Решение № 1604 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2020 г.

Решение № 1604 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София против решение № 1822 от 12.03.2020 г. постановено по адм. д. № 351/2019 по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 220421801536948/25.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1750/13.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Л., чрез процесуалния си представител адв. Арнаудов оспорва касационната жалба в писмен отговор и в с. з. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Акт за регистрация по ЗДДС № 220421801536948/25.07.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1750/13.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София. За да отмени актът за регистрация по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че по отношение на А. Лисев не са налице предпоставките за регистрация по ЗДДС, регламентирани в чл. 96, ал. 1 ЗДДС. От анализа на доказателствата, събрани при проверката, в съвкупност с представените договор за сътрудничество на А. Л. с П. С., подадените от тях двамата годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. и свидетелските показания на Стоилов съдът е достигнал до извод, че доходите от електронната търговия, получени от А. Л. не са били изцяло негови, а разпределени между него и неговия съдружник, което се потвърждава от декларираното пред НАП и изявленията им пред съда. Приел е, че А. Л. е получил доход за периода 2016 г. в размер на 47 740 лева, а съдружникът му доход в размер на 40 037 лева, което опровергава констатациите на проверяващия орган за достигнат облагаем оборот към месец септември в размер на 56 87, 66 лв. и обуславя отмяната на акта за регистрация по ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7 - дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В конкретния случай правилно е прието, че не е налице основанието на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация на А. Л. по ЗДДС. За да е налице визираната законова хипотеза следва лицето да е достигнал законоустановения оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. От съвкупният анализ на доказателствата по делото е установено, че не са налице основания за задължителна регистрация, т. к. част от получените суми от електронна търговия през 2016 г. не са доходи на А. Л.. Същият е посочил в декларацията, че за 2016 г. е получавал доходи от продажби в размер на 47 740 лв., следователно не е достигнат оборот 50 000 лв. В случая органът по приходите при анализа на доходите на жалбоподателя не е взел предвид декларираните приходи от продажба на П. С. за 2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са вменили само на едно лице задължителната регистрация по ЗДДС, предвид декларираните от А. Л. и от П. С. приходи от продажба, поради което не може да се приеме, че А. Л. подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като не е достигнал облагаем оборот към месец септември в размер на 56 87, 66 лв. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,