Решение № 7164 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2009 г.

Решение № 7164 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна и началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния им представител юрк. Кирилова, срещу решение на Административен съд - Варна № 1784 от 23.12.2008 г., постановено по адм. д. № 583/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение към ЕАД 2005/4-1825/4.04.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-336 от 18.02.2008 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите, съдът не е следвало да игнорира изцяло резултатите от първата проверка по линия на международното сътрудничество, осъществено по реда на Допълнителен протокол към Споразумение за свободен стокообмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, които безспорно доказват занижаване на митническата стойност на процесната стока при декларирането й за внос. Получените в резултат на повторната проверка документи за извършени плащания по банков път не означават, че това са единствените плащания, както и че плащането на останалата част от дължимата сума не е извършено по друг начин. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Томилимпекс" - ЕООД със седалище и адрес на управление - с. Въглен, обл. Варна чрез процесуалния си представител адв. Пенов оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е било решение към ЕАД 2005/4-1825/4.04.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-336 от 18.02.2008 г. на началника на Митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митните сборове и другите държавни вземания - ДДС в размер на 3766 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Видно от доказателствата по делото, между митническите администрации на Република България и Конфедерация Швейцария е проведена кореспонденция с цел установяване на действителната стойност на внесената по процесната ЕАД стока. От Швейцарската митническа администрация са получени документи, изходящи от фирмата-доставчик - договор и фактура, според които цената на стоката е 1420 USD (мт. Тази цена българските митнически органи са приели за реалната стойност на внесената стока и на това основание са определили дължимите вземания при вноса. Съгласно т. 2 на чл. 3 от Допълнителния протокол към споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, по искане на запитващия орган запитаният орган го информира за това дали стоки, изнесени от територията на една от договарящите се страни, са били редовно внесени на територията на другата от договарящите се страни, като се уточнява, когато е уместно, митническият режим, под който са били поставени стоките. Не се спори, че Швейцария не е държавата, от която е осъществен износа, поради което същата не разполага с официална информация за това какви документи са били представени за процесната стока пред износната митница. Предвид изложеното, по линия на отправените запитвания до митническите органи на Конфедерация Швейцария не са събрани официални данни, които да обвързват българските митнически органи. Доколкото обаче в чл. 4 от постигнатото споразумение е договорено оказване на "спонтанна помощ", събраните от Швейцарската митническа администрация доказателства са допустими и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Представените от швейцарското дружество договор и фактура са оспорени от жалбоподателя. Съгласно писмо от 30.11.2007 г., изходящо от издателя на фактурата ЕСОМ Agroindustrial Corporation Ltd - Швейцария, представено от Швейцарските митнически органи, дружеството е получило плащане в размер на 43 096 USD. Установява се извършването на три плащания по банков път - на 13.04.2006 г., на 10.04.2006 г. и на 4.04.2006 г. по 14 340 USD. С писмо от 16.11.2007 г. ЕСОМ Agroindustrial Corporation Ltd потвърждава, че сделките между него и жалбоподателя са уредени по банков път и българското дружество не дължи други плащания. С оглед на изложеното съдът е приел за установено, че реално платената цена на внесеното в страната кафе е тази, посочена при вноса, а именно - 785 USD) мт, както и че не са събрани доказателства, установяващи плащането на различна от тази цена и по-конкретно - 1420 USD (мт. Във връзка с твърденията си, че действителната фактура е тази, изпратена от Швейцарската митническа администрация при първоначалната проверка, установяваща цена на стоката 1420 USD (мт, а не тази представена от "Томилимпекс" - ЕООД при оформянето на режим внос, в която е посочена цена 785 USD/мт, както и че са налице и други плащания по фактурата от страна на българското дружество, касаторите представят в касационното производство отговор от митническата администрация на Швейцария по допълнителна молба за административна взаимопомощ) писмо № А/4444-872/07/20.08.2008 г. на РМД-Варна и писмо № 4444-648/20.05.2008 г. на Митница Варна с дата 27.01.2009 г., заведен в ЦМУ на Агенция Митници с вх. № 4404/234/3.02.2009 г. От същия отговор се установява, че изпратените от българските митнически органи с първоначалното искане фактури не са издадени от ЕСОМ Agroindustrial Corporation Ltd - Пули, Швейцария и подписите върху тях не са разпознати като такива на ръководния персонал на дружеството. Сумите, изписани на вторите фактури, изпратени на 8.10.2007 г., съответстват на тези, които са реално фактурирани на "Томилимпекс" - ЕООД. Тези суми са били платени с няколко банкови превода (плащания). Към писмото се прилага таблица, изготвена от ЕСОМ Agroindustrial Corporation Ltd, обхващаща всички осчетоводени суми. Според ръководителя на швейцарското дружество, допълнителните плащания са извършени в България чрез местен агент в местна валута, а впоследствие са преведени в Швейцария от този агент. Поради това, не са били представени до този момент банкови документи за другите плащания на "Томилимпекс" - ЕООД. Видно от таблицата, по процесната фактура № 406.20805 от 6.03.2006 г. са извършени четири плащания - на 4.04.2006 г., на 10.04.2006 г. и на 13.04.2006 г. и още едно плащане на 8.05.2006 г. на 34 861.50 USD. Макар искането за извършване на нова проверка от страна на Швейцарската митническа администрация да е било направено на 20.08.2008 г. (в хода на съдебното производство пред Варненския административен съд, то отговорът е получен едва на 3.02.2009 г.) след постановяването на обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Доказателствата целят установяване на твърдения на ответниците, заявени в първоинстанционното производство, в т. ч. и в касационната жалба, но установяват нова, различна от установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което не може да бъдат обсъждани от касационната инстанция в производството по касационно обжалване с оглед забраната на чл. 220 от АПК. Доколкото тези доказателства са относими към правния спор, според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отд., на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, решението на АС-Варна следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да бъдат обсъдени. Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение