Решение № 3003 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие , подадена чрез процесуалния му представител юрк.Д.Брайкова, срещу Решение 111 от 18.07.2023 г., постановено по адм. дело 45/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5457#2 от 17.01.2023 г., издаден от Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ 3емеделие / и са присъдени разноски. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е дължал пълноценен анализ на събраната доказателствена съвкупност и да изясни волята, ангажимента и дължимото поведение на бенефециера съгласно разписаните нормативни правила , което не е сторено, като единствено е анализирано дължимото поведение на административния орган, като е пренебрегната необходимостта бенефециера да отговаря на нормативно установените изисквания за допустимост. По тези съображения (с които всъщност се изчерпва цялата касационна жалба) се стича, че съдът е нарушил основните процесуални правила за оценка на доказателствената съвкупност, което е компрометирало и сторените правни изводи. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде отменен АУПДВ. Претендират се всички направени разноски в производството. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 от ГПК. Ответникът С. Добрев, чрез процесуалния си представител адв. Х. Кожухарова, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решението си Административен съд /АС/ Ямбол е отменил по жалба на С. Добрев Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 2020 г. за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5457#2 от 17.01.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие (наричан по-долу само Актът или Акт 01-6500/5457#2 от 17.01.2023 г. на Зам. Изп. Директор на ДФ Земеделие ) , с който е прекратен ангажиментът му по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. за кампания 2022 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично растениевъдство за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г., във връзка с подадените от С. Добрев заявления за подпомагане с УИН 28/140616/81017, УИН 28/14017/86004, УИН 28/070618/90774, УИН 28/280519/93592, УИН 28/260520/96897 и УИН 28/190521/03073, в размер на 15 344,83 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. г и чл. 17 ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРС 2014 2020 г. (наричана по-долу само Наредба 4/24.02.2015 г.). От фактическа страна съдът е приел, че С. Добрев е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. с направление Биологично растениевъдство през кампания 2016 г., която е и първата от поетия пет годишен ангажимент, като до края на петата година по повод подадени заявления за плащане физическото лице е получило финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление Биологично растениевъдство в размер на 34 029,04 лева за 2016 г., 34 029,04 лева за 2017 г., 33 971,46 лева за 2018, 0,00 лева за 2019 г. и 25 709,38 лева за 2020 г. Първостепенният съд е установило също така и че за кампания 2021 г. на Добрев по мярка 11 Биологично Земеделие , направление Биологично растениевъдство е изплатена субсидия в размер на 25 709,38 лева. Така общо изплатената сума по направление Биологично растениевъдство на мярка 11 Биологично земеделие , през годините предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, възлиза на 154 448,30 лева. На 10.05.2022 г. е подадено и Общо заявление за подпомагане за кампания 2022, УИН 28/270522/08571 (последно редактирано на 30.05.2022 г.), с което са заявени за подпомагане общо 6 броя БЗС, с обща площ от 30,05 ха, от който един единствен брой БЗС, с площ от 10,86 ха е заявен за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство". С писмо изх. 01-6500/5457 от 12.10.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие Добрев е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" и възстановяване на полученото финансово подпомагане. Посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 45,61 %, както е видно от данните в таблица 1, по който начин е прието, че не е спазено изискването на чл. 17 ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., при което за административният орган възниква правомощието по чл. 15 ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 4 т. 2 б. г във вр. чл. 17 ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по посоченото направление от мярка 11 Биологично растениевъдство и задължение за бенефициера да възстанови сумата от 15 344,83 лева, съставляваща 10 % от общо изплатеното за съответните години подпомагане (данните са подробно цитирани). Предоставена е възможност за възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации, в 7-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е получено на 07.12.2022 г. На 26.12.2022 г. Добрев е подал Възражение - вх. 01-6500/5457, съобразно изложеното в което обаче е видно, че освен общите постановки относно нормативната национална и общностна правна уредба, са изложени съображения относно удължаване на поетия ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. Последвало е издаването на оспорения индивидуален административен акт. В хода на съдебното производство е приета административната преписка, която се изчерпва с подаденото Общо заявление за подпомагане за 2022 г. от Добрев, ведно с необходимите таблици и декларации и документи към него ; уведомлението по чл. 26 от АПК; възражението; заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия и процесният акт. По делото е приетото заключение по допусната СТЕ, кредитирано изцяло от състава на първостепенния съд, като компетентно дадено, неоспорено от страните и съответно на събрания доказателствен материал, че за 2016 г. от общо заявените за подпомагане 9 броя БЗС, с обща площ от 34,05 ха, само 2 броя БЗС, с обща площ от 23,81 ха са заявени за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство". По този начин вещото лице е дало експертен извод, че процентът на географското покритие на площта от пресичане на заявените от жалбоподателя за кампания 2022 г. парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие , заявени за кампания 2016 г., е 45,61 %. Въз основа на така установените факти първостепенният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но че административното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до тези си изводи съставът на АС Ямбол е посочил, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал всички относими към тяхното изясняване доказателства, по който начин фактическият му извод, че се касае до удължен по смисъла на чл. 6 ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. многогодишен ангажимент е необоснован, а и неправилен. Според съда от приложените доказателства се налагал изводът, че всъщност след като през 2020 г. е изпълнен поетият през 2016 г. 5-годишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., направление Биологично растениевъдство , през 2022 г. Добрев е подал заявление за нов ангажимент за една година, като е включил само сертифицирани биологични площи, правна възможност, предвиден според състава на Административен съд Ямбол с нормата на ч. 6 ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Като последица съдът е приел и че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон, доколкото в тежест на административния орган е да докаже вида на подаденото заявление и защо също не отговаря на изискванията на чл. 17 ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Най-сетне съдът е счел, че е на лице и още едно самостоятелно основание за отмяна на издадения Акт, мотивирайки се с обстоятелството, че нормата на чл. 15 ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е неправилно приложена във втората част на волеизявлението на органа за установяване на публично държавно вземане, с мотива че предприемане на действия по възстановяване на вече получена финансова помощ по съответното направление може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента, но не е и да бъде обективирано в същия акт волеизявление, като крайно решение за установяване на вземането. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Правилни са и изводите на съда, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото липсват доказателства от административния орган да са установени всички релевантни за делото факти и обстоятелства в нарушение именно на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Противно на изложеното в касационната жалба това е дължимо именно от него поведение, поради което и правилно съдът е обсъждал този въпрос. В резултат е останал неизяснен основният спорен въпрос от фактическа страна какъв е видът на заявлението, подадено от Добрев за кампания 2022 г. по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство , т.е. дали се касае до удължаване на приключен многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 6 ал. 4 предл. второ във вр. с ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (каквото становище всъщност поддържа касаторът, но се отрича от адресата на акта) или до поет нов ангажимент през 2022 г. в хипотезата на чл. 6 ал. 6 т. 1 (неясно защо и съдът, и ответникът по касация цитират нормата на ал. 4, която касае всъщност кампания 2021 г.) от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (нова ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.). Това не е сторено и в съдебната фаза на процеса, като изводът на състава на Административен съд Ямбол за поет нов ангажимент за кампания 2022 г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., направление Биологично растениевъдство , е необоснован, като почиващ на предположения, а не на установени в хода на процеса факти. Възможността за това е регламентира в чл. 6 ал. 6 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (нова ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), но доказателствата по делото също не водят еднозначно до фактическия извод, сторен от състава на Административен съд Ямбол. Още повече, че нормата на чл. 6 ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., на която се позовават и ответникът по касация, и първостепенният съд, касае единствено кампания 2021 г., за която са уредени три отделни възможни хипотези: 1/ да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020 г., 2/ да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022 г. и 3/ да се поемат нови ангажименти, съгласно условията, дефинирани в т. 1 - 4. Както се посочи по-горе в административната фаза на производството в нарушение на чл. 36 от АПК не е изяснен въпросът, какво точно е предприето като действия от страна на Добрев за кампания 2021 г. Споделя се становището на административния съд, че така допуснатите нарушения на административно производствените правила са съществени, доколкото при липсата им би могло да се достигне и до друг правен резултат. В случая се касае за подпомагане за кампания 2022 г., за която кампания кандидатът е подал Общо заявление за подпомагане с УИН 28/270522/08571 (последно редактирано на 30.05.2022 г.), с което са заявени за подпомагане общо 6 броя БЗС, с обща площ от 30,05 ха, от които един единствен брой БЗС, с площ от 10,86 ха е заявен за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 2020 г., направление "Биологично растениевъдство". Очевидно страните не спорят, че първоначално ангажиментът на Добрев по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., направление Биологично растениевъдство , е поет през 2016 г. и 5-годишният период е приключил през 2020 г. (по правилото на чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. в редакцията й, действаща до доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). При това положение от съществено значение е било на първо място да се изясни въпросът относно това, какви са били предприетите за кампания 2021 г. действия от страна на земеделския стопанин дали е удължен приключеният многогодишен ангажимент, съобразно чл. 6 ал. 4 предл. 2 във вр. с ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (в редакцията й след доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), в която хипотеза единствено и само би могло да се говори за неговото удължаване и през 2022 г. Това се налага от логическото и граматическото тълкуване на разпоредбите на ал. 3, така и ал. 4, които предвиждат ежегодно (т.е. последователно/непрекъснато) удължаване на ангажимента, но не по-късно от кампания 2022 г. Така съгласно чл. 6, ал. 3 и 4 от Наредба 4/2015 г. в посочената редакция, след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г. През 2021 г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020 г., да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022 г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност: 1. две години по направление "Биологично растениевъдство", когато в ангажимента се включват площи в преход; 2. една година по направление "Биологично растениевъдство", когато в ангажимента се включват само сертифицирани биологични площи; 3. две години по направление "Биологично животновъдство"; 4. една година по направление "Биологично пчеларство". Административният орган е приел че последователно през 2021 г. и през следващата 2022 г. е удължен в посочената хипотеза ангажиментът по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г., направление "Биологично растениевъдство", първоначално поет през 2016 г. и приключен през 2020 г., което макар и логично, и би могло да се предполага (принципно не е спорно, че и за кампания 2021 г. Добрев е получил подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство ), не е еднозначно установено и не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Този извод не може да бъде сторен единствено и само на база подаденото заявление за подпомагане за 2022 г., както бланкетно е посочено в издадения акт. Неясно къде точно Добрев е декларирал, че желае да продължи ангажимента , както е приел административният орган, за да отхвърли бланкетно и немотивирано възражението на земеделския стопанин. Още повече, че видно от данните от Таблица на заявени площи по направления и дейности от Мярка 11 Биологично земеделие , ПРСР 2014 2020 г., част от Резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г., липсват данни в колона Площ с ангажимент, ха (л. 114 от делото). При липсата на доказателства за предприети действия по удължаване в посочения по-горе смисъл през 2021 г., то единствената хипотеза, регламентирана в Наредба 4 от 24.02.2015 г., за кампания 2022 г. би била тази на чл. 6 ал. 6, а именно поемането на нов ангажимент. Но също така удължаването на ангажимента през 2021 г., също не изключва поемането на нов ангажимент през 2022 г. в посочената хипотеза. И в двата случая (било то удължаване, бил то поемането на нов ангажимент) е неприложимо правилото на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., респ. не може да се говори за неговото нарушаване, който именно е възприетият като правопораждащ правомощието на административния орган юридически факт за издаване акт в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Отделно от това следва да се посочи, че неправилно първостепенният съд е приел, че актът отговаря на изискването за форма чл. 146, т. 2 от АПК, доколкото от съдържанието му се достига до извода, че е нарушено изискването за мотивираност, изрично регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дори и при собствените си фактически установявания административният орган не е извършил преценка и не е изложил каквито и да е мотиви относно приложимостта на чл. 17, ал. 2, изр. трето от Наредба 4 от 24.02.2015 г., съгласно което удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година. Зам.изпълнителният директор на ДФ Земеделие очевидно е пропуснал да отбележи допълването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт, сторено с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), което допълнение касае именно случаите на удължаване на приключилите многогодишни ангажименти във възприетата именно от него хипотеза. Разбира се никакви релевантни фактически и правни установявания не са сторени и не са обсъждани от касатора. Следва да се посочи, че в една такава хипотеза (удължен ангажимент), както правилно е приел и първостепенният съд, е неприложимо изискването за намаляване на площта с не повече от 10 %, при което поне 90 % от площта по направлението да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент, касаещо хипотезите на поет ангажимент съгласно глава четвърта на наредбата или в случаите по ал. 4 и 5 на чл. 17 от същата. Т.е. както правилно е приел и първостепенният съд, неправилно административният орган е приел дори и при възприетите от него факти, че е изпълнен фактическият състав на чл. 15,ь ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 4, т. 2, б. г във вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Изложеното в неговата съвкупност е било достатъчно основание за отмяна на административния акт, като неправилен поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на изискването за форма (мотивираност) на тази категория актове, като последица от които се е стигнало и до постановяването му в нарушение на материалния закон. За яснота следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя алтернативния аргумент на състава на Административен съд Ямбол, че чл. 15, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. не допуска инкорпорирането в един индивидуален административен акт волеизявлението за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярката и това за установяване на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. Според приложимото към казуса правило на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица . . В посочената приложима редакция на правната норма липсва изискване преди издаването на АУПДВ да е налице влязъл в сила предходен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Следва да се подчертае и че принципно съдебната практика на съставите на първо и осмо отделение на ВАС (така например Решение 1391 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. 7698/2020 г., VIII о., Решение 1068 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 8686/2020 г., VIII о., Решение 637 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 7697/2020 г., VIII о., Решение 15060 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 9780/2020 г., I о., Решение 13748 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 7730/2020 г., I о. и др.) по аналогични казуси се консолидира върху разбирането, че не е в противоречие със закона в един и същи акт да бъде постановено както изключването от подпомагане на земеделския стопанин, така и едновременно да се установи и задължение за възстановяване на изплатената помощ, в зависимост от годината от поетия многогодишен ангажимент, за която не е изпълнено съответното изискване, което произтича от общността на фактите от хипотезата на правната норма, използваният в съответната правна норма, вкл. в частност в чл. 15, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. съюз и , а и е в съответствие с принципа на процесуална икономия. В пълно противоречие и с приложимата нормативна уредба, и с даденото тълкуване на закона, дадено с цитираната съдебна практика, е изразеното становище на Административен съд Ямбол. По изложените по-горе съображения обаче обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. Първостепенният съд е пропуснал да приложи правилото на чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК (административното производство е образувано по повод подадено от Добрев Общо заявление за подпомагане за 2022 г., като след отмяна на административния акт на Зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие съдът не може да замести административния орган в поведението му по разглеждане на заявлението и произнасяне вместо него като изземе неговата компетентност и преценка по подаденото заявление), което следва да бъде разпоредено от касационната инстанция. По разноските. При този изход на спора неоснователна е претенция на касатора за присъждане на сторените в процеса разноски. Основателно е искането на ответника по касация за присъждането на понесените такива пред настоящата инстанция. Същите се установиха в размер на 600 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар, които следва да бъдат репарирани от ДФ Земеделие по правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Неоснователно е възражението за прекомерност, сторено от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Предвид конкретно осъществения обем процесуално представителство, фактическата и правна сложност на казуса, така уговореният и заплатен адвокатски хонорар не се явява несъразмерен по смисъла н ачл. 78 ал. 5 от ГПК, още повече че същият е дори под минимумите, дефинирани както в чл. 8 ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3, така и в чл. 8 ал. 2 т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори и под минимума по чл. 9 ал. 3 от същата наредба. Видим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: