Решение № 8358 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2010 г.

Решение № 8358 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Вълчедръм, чрез процесуалния му представител адв. Генински, против решението от 03.12.2009 г., постановено по адм. дело № 463/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 1052/06.07.2009 г., с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е постановено изземване на подробно описаните имоти от ползващия ги без правно основание "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Вълчедръм. Представени са и допълнителни писмени бележки. Ответникът - "Спринк" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Кирил Тодоров Богданов и Красимир Богданов Христов също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при нарушение на административно-производствените правила. Административният орган не е уведомил за започналото производство собствениците на процесните земи, предмет на искането за изземване, направено от техен ползвател. Не е била дадена възможност на собствениците да изразят становището си по искането, въз основа на което е било започнато производството, както и да представят доказателства. Нарушен е и материалният закон, тъй като нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ изисква при изземването земята да бъде предоставена на собственика. В случая заповедта не съдържа на кого се предоставят имотите, за които е било наредено да бъдат иззети. Правилно заповедта е приета и за материално незаконосъобразна и е отменена. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана се е развило по жалба на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново против заповед № 1052/06.07.2009 г. на кмета на Община Вълчедръм, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са иззети подробно описани в нея имоти, находящи се в землището на с. Септемврийци, като ползвани от дружеството без правно основание. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. От същите е приел за установено, че административното производството е започнало по молба, вх. № М-166-К от 29.04.2009 г., подадена от Кирил Тодоров Богданов, с която е поискано от кмета на община Вълчедръм да издаде заповед на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която да изземе от "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново имотите, подробно описани в молбата, които молителят е твърдял, че ползва. Към молбата са представени 12 броя договори, от които два договора за аренда, останалите за наем на земеделска земя за една година. По повод договорите съдът е констатирал, че част от тях не са представени в ОСЗ гр. Вълчедръм и не са регистрирани. От представените протокол № 44 от 30.05.2009 г. и протокол № 45 от 30.06.2009 г. на нарочната, назначена от кмета на общината комисия за извършването на проверка по случая, съдът е установил, че лицето от което се иска изземване е уведомено за започналото производство. В отговор, дружеството е уведомило административния орган, че между него и земеделския производител Кирил Богданов са налице спорове за материално право по отношение ползването на земи в землището на с. Септемврийци. На допълнително поискана информация от комисията и задължението за представяне на основание за ползване, дружеството не е отговорило. По делото са представени и обяснения от Крум Крумов и Красимир Христов за състоянието на процесните земи. Въз основа на становище на назначената комисия, кметът на общината е издал оспорената заповед. При тази данни съдът е извел извод за незаконосъобразност на заповедта, на първо място поради нарушение на административнопроизводствените правила - неспазено от страна на кмета на законово предписание служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър за установяване на неправомерното ползване. Освен това съдът е констатирал и нарушение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изисква при изземване земята да бъде предоставена на собственика, с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, а в случая това не е сторено. Нещо повече собствениците на имотите, чието изземване е разпоредено не са уведомени за производството и не са участвали в него. Като нарушение е квалифицирано и това, че производството е започнало по искане на лице - Кирил Богданов, за което не е установено по надлежен начин, че е ползувател на правно основание по отношение всички имоти, предмет на заповедта. Същият е с регистрация по Наредба № 3, но не е подавал декларация по реда на чл. 69 и 70 от ППЗСПЗЗ, поради което не е легитимиран да иска издаване на акт по чл. 34 от ЗСПЗЗ. По тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е постановил отмяната й. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция на текста от ДВ, бр. 10 от 2009 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. В случая имотите са иззети по искане на лице, което не се легитимира като надлежен ползувател и то по отношение всички имоти, предмет на заповедта. Правото му на ползване е основано на договори за аренда и наем, но същите не са регистрирани по надлежния ред, поради което не са противопоставими на трети лица. Режимът на регистрация не е правопораждащ, както правилно се твърди в касационната жалба, но административният орган е следвало да съобрази липсата на регистрация и подаване на декларация по реда на чл. 69 и 70 от ППЗСПЗЗ от ползувателя. Правилно съдът е приел, че представените договори не установяват активна легитимация за лицето, твърдящо че е ползувател, да иска изземване по посочения привилегирован ред. Възражението в жалбата, че съдът, неправилно е приел, че от бързия ред на защита могат да се ползват само собствениците на земеделски земи с възстановено право на собственост, а не и техните ползуватели, е некоректно. Съдът е посочил, че в конкретния случай лицето, което твърди, че е ползувател не е установило това си качество, а не че изобщо ползувателите нямат право да инициират производство по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Обоснован е и вторият извод на съда, че е нарушена нормата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като видно от материалите в административната преписка, кметът, преди да издаде оспорената заповед, не е спазил изискването да събере служебно информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, необходима за установяване на неправомерното ползване. В случая нарушението е съществено, тъй като без посочената информация преписката е останала неизяснена от фактическа страна. Не са събрани достатъчно данни за ползването на имотите, както и за съществуващите по отношение тях спорове между няколко ползуватели. Обясненията на Крум Крумов и Красимир Христов установяват състоянието на земята, но нямат отношение към правния режим на ползването й. Следва да се добави, че административният орган не е уведомил и собствениците на имотите, които също не са представили необходимите доказателства. Вярно е, че кметът е положил усилия да изпълни задължението си по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, което е видно от представената между него и МЗХ и ОСЗ кореспонденция, но на практика исканата информация е постъпила след издаване на оспорената заповед. Ако същата бе съобразена, съдържанието на акта би било друго. Правилно съдът е констатирал, че заповедта също така не разпорежда иззетите имоти да бъдат предоставени на собствениците им, каквото е императивното изискване на нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Нещо повече, същите изобщо не са уведомени и не са участвали в производството, което е самостоятелно нарушение на административно-производствените правила. Доводът, че суверенно право на правоимащия е сам да избере кой способ да използва при защита на правата си, по принцип е верен, но в случая правата на Кирил Богданов са незащитими по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като същият не е установил безспорност на правото си на ползувател. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,