Решение № 8071 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13424/2018 г.

Решение № 8071 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13424/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Илиев от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – адв. Христова, срещу решение № 341 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 412/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-1275-000321/8.05.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Велико Търново. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Велико Търново, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на И. Илиев против заповед № 18-1275-000321/8.05.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Велико Търново с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Илиев е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка за употреба на алкохол на 6.05.2018 г. около 04, 15 ч. е установено, че И. Илиев управлява лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № [номер], след употреба на алкохол с концентрация 2, 31 промила, измерени в издишания въздух. Концентрацията е била установена с техническо средство - Алкотест Дрегер 7410, № 0263 Издаден е и талон за медицинско изследване, който е получен от жалбоподателя при отказ. При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е съставил АУАН № 709-583081/6.05.2018 г., който е връчен на Илиев. Въз основа на съставения АУАН на същата дата е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № 18-1275-000321/8.05.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Велико Търново В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, поради което и административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил оспорената ПАМ. С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. Съдът е приел въз основа на свидетелските показания, че фактът, че именно касаторът е управлявал автомобила, е доказан по делото. Аргументирал се е защо е дял вяра на свидетелските показания на полицейските служители и защо не е кредитирал показанията на съпругата на касатора. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Илиев, като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация - е установена по надлежен ред. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Съдът в решението си е отговорил на всички възражения, направени в жалбата като правилно ги е приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите и съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт, с оглед на което не счита за нужно да ги преповтаря/арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като законосъобразна - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,