Решение № 1905 от 21.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василев с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, [улица], подадена чрез упълномощен представител адв. А. Георгиева, срещу Решение 277 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело 1575/2021 г. по описа на Административния съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Василев срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на дирекцията да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., претърпени в резултат на незаконно бездействие на полицейски служители на V Районно управление (РУ) Варна по осигуряване на адекватна медицинска помощ по време на полицейско задържане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение. Навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил ценна за процеса информация. Твърди неправилни и необосновани крайни изводи, формирани на основата на частично ценени доказателства по делото. С тези доводи иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото или постановяване на съдебно решение по съществото на спора, с което предявения от него, против ОД на МВР Варна иск бъде уважен изцяло. Иска присъждане на разноските за първоинстанционното и касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В становище по делото от 23.11.2022 г. оспорва претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по реда на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът ОД на МВР Варна, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. Чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Б. Йорданова представя писмено становище по нея, постъпило на 14.10.2022 г., с което я оспорва като неоснователна. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на ЗОДОВ. И. Василев е предявил обективно кумулативно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт (Заповед за задържане на лице 170/18.06.2016 г., издадена от Д. Дачев мл. инспектор при V РУ при ОД на МВР гр. Варна), незаконосъобразни действия и бездействия на нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С Определение 1816/20.07.2021 г. по адм. дело 1224/2021 г. Административният съд Варна е разделил в отделни съдебни производства предявените искове. Образувано е адм. дело 1575/2021 г. по описа на същия съд, по което е постановено обжалваното решение. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд Варна е приел, че е сезиран от Василев с иск срещу ОД на МВР Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16, 00 часа на 18.06.2016 г. до 12, 15 часа на 19.06.2016 г. в размер на 2 000 лв., причинени му в резултат на незаконно бездействие на полицейските органи на V РУ при ОД на МВР Варна по осигуряване на адекватна медицинска помощ на ищеца по време на неговото полицейско задържане в ареста и изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, безсилие и влошено здраве. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед 69/17.06.2016 г. Районен съд Варна е задължил И. Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗЗДН. Забранил на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м., както и нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето било определено при майката в гр. Варна. Било разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР Варна, която да следи за нейното изпълнение. Съдът е приел, че по изпълнение на издадената Заповед за незабавна защита 69/17.06.2016 г., служители на ОД на МВР Варна отишли пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 часа. Предприели действия по съобщаване на Василев за издадената предния ден заповед, за която той не знаел. Ищецът отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се съгласил да предаде детето единствено на майката. След като узнал за съдържанието на заповедта за незабавна защита на Районен съд Варна, в която били вписани твърденията на Р. Бояджиева за [заличен текст]. Следобедът на 18.06.2016 г. се появила майката на детето, която била допусната от ищеца да влезе в дома му заедно със съдебния лекар Бурурянова и полицай М. Пенева. Впоследствие Василев заключил входната врата и това провокирало нахлуване на полицейски служители в дома му. Последвало издаване от Д. Дачев мл. инспектор при V РУ Варна на Заповед за задържане на лице 170/18.06.2016 г., с която И. Василев бил задържан за срок до 24 часа, като бил освободен на следващия ден в 12.15 часа (л. 29 от първоинстанционното дело). Като правно основание за задържането, в заповедта бил посочен чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Заповедта била обжалвана от Василев. С Решение 1533/08.07.2016 г. по адм. дело 1839/2016 г. Административният съд Варна я отменил, като незаконосъобразна, поради неспазена форма на акта - липса на мотиви (от л. 98 до л. 101, пак там). По реда на инстанционния съдебен контрол това решение е оставено в сила с Решение 2898/07.03.2018 г. по адм. дело 10279/2016 г. по описа на Върховния административен съд (л. 102-103). На следващо място административният съд е установил, че в книгата на задържани лица на V РУ гр. Варна е документиран медицински преглед на Василев към 18 ч. от дежурен екип на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) гр. Варна и от личния лекар на ищеца доктор Н. Цеков. Съгласно фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП гр. Варна от 18.06.2016 г. (л. 32, пак там) на ищеца била оказана медицинска помощ за времето от 18.05 часа до 18.20 часа при престоя му в V РУ на ОД на МВР Варна поради негови оплаквания за [заличен текст]. Направената кардиограма е констатирала [заличен текст]. Установен е [заличен текст], дадено е лекарство аналгин. Личният лекар на Василев също бил допуснат в ареста да го прегледа, като е изразил мнение за необходимост от хоспитализация с цел образни изследвания и лечение (л. 34). На база представени от ищеца медицински документи (от л. 35 до л. 42 от първоинстанционното дело) Административният съд Варна установил, че Василев е [заличен текст] през месец декември 2015 г. Приел е, че към месец юни 2016 г. И. Василев е бил заместник-председател на сдружение с нестопанска цел Конфедерация за защита правата на децата . Контролният съвет на това сдружение взел решение на 22.06.2016 г. (л. 112) временно да преустанови служебните задължения на Василев и да се проведе вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел да се установи има ли наличие на рецидивно поведение . Тази вътрешна проверка приключила с мнение за липса на рецидив, поради което били възстановени правомощията на Василев като заместник- председател (л. 116). По делото пред първата инстанция, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите Х. Щърков негов приятел и З. Чапарова позната на ищеца и доброволец към сдружението с нестопанска цел Конфедерация за защита правата на децата . При така установеното от фактическа страна, Административният съд Варна е приел, от правна страна, че предявеният от Василев против ОД на МВР гр. Варна иск е процесуално допустим, а по същество е неоснователен. Подчертал е, че, по време на полицейското задържане за 24 часа на Василев, полицейските органи на V РУ гр. Варна са предприели действия да му окажат медицинска помощ, като са допуснали при задържаното лице дежурен екип на ЦСМП гр. Варна, както и личния му лекар. Като се обосновал с релевираната от касационния жалбоподател за нарушена от ответника по касация разпоредба на чл. 152 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), счел, че ако оплакванията на Василев за [заличен текст], вписани във фиша за спешна медицинска помощ, се възприемат като опасност за неговия живот, то служителите на V РУ гр. Варна не са бездействали, а са му осигурили медицинска помощ, както чрез допускане на преглед от екип на ЦСМП гр. Варна, така и от личния му лекар. Подобно поведение съдът е приел, че не може да се разглежда като противоправно бездействие по гарантиране на медицинско обслужване на задържано по чл. 72 ЗМВР лице. Съобразил е, че Василев е обвързал конкретната фактическа обстановка с нарушение от ответника по касация на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Формирал извод, че субективното право на медицинска помощ на Василев по време на полицейското му задържане не е било накърнено. Мотивирал се е, че то е било упражнено от ищеца, след като полицейските органи са изпълнили насрещното си задължение по време на полицейското му задържане да му осигурят медицинско обслужване. На следващо място, съдът е обсъдил твърденията на Василев за неспазване от служителите на ответника на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от Инструкция 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкция/та). Посочил е, че за всеки медицински преглед се издава документ от лекаря, който го е извършил. Посочил е също така, че копие от медицинския документ се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник, а резултатите от извършения преглед и медицинските предписания се вписват от полицейския служител в книгата за задържани лица, като изрично в графа 13 се посочва номерът на съответния медицински документ чл. 21, ал. 3 от Инструкцията. Формирал е извод, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, че предписанието на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от Инструкцията е спазено, тъй като на ищеца бил извършен медицински преглед, докато бил задържан, както от дежурен екип на ЦСМП гр. Варна, така и от личния му лекар. Административният съд Варна е отхвърлил възражението на Василев, че е следвало да бъде изведен от помещението за настаняване на задържани лица и спешно откаран в лечебно заведение по изпълнение на препоръката на личния му лекар. Аргументирал се е, че в медицинското направление, в което доктор Н. Цеков обективирал своето медицинско становище, нямало препоръка за незабавна хоспитализация, не било изразено мнение за спешна нужда от провеждането на образни изследвания и не било изразено становище за констатирано влошено здравословно състояние на задържания, което да е опасно за неговия живот и да налага спешното му настаняване в болница. Счел е, че именно поради отсъствие на непосредствена опасност за живота и здравето на Василев, както личният му лекар, така и дежурният екип на ЦСМП гр. Варна, който го прегледал, не преценили, че е налице нужда от незабавното му отвеждане в болница. За да формира този извод, се е позовал на вписаната в изготвения фиш за спешна медицинска помощ информация л. 32 от адм. дело 1575/2021 г. по описа на Административния съд Варна. Преценил е отсъствието на дадено медицинско предписание за спешна необходимост от настаняване в лечебно заведение с недоказаност на твърдението на ищеца за незаконно бездействие на полицейските органи по осигуряване на неговото извеждане от помещението за задържани лица и привеждането му в лечебно заведение. Допълнил е, че, ако здравословното състояние на Василев е било толкова сериозно, че е изисквало неговото спешно настаняване в болница, е логично след неговото освобождаване от ареста на следващия ден, той да предприеме действия по постъпване в болница, за да изпълни препоръката на личния си лекар. Приел е, че по делото липсват твърдения за проявена от негова страна в тази насока активност, както и не се представят доказателства в този смисъл. Съдът е обсъдил ангажираните от Василев свидетелски показания по доказване на претендираните от него неимуществени вреди, изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание и безсилие. Като се е позовал на показанията на Чапарова, е приел за установено, че ищецът изпитвал страх преди неговото задържане, но не и след това. Счел е, че свидетелката посочва като причина за страха на Василев обстоятелството да не би полицаите да подхвърлят наркотици в дома му, поради което направил извод, че няма пряка причинно-следствена връзка между предоставянето на медицинска помощ по време на задържането на ищеца и емоционалното му изживяване. Възприел е, че претенцията за обезвреда е за периода на неправомерното задържане. Приел е, че стресът, който Василев е изживял през този период има за пряка и непосредствена причина изпълнението на издадената заповед за полицейското му задържане за 24 часа, а не бездействие по осигуряване на адекватна медицинска помощ в ареста. Посочил е, че за незаконното му полицейско задържане Василев е възмезден, като неговият иск за обезщетение е частично уважен с решението по адм. дело 1224/2021 г. по описа на Административния съд Варна. Първоинстанционният съд е отхвърлил твърденията на Василев, че се е почувствал унижен и обиден, защото бил третиран от полицаите като престъпник и посочен като [заличен текст]. Приел е, че посочването на ищеца по конкретизирания начин има за своя пряка и непосредствена причина твърденията на бившата му съпруга в молбата за защита от домашно насилие, подадена до Районен съд Варна за оказано [заличен текст], но не и поведението на полицейските служители на ОД на МВР Варна във връзка с медицинското му обслужване в ареста. В потвърждение на така формирания извод, съдът кредитирал свидетелските показания на Чапарова, че Василев бил смазан , понеже бил обвинен, омаскарен в интернет и в медиите, [заличен текст]. Счел, че пряка и непосредствена причина за засегнатия обществен авторитет на Василев е изходяща информация от бившата му съпруга, че е оказвал [заличен текст]. Административният съд е отхвърлил твърденията на касационния жалбоподател за изживяно физическо страдание. Взел е предвид проведения медицински преглед при престоя му в полицейския арест. Приел е, че Василев сам признава, че неговото страдание няма за пряка и непосредствена причина бездействие на полицейски служители по осигуряване на адекватна медицинска помощ, а действията на полицейските органи по употреба на сила и помощни средства при задържането му, за чиято законност подчертал, че е предмет на друго съдебно производство адм. дело 1568/2021 г. по описа на този съд. Посочил е, че [заличен текст], а не следват действията на полицейските служители на V РУ гр. Варна по осигуряването на двата медицински прегледа в ареста. Освен това му е бил осигурен аналгин, за който медикамент съдът подчертал, че е с обезболяващо действие. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявения от Василев срещу ОД на МВР гр. Варна иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението като неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. В основата на предявения иск е твърдението на ищеца, че по време на ареста му се е нуждаел от обстоен преглед в болница, образни изследвания и лечение, които са препоръчани от прегледал го лекар, но полицейските органи незаконосъобразно са бездействали да изпълнят тези препоръки в резултат на което той е преживял физическо страдание. Административният съд е преценил като неоснователно това твърдение, приемайки, че по време на престоя му в ареста, ищецът е бил прегледан от лекари, които не са констатирали и предписали спешното му хоспитализиране и спешно провеждане на образни изследвания. Така формираният извод на съда е необоснован. Не се спори между страните, а и е установено по делото, че по време на престоя му в арест, ищецът е бил прегледан от лекари, които са обективирали констатациите и препоръките си от прегледите в писмени документи фиш за спешна медицинска помощ и медицинско направление, подписано от д-р Ценов. Съдът не разполага с необходимите медицински знания, за да прецени, какво е било обективното здравословно състояние на ищеца към момента на тези прегледи, страдал ли е той от болки, нужно ли е било откарването му в болница заради опасност от влошаване на състоянието и за облекчаване на болките. По тази причина и за изясняване на посочените обстоятелства, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по спора и правилното му решаване, съдът е следвало да допусни поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза, със задача, формулирана в молба от пълномощника му от 11.08.21г. ( лист 167 от делото на административния съд). Вместо това, административният съд е преценил поисканата експертиза като ненужно процесуално действие ( съдебен протокол от 20.10.21г.). Процедирайки по този неправилен начин, съдът освен, че е ограничил съществено възможността за ищеца да докаже твърденията си, е станал причина спорът да остане неизяснен от фактическа страна. Съгласно чл.73 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на лицето, задържано при условията на чл.72, ал.1, т.1-4 не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Не се спори, че ищецът е задържан по силата на Заповед, издадена на осн. чл.72, ал.1 ЗМВР във връзка с чл.296, ал.1 НК. Разпоредбата на чл.73 ЗМВР създава задължения за органите на МВР да недопускат ограничаване на останалите права на задържаните лица, извън правото на свободно придвижване. Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ съгласно чл.81, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно чл.81, ал.2 от същия закон, достъпната медицинска помощ се осъществява при прилагането на определени принципи, един от които е своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В конкретния случай, спорният въпрос е, дали ответникът чрез неговите органи е предприел всичко необходимото в изпълнение на задължението си по чл.73 ЗМВР, за да осигури достъпна медицинска помощ за ищеца в съдържанието й според закона. За да формира изводи по тези въпроси, съдът е следвало да изслуша заключението на експерт лекар, който след като се запознае с медицинските документи по делото и констатациите, и заключенията на лекарите, прегледали ищеца по време на ареста му, отговори на въпросите - с оглед здравословното състояние на ищеца по време на ареста, нуждаел ли се е той от допълнителни прегледи и какви, изпитвал ли е болки и в каква степен, даденият му аналгин, достатъчен ли е бил, за да отшумят тези болки и за какъв период, съществува ли друг медикамент, подходящ за състоянието на ищеца и как се прилага той. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила с недопускането на поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза е съществено, поради което обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на Административния съд Варна за новото му разглеждане при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК, Върховният административен съд