 г. С оглед постановения резултат следва да се приеме, че кадастралния план на гр. Куклен не е влязъл в сила в обжалваната му част по отношение на имот пл. № 505 и за административният орган е установено задължение да го поправи съобразно задължителните указания на съда по влязлото в сила съдебно решение. При липсата на влязъл в сила кадастрален план той не може да бъде изменян по смисъла и по реда на чл. 53 и сл. ЗКИР. Административният орган е длъжен да издаде нов административен акт съобразно задължителните указания на съда, доколкото противоречащите му актове са нищожни на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В случая компетентен да се произнесе е административният орган, издал отменения акт-изп. директор на Агенцията по кадастър, респ. законният му правоприемник изп. директор на АГКК. Неправилно е прието от първостепенния съд, че компетентният орган следва да се определи по правилата на § 40, ал. 5 ПЗР на ЗИД ЗКИР във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, защото не се касае за поддържане на кадастрален план и регистър, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на РБ, а до одобряването на кадастралния план, което в частта за ПИ пл. № 505 не е влязло в сила. В този смисъл обявяването на нищожността на оспорената заповед е в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Неправилно е прието от административния съд и че издаването на заповедта без подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразността й. За одобряването на кадастрален план за ПИ не се изисква съставянето и подписването на акт за непълноти и грешки. В случая заповедта не се издава и в "изпълнение на влязло в сила съдебно решение" по смисъла на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КККР, което касае изпълнение на решение по особения иск за материално право по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не изпълнение на съдебно решение за отмяна на незаконосъобразно одобряване на кадастрален план. От събраните по делото доказателства и кореспондиращото с тях заключение на вещо лице се установява, че отразеното с оспорената заповед в кадастралния план не съответства в част от 7 кв. м. спрямо предходния действащ кадастрален план от 2004 г., съобразен от съдебното решение във връзка, с което е издадена заповедта, като това несъответствие е в рамките на допустимата грешка при геодезическото заснемане. Следователно не е налице и материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Макар и неточно в нея да е вписано, че се изменя кадастралния план, волята на административният орган да одобри такъв за ПИ пл. № 505 в изпълнение на влязлото в сила съд. решение по адм. дело № 461/2005 г. на ОС-Пловдив е изразена точно и мотивирано. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на оспорващите и следва да се присъдят в полза на касаторите, които са направили своевременно искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3