Решение № 382 от 14.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1164/2015 г.

Решение № 382 от 14.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1164/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. С. Д., за възобновяване на наказателното производство по вчнд № 210/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането формално е посочено наличието и на трите основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 от НПК, като са изложени доводи единствено за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според молителя второинстанционният съд не е обсъдил и не отговорил на всички въпроси относно наличието или липсата на виновно поведение от страна на осъдения, свързани с неизпълнението на наложеното му наказание пробация, поради което определението страда от липса на мотиви. Бланкетно изложените съображения от въззивния съд са довели до неправилната отмяна на определението на окръжният съд и последвалата замяна на наложеното наказание пробация с лишаване от свобода, което не било съобразено, както с обществената опасност на деянието и на деца, така и с целите на наказанието. Претендира се да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменено като незаконосъобразно определението на апелативния съд и да бъде определена на осъдения друга пробационна мярка. В съдебно заседание осъденият Д. Д. - лично и чрез защитника си адв. М., поддържа депозираното искане и моли то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК съобразно чл. 419, ал. 1 предл. последно вр. с чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 452 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С одобрено на 04.03.2014 г. от РС - Смолян по нохд № 11/2014 г. споразумение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на Д. Д. е наложено наказание пробация - задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от две години и шест месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три поредни години по триста часа годишно. На 07.03.2014 г. така наложеното наказание е приведено в изпълнение. За допуснати нарушения от страна на осъдения още през месец април 2014 г. са издадени две заповеди на Началника на ОС "ИН" - Смолян като на Д. на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е наложено наказание "забележка". От 29.04.2014 г. по искане на осъдения и по предложение на Началника на ОС "ИН" - Смолян със заповед на Гл. директор на ГД "ИН" на основание чл. 205, ал. 2 от ЗИНЗС е променено местоизпълнението на наказанието от ОС "ИН" - Смолян в ОС "ИН" Бургас, звено Несебър. След констатирани 5 нови нарушения от страна на Д., на 15.09.2014 г. отново е променено местоизпълнението на наказанието пробация в ОС "ИН" Смолян. Констатираните нови многобройни нарушения са дали основание на председателя на пробационния съвет да направи предложение до ОС - Смолян за замяна на наложеното наказание пробация с лишаване от свобода. Въз основа на това предложение е образувано чнд № 34/2015 г. по описа на ОС - Смолян, който с определение № 551/19.05.2015 г. е оставил без уважение предложението за замяна на наказанието. По жалба на председателя на пробационния съвет е образувано вчнд № 210/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С определение № 290/30.06.2015 г. въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, като е заменил неизтърпяната част от наложеното на Д. наказание пробация от една година, десет месеца и 15 дни с лишаване от свобода от единадесет месеца и 7 дни, което е постановил да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Настоящият състав не констатира в хода на въззивното производство да са допуснати визираните в искането съществени процесуални нарушения. В съответствие с процесуалните си задължения апелативният съд подробно е изложил аргументите си защо приема, че следва да замени частта от неизтърпяното наказание пробация с лишаване от свобода съобразно съотношението, посочено в разпоредбата на чл. 43а, т. 2 от НК. Изложените доводи разкриват задълбочена преценка и анализ на допуснатите от осъдения нарушения, довели до заключението, че те нямат случаен и изолиран характер, а са системни и се дължат единствено на виновното неизпълнение от негова страна. В случая апелативният съд правилно е преценил липсата на основателна причина осъденият Д. да не изпълнява наложените му пробационни мерки. Не намира опора в данните по делото твърдението му, че само и единствено страхът, че ще остане без работа е причината да не се явява пред пробационните служители. Следва да се има предвид, че Д. активно е участвал при определяне на датите за полагане на безвъзмезден труд, но в последствие не се е явявал, въпреки че те са били изцяло съобразени с трудовата му ангажираност. Отправените официални забележки, включително и "Писмено предупреждение за предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода" не са постигнали целения възпиращ ефект. При тези факти въззивният състав законосъобразно е приел, че с така наложеното наказание пробация не биха се постигнали целите на наказанието и най-вече осъденият да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. В тази връзка следва да се посочи, че изложените от въззивния съд съображения се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са адекватни на данните по делото и на закона. В заключение с оглед пълнота на изложението и в отговор на направеното в искането възражение относно справедливостта на наложеното наказание за извършеното от Д. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК следва само да се отбележи, че в производството по чл. 451 и чл. 452 от НПК, не се определя ново наказание, а само се заменя вече определеното наказание пробация или част от него с лишаване от свобода в предвиденото в чл. 43а, ал. 2 от НК съотношение. С оглед на гореизложеното настоящият състав, счита че в случая не са допуснати претендираните в искането за възобновяване нарушения, поради което и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение