Решение № 2860 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15343/2014 г.

Решение № 2860 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15343/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Таньо Вълев Вълев, чрез процесуалния му представител адв. Радина Петрова против решение № 2060/08.10.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1718 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Таньо Вълев Вълев против Ревизионен акт № 241204015/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 486/16.05. 2013 г. на Заместник директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касаторът претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на АС-Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище за спиране, предвид образуваното във ВАС и неприключило тълк. дело № 3 от 2015 г. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Таньо Вълев Вълев против решение № 2060/08.10.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1718 по описа за 2013 г. на този съд в обжалваната му част относно установени на Таньо Вълев Вълев публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г., и прилежащите лихви, както и допълнително установени задължения за: - ДОО - 3 601.40 лв. и лихви - 1 551.03 лв.; ДЗПО-УПФ - 1 531.00 лв. и лихви - 646.47 лв. и ЗО - 2 449.60 лв. и лихви - 531.84 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, обсъдил е и приетите по делото СТЕ и ССчЕ, излагайки съображения и относно некредитирането на експертизите в определени части. Установил е, че РА е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Този извод е обоснован след извършен анализ на представените от РЛ доказателства. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за правилно решението на административния съд относно частта, с която на ДЗЛ са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г., и прилежащите лихви. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на ССЕ и СТЕ. Съдът е изложил подробни аргументи относно некредитирането на ССЕ в определени части. По същество касаторът сочи възражения аналогични с тези, съдържащи се в жалбата пред административния съд. Възраженията са обсъдени от съда в мотивите и са формулирани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното и съдебното производство Таньо Вълев Вълев не е успял да опровергае констатациите в РА относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: -т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Правилно е приел първостепенният съд, че разходите за домакинство и чужбина, при положение, че касаторът не е представил документи, с които да докаже какви точно средства е разходвал за пътуванията си извън страната и такива, с които да удостовери какви разходи за издръжка на живота и правил, то това се извършва съобразно наредбата за командировките в чужбина и по данни на НСИ, което и е сторено в случая. Обосновано е посочил първоинстанционният съд, че Вълев не е разполагал в началото на ревизирания период със сочения от него размер на спестени парични средства към 01.01.2006 г. в размер на 1 150 000.000 лева, както и, че лицата заемодатели не са предоставили данни за размера на притежаваните от тях парични средства към момента на предоставянето им в заем. Отделно от това при налични средства в началото на обследвания период, касаторът е теглил заеми от банки, за които плаща лихви. Правилно е посочено, че за тези средства не са представени достатъчно доказателства - къде са съхранявани средствата, какви са печалбите му от производството на животинска продукция, както и доказателства за закупуването на животните, какви точно животни е отглеждал, къде ги е отглеждал, с какъв трудов ресурс е разполагал при отглеждането им какви разходи са правени за храна, лекарства, ваксини и пр. за животните. Наличието само на карта за регистрация като земеделски производител не е достатъчна. По отношение на лицата, посочени като заемодатели при извършен анализ на посочените от тях източници на доходи, органите по приходите са събрали допълнителни доказателства за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителни вноски от лицата, и са достигнали до обосновани изводи за неналичността на паричните средства, посочени в договорите за заем, още повече, че единият от "заемодателите" Луков въобще не е открит и не е представил доказателства, както за предоставянето на заема, така и за произхода на тези средства. Същата констатация може да се направи и по отношение на средствата, получени в заем от Димитър Лечев - също не може да се установи налице ли са заемни отношения и какъв е произходът на средствата. Правилно е приел първоинстанционният съд, че във връзка с констатираното противоречие в така представените документи - така например видно от приетото в с. з. 22.10.2013 г. удостоверение изх. № 8/02.10.2013 г. на нотариус Николай Дюлгеров, заем от Пламен Луков на Вълев е предоставен в размер на 76 669.53 лв. с нотариално заверен договор, с № 518 от 22.02.2008 г., от друга страна предоставеното копие в същото съдебно заседание от Договор за заем между същите страни е с дата 22.03.2008 г., като действително касае заем в размер на 39 200.00 евро. Видно от приложеното копие на договора, печатът на двете страници, който се слага от страна на нотариуса за удостоверяване поредността на страниците (половините на печата трябва да бъдат положени съответно - на гърба на първата страница и на лицето на втората), е положен само на лицето на втората страница, което обстоятелство води до извода, че двете страници са от различни договори, което обосновава извода, че това писмено доказателство е съставено с оглед нуждите на процеса. От друга страна дори и да се приеме, че на дата 22.02.2008 г. от страна на Пламен Луков е предоставен заем в полза на Вълев то той е в размер на 39 200 евро с левова равностойност от 76 669,53 лева, които средства от друга страна са били възстановени още същата година по банков път от страна на ревизирания субект, поради което и не могат да обосноват извод за промяна на паричния поток. От друга страна същите тези доказателства по никакъв начин не могат да се обвържат с извършения превод по банковата cметка на Вълев на сумата от 35 000 евро, поради което и правилен и законосъобразен е изводът, че същите не са произход предоставен заем. По отношение заемът, даден от Димитър Лечев на Таньо Вълев Вълев. Лицето Димитър Лечев също не е открито, не е представило нито договор, нито разписки. В съдебното производство пред първа инстанция доказателства за оборване тези констатациите на ревизиращия екип не са представени. Неоснователен е и довода на касатора по отношение на развалените сделки с картини, че за тях не са представени никакви доказателства, че цената на всяка една картина е тази, посочена в договорите за продажба на произведение на изкуството с отстъпени авторски права, нито пък посочената в анексите при връщането им. Не е ясно на какво основание картините са върнати, още повече, че в договорите липсва дори клауза за рекламация, още по-малко, за връщане на картините. Освен тези доказателства, други не са представени нито в хода на административното, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство. Наред с това следва да се посочи, че лицето Хавальов не е декларирало нито получени, нито предоставени заеми към Вълев за процесните години; същото не е открито, а от предоставения РД № 907243/19.12.2009 г. относно лицето Вълев е отразено, че от събраните доказателства не е установен фактът на продажбата на коментираните произведения на изкуството, както и получаването на посочената в предоставените документи продажна цена. Още по-малко по делото са налични доказателства за тяхното връщане. Правилно първостепенният съд е кредитирал заключението по съдебно-техническата експертиза, като коректно и безпристрастно изготвено, същото сочи, че размерът на ремонтните дейности, извършени през 2008 г., е 12 000 лв. От тук става ясно, че само една малка част от тези средства са за извършен ремонт на къщата, а с останалите средства лицето е разполагало за покриване на други нужди - разходи за живот, пътувания в чужбина и пр., включително и за ремонт на коментирания недвижим имот, разходите за който всъщност са останали недоказани в процеса, поради което и недоказан е останал фактът, каква част от тези средства са били налични в началото на ревизирания период. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че се получава превишение на извършените разходи на Таньо Вълев Вълев, като не е оборено обстоятелството, че доходите с недоказан произход са, както следва: - за 2008 г. в размер на 44 212.65 лв., за 2009 г. 53 360.97 лв. и за 2010 г. - 26 835.52 лв., което от своя страна е дало основание за определяне на данъчните задължения на касатора Вълев именно в посочените в РА размери. От гореизложените факти и обстоятелства е видно, че липсват събрани по делото доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации по отношение определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г.,, поради което решението в тази част е правилно. Касационният състав на ВАС, Осмо отделение намира за основателна жалбата в частта относно установените задължения на търговеца за ЗОВ за 2008 г. и 2009 и2010 г. година. В тази част решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено по следните съображения: Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Таньо Вълев Вълев относно установените задължения за ЗОВ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочените части. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 1098.83 лв., вместо присъдените 1 121,83 лв. С оглед на резултата по спора, в полза на касатора следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 302,93 лева, а на ответника по касация съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., и чл. 9, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските -- 824,12 лв., или по компенсация касаторът следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" Пловдив - юрисконсултско възнаграждение - 521, 19 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОТМЕНЯ решение № 2060/08.10.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1718 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на Таньо Вълев Вълев против Ревизионен акт № 241204015/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 486/16.05. 2013 г. на Заместник директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно начислените задължителни осигурителни вноски за довнасяне - допълнително установени задължения за: - ДОО - 3 601.40 лв. и лихви - 1 551.03 лв.; ДЗПО-УПФ - 1 531.00 лв. и лихви - 646.47 лв. и ЗО - 2 449.60 лв. и лихви - 531.84 лв., както и В ЧАСТТА за присъдените съдебно-деловодни разноски на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в размер над 1098,83 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Таньо Вълев Вълев, Ревизионен акт № 241204015/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 486/16.05. 2013 г. на Заместник директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно начислените задължителни осигурителни вноски за довнасяне - допълнително установени задължения за: - ДОО - 3 601.40 лв. и лихви - 1 551.03 лв.; ДЗПО-УПФ - 1 531.00 лв. и лихви - 646.47 лв. и ЗО - 2 449.60 лв. и лихви - 531.84 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Таньо Вълев Вълев, ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 531.84 лв. (петстотин тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки). Решението е окончателно.