Решение № 137 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 650/2016 г.

Решение № 137 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 650/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Юл. Б. като процесуален представител на Д. П. Л. от [населено място] и П. П. К. от [населено място] за отмяна на решение на Варненския окръжен съд от 23.II.2015 г. по гр. д. № 212/2015 г. Като основание за отмяна молителките сочат, че след влизането в сила на атакуваното решение им станало известно ново обстоятелство и ново писмено доказателство - тяхна близка се снабдила с писмо № С-25/16.IХ.2015 г., издадено от Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Регионален държавен архив" В., отдел "Държавен архив" В., във връзка с търсени от нея имоти в землището на [населено място], от което било видно, че не се установява наличие на заявление за членство в ТКЗС, както и опис-декларация, съдържаща данни за недвижими имоти, внесени в ТКЗС "Ст. Д." [населено място] от името на С. С. А. - първоначалният "праводател" на ответниците, което доказвало твърденията на молителките по делото, че първоначалния праводател не би могъл да бъде собственик на процесния имот, следователно и ответниците не могат да се легитимират като собственици. Сочи се, че с представения документ се доказват твърденията на молителките в хода на инстанционното производство: че нот. акт № ***/199*г. е нищожен - защото имотът, предмет на замяната, не е индивидуализиран и не е посочено срещу какво е заменен, и липсвало отразяване в акта за прилагане към него на протокола на Т. комисия; че не било установено по делото идентичността на имота, за който ответниците претендирали, че е обект на замяната, и наличието изобщо на замяна поради липса на протокол на Т. комисия; че поради това С. С. А. не би могъл да се легитимира като собственик и не би могъл да бъде праводател на ответниците. В съдебно заседание е представено и писмо до молителката Л. на Държавна агенция "Архиви" изх. № С-4/12.II. 2016 г., в което се сочи, че при извършена по нейно заявление от 9.II.2016 г. справка по съдържанието на инвентарните описи на Ф. 610 - ТКЗС "Ст. Д." [населено място] се установило, че няма комплектувани протоколи на Т. комисии [населено място], а при идентична справка по съдържанието на делата за постоянно запазване на Ф. 982 - ОбНС [населено място] се установила архивна единица, съдържаща "Протоколи на обществените комисии за причиславяне на земи към ДПФ [населено място] в периода 8.III.1958 г. - 28.V.1963 г., при полистната проверка на която не се установили данни за извършена замяна на ниви от С. С. А. в землището на ТКЗС [населено място], както и че във фонда не били описани други архивни единици, съдържащи протоколи на Т. комисии [населено място]. Ответниците по молбата за отмяна Г. П. Г. и М. К. Г., и двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Е. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок и съдържаща твърдение за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С влязлото в сила поради недопускането на касационното му обжалване /с определение на ВКС I ГО от 23.IХ.2015 г. по гр. д. № 3278/2015 г./ решение от 23.II.2015 г. по гр. д. № 212/2015 г. Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския РС от 24.Х.2014 г. по гр. д. № 16529/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Л. и П. К. срещу Г. Г. и М. Г. искове за установяване, че ответниците не са собственици на имот № **** с площ 1002 кв. м, при посочени съседи, по ПНИ местност "Св. Н." [населено място]. Прието е с решението, че с представените от ответниците и неоспорени от ищците, сега молители, нотариални актове Г. и М. Г. се легитимират като собственици на процесния имот - с нот. акт № ***/05.II. 196*г. С. С. А. придобил по замяна с ТКЗС [населено място], обективирана в решение на Комисията по Т., срещу отстъпен от него имот, лозе с площ 2 дка в м. "А.", землището на [населено място]; с нот. акт № **/09.ХII. 197*г. С. С. А. се разпоредил с 1 дка от този имот /при посочени граници/ чрез дарение в полза на сина си И. Ст. С., който с нот. акт № ***/15.III. 198*г. се разпоредил с него чрез замяна в полза на Г. Г. Имотът е застроен въз основа на разрешение за строеж от 28.I. 1986 г. за сезонна постройка до 35 кв. м и архитектурен проект от 20.I. 1986 г. Поради неоспорването на нотариалните актове ответниците не следва да доказват в процеса собствеността на праводателите си. На ищците /сега молители/ е тежестта да докажат несвоевременното си възражение, че няма протокол на Т. комисия, въз основа на който е издаден нот. акт № ***/196*г., и че няма идентичност с имота, получен по замяната, каквито доказателства те не са представили. Освен това, тъй като е налице разпоредително действие с получения по замяна имот и тъй като имотът е бил застроен към влизането в сила на ЗСПЗЗ /1.III.1991 г./, той не е подлежал на възстановяване и ПК е отказала да възстанови правото на собственост /с решение от 8.VI.1994 г./ на първоначалните /преди замяната/ собственици /в случая на ищците като наследници на К. П. Н./ по силата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ, при което замяната е запазила действието си. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. В разглеждания случай сочените от молителите като нови обстоятелства и писмени доказателства не обосновават наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните обстоятелства и писмени доказателства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото, но това не е било сторено от страната само защото на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Представените в настоящото производство от молителките писмени доказателства са писма, с които ДА "Архиви" в отговор на подадените до нея заявления, в т. ч. на молителката Л., е посочила резултатът от извършените в архивите справки - че не са намерени: заявление за членство и опис-декларация, съдържаща данни за размера и границите на недвижимите имоти, внесени в ТКЗС К. от С. С. А., протоколи на Т. комисии [населено място], както и данни за замяна на ниви от С. С. А. в землището на ТКЗС [населено място]. С данни за тези обстоятелства молителките са могли да се снабдят от Държавния архив своевременно в инстанционното производство при полагането на дължимата грижа за добро водене на делото. С оглед на това не е налице предвидената в закона предпоставка твърдяните като основания за отмяна нови обстоятелства и нови писмени доказателства да не са могли обективно /безвиновно/ да бъдат известни на молителките. Но дори да се приеме, че тази предпоставка е налице, сочените нови обстоятелства не са и от съществено значение за делото. Това е така с оглед изводите в атакуваното решение за неоснователност на предявените искове и поради извършените последващи замяната разпоредителни сделки с процесния имот и застрояването му, представляващи предвидени в закона пречки за възстановяване на ищците на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този извод на ответниците по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 500 лв. разноски /адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 2.II.2016 г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,