Решение № 283 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г.

Решение № 283 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдените П. Д. П. и С. А. М. за отмяна или ревизия на присъда № 9/15.04.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 20/2008 г. на Районен съд - Раднево, и потвърдена с въззивно решение от 28.11.2008 г. на Старозагорски окръжен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл. 425, ал. 1, т. т. 1 и 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. В саморъчно написаните молби от осъдените лица се релевират оплаквания за допуснати в хода на досъдебното и съдебно разследване нарушения на процесуалните норми на чл. чл. 110 - 111, 118 и 129 НПК, при събиране и проверка на гласните, писмени и веществени доказателства по делото Излагат се неясни и фрагментарни съображения за недоказаност на престъпното посегателство, поради несъблюдаване на чл. 107 и чл. 275 от процесуалния закон, като се поставя акцент на отказа на първостепенния съд да уважи депозираното искане от защитата на осъдените П. П. и С. М. за извършване на оглед на местопрестъплението - рудник "Т.-с.", с. К.. Предлагат се и доводи за тежко семейно положение и имотно състояние на осъдените лица, индициращи на явна несправедливост на наложените наказания. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, или за изменение на същия чрез намаляване на определените наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В съдебно заседание на 9.06.2009 г. осъдените П. и М. се явяват лично и със служебни защитници пред ВКС. Същите пледират за възобновяване на наказателното дело на посочените касационни основания и за удовлетворяване на заявените в писмените молби, претенции. Представителят на обвинителната власт дава заключение за неоснователност на искането на осъдените лица. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 9 от 15.04.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 20/2008 г., Радневският районен съд е признал П. Д. П. и С. А. М. за виновни в това, че на 6.02.2007 г. в района на рудник "Т.-с.", с. К., чрез използуване на моторно превозно средство (лек автомобил "ВАЗ" 2101, с рег № .........), след предварителен сговор и при условията на опасен рецидив отнели чужди движими вещи - 24 броя планки, 3 броя конзолни стълбове за контактна мрежа, железопътна релса с дължина 1,5 метра и 2,8 метра конзолна тръба, на обща стойност 178,50 лева, от владението на собственика - "М. М. - и." ЕАД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и чл. 54 от същия закон ги осъдил на три години лишаване от свобода, при строг режим. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по в. н. о. х. д. № 437/2008 г. на Окръжен съд - Стара Загора, финализирала с решение на 28.11.2008 г., с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт. Искането на осъдените П. и М. е допустимо за разглеждане в съдебно производство при условията, очертани от процесуалноправните норми на чл. 419 - 426, гл. ХХХIII НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящите я доказателствени материали за възобновяване на н. о. х. д. № 20/2008 г. на Районен съд - Раднево, и за отмяна или ревизия на постановената по него присъда № 9 от 15.04.2008 г., потвърдена с решение на въззивната инстанция, е неоснователно. Визираните оплаквания за дерогиране на процесуалните правила на чл. 110 - 111, 118 и 129 НПК в рамките на осъществената от компетентните органи в досъдебната и съдебна фаза доказателствена дейност, са необосновани. Не е нарушен процесуалния закон при събирането и проверката на доказателствата чрез приобщените гласни и писмени доказателствени средства. Разпитаните в хода на досъдебното и съдебно разследване полицейски служители - П. Б. и Т. Т. - охранители в рудник "Т.-с.", с. К. към датата на инкриминираното деяние, не са от категорията лица, за които разпоредбата на чл. 118 НК установява забрана за конституирането им като свидетели. Видно от приложените по наказателното дело протоколи, обективиращи извършените процесуално-следствени действия същите не са участвували в наказателното производство в друго качество, поради което и не съществува процесуална пречка да депозират свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК В съответствие с предявените нормативни изисквания на чл. 127 - 131 НПК е изготвен и посоченият в молбите на осъдените С. М. и П. П., протокол от 7.02.2007 г. (л. 8 от дознание № 96/2007 г.) на РПУ, гр. Р. По своята същност и характеристики протоколът за доброволно предаване представлява писмен документ, материализиращ на хартиен носител предаване на определени вещи, и имащ доказателствено значение досежно отразените фактически обстоятелства във връзка с времето, мястото, участвуващите лица и описаните като вид, външни особености и количествени измерения предмети, при осъществяване на очертания акт. Визираният протокол от 7.02.2007 г. е съобразен с предписаната от закона форма и съдържа лимитираните в чл. 129 НПК реквизити - дата и място на извършеното действие по предоставяне на инкриминираните вещи от подсъдимия П. на младши полицейски инспектор Н. (7.02.2007 г., в ПУ - с. К., рудник "Т.-с.); имената, личните данни и подписите на предаващия и приемащия същите; и изчерпателното им изброяване (24 броя планки, 3 броя конзолни стълбове за контактна мрежа, железопътна релса с дължина 1,5 м и 2,8 м конзолна тръба). Релевираната от осъдените липса на подпис от материално-отговорния служител в складовата база на пострадалото дружество (Д. В.) е правно незначима - подобно задължение не е установено, поради което и неизпълнението му чрез неполагане на визирания подпис не се отразява на доказателствената сила на писмения документ. Последващото получаване на неправомерно отнетия предмет на престъпление от длъжностното лице в звено "Вторични суровини" на рудник "Т.-с.", с. К. е удостоверено по изискуемия се ред и с надлежно оформена разписка от 7.02.2007 г. (л. 6 от дознание № 96/2007 г.). Неоснователни са и заявените в искането на осъдените П. и М. възражения за недостатъци в процесуално-следствената дейност на оторизираните досъдебни органи, изразяващи се в неполагане на усилия за прилагане и фотографиране на инкриминираните железни отпадъци - веществени доказателства по конкретното дело, довело до непълнота на преценяваната от съдебните инстанции доказателствена маса. Използуваните способи за събиране и проверка на доказателства от органите на досъдебното производство и последователността на реализираните от тях действия, насочени към инкорпориране на доказателствени средства по делото, са в обсега на субективната им преценка и оперативна самостоятелност, и са свързани с тактиката и стратегията на наказателното разследване. Същите са предопределени от фактическите и юридически очертания на повдигнатото обвинение и са обвързани със санкционни последици при установени неотстраними пропуски в работата на разследващите, обусловили доказателствена необезпеченост на обвинителната теза. Съобразно описаната от обвинителната власт фактология на извършеното престъпно деяние и характеристиките на очертаната правна квалификация, предметът на доказване може и следва да бъде установяван с всички нормативно предвидени процесуални способи. След приобщаване на доказателствената съвкупност и анализ на нейните доказателствена стойност и тежест, съдът е оправомощен и задължен да формира своето вътрешно убеждение и да изгради своите фактически и юридически констатации по отношение на обективните и субективни признаци на престъплението. При хипотезите, в които обвинението е доказано по категоричен начин въз основа на достатъчно фактически данни и чрез регламентираните в процесуалния закон доказателствени средства, и не съществуват съмнения относно извършването на деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, е правно ирелевантно обстоятелството че всички възможни допустими и относими доказателства не са инкорпорирани по делото. В случаите обаче на налични предположения и колебания за осъществено престъпно поведение и при обективна невъзможност за допълнително събиране и проверка на доказателствени източници, подсъдимият следва да бъде оправдан. В настоящия казус аргументираната позиция е илюстрирана чрез реализираните от разследващите органи действия по приобщаване на убедителни гласни и писмени доказателства досежно предмета на престъплението, и обективирана в правните изводи на първостепенния и въззивен съд по отношение на безусловната доказаност на очертаната в обвинителия акт теза. Разпитаните по делото - П. Б., Т. Т. и Е. Н. (служители на РПУ - Р. и охрана към рудник "Т.-с.", с. К., М. И.) (началник склад "Вторични суровини") и Д. В. (материално-отговорно лице в този склад) идентифицират натоварените от осъдените М. и П., и намерени в лек автомобил "ВАЗ" 2101 метални отпадъци, акцентирайки на спецификата на техните форма и предназначение, сочещи на използуването им в производствения процес на пострадалото дружество. Депозираните свидетелски показания, корелативно преценени със съдържимите се фактически данни в писмените протоколи и разписка от 7.02.2007 г. (л. 6 - 8 от дознание № 96/2007 г.) установяват по изискуемия се безспорен начин инкриминираните вещи и обосновават липса на процесуална необходимост от приобщаване на веществени доказателства по предписания в чл. чл. 109 - 111 НПК ред, за доказателствено обезпечаване на предмета на престъпното посегателство. Упражнявайки предоставените му от процесуалното законодателство правомощия в рамките на възложения извънреден съдебен контрол, ВКС не констатира пороци и при реализираните от съдебните инстанции анализ и оценка на инкорпорираната доказателствена съвкупност, довели до неверни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Интерпретацията на коментираните гласни и писмени доказателствени средства очертава осъществена от осъдените лица неправомерна дейност с насоченост - охраняваните от Глава пета, Р. I обществени отношения. На 6.02.2007 г. С. М. и П. П. се качили на управляваното от последния моторно превозно средство, придвижили се до складовата база на рудник "Т.- с.", с. К. и след като натоварили в лекия автомобил и прикачената към него каруца 525 кг. метални отпадъци (24 броя планки, 3 броя конзолни стълбове за контактна мрежа, железопътна релса с дължина 1,5 м и 2,8 м конзолна тръба), прибирайки се към къщи затънали в разкалян пътен участък и били задържани от полицаите Б. и Т. Приетата за установена фактология, не се оспорва и от осъдените лица, но същите твърдят че отпадъчното желязо е добито при разкопки извън обсега на прилежащите територии на охраняваните закрит и открит склад на "Чешка площадка" - защитна теза, опровергана от приобщените в хода на разследването и обсъдени от съдебните инстанции доказателствени материали. В тази насока възраженията на защитата за неоснователен отказ на първостепенния съд за допускане и извършване на оглед на складовата зона на рудник "Т.-с.", с. К., индициращ на нарушение на процесуалната норма на чл. 275 НПК и довел до недоказаност на повдигнатото срещу П. П. и С. А. М. обвинение, са некоректни. В съдебно заседание на 1.04.2008 г. при съблюдаване изискванията на чл. 155 НПК и съобразявайки изминалия период от време от датата на престъпното деяние (6.02.2007 г.), липсата на предприети мерки за запазване на местопрестъплението и възможната несъответност на регистрираните резултати при евентуалното провеждане на предложеното процесуално-следствено действие на конкретиката от фактически обстоятелства на инкриминирания престъпен акт, с мотивирано определение Районен съд-Раднево аргументирал неоснователност на направеното доказателствено искане. Необосновани са и релевираните от процесуалния представител на осъдените М. и П. доводи за доказателствените последици от неуважаването на депозираната претенция за оглед на местопрестъплението - съществуващи предположения по отношение характеристиките на предмета на престъпно посегателство и съмнения досежно неговата принадлежност. Те не кореспондират на установеното от анализираната доказателствена маса. Свидетелските показания на разпитаните полицейски служители Б., Т. и Н., и на работещите длъжностни лица в звено "Вторични суровини" на пострадалото дружество - М. И. и Д. В. са убедителни при възпроизвеждане на възприятията си за липса на налична пръст по намерените метални отпадъци в използуваните от осъдените превозни средства; категорични при идентифициране на инкриминираните вещи като намиращи се в патримониума на посочения в обвинителния акт собственик и владелец - рудник "Т.-с.", с. К. на "М. М. и." ЕАД), отнети без негово съгласие; и удовлетворяват въведените с нормата на чл. 303 НПК критерии при постановяване на осъдителна присъда. РС - Р. и въззивната инстанция не са допуснали претендираните в искането за възобновяване нарушения на процесуалните правила и не са дерогирали процесуалния закон при формиране на своето вътрешно убеждение. Съдилищата са осъществили следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателното производство в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 13 НПК. Изведените от тях фактически констатации и правни изводи са в съответствие с принципите на чл. 14 НПК и изискванията на чл. 107 НПК, базират се на всеобхватна интерпретация на доказателствените средства, поради което и ВКС намира че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващи отмяна навлязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на установените фактически положения за извършеното от П. П. и С. М. общественоопасно противоправно посегателство и при професионална преценка на съдебното минало на осъдените лица първостепенният съд и ОС - С. З. са приложили материалния закон. Правилно и обосновано е заключението на съдебните инстанции за консумиран престъпен състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194 НК, при форми на рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Законосъобразно първоинстанционният и въззивен съд основавайки се на възприетата фактология, с оглед тежестта на престъплението и личната опасност на извършителите, и предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, са диференцирали наказателната отговорност на П. П. и С. М. Наложените на осъдените лица наказания за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК - три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, настоящият съд намира за справедливи и съответни на изискванията на чл. 36 НК. При индивидуализация на санкционните последици, съдебните инстанции са преценили облика и особеностите на усложнената с оглед участвуващите лица престъпна дейност и кумулирането на квалифициращите признаци - опасен рецидив, използуване на моторно превозно средство и предварителен сговор. Отдадено е необходимото значение на личностните качества на осъдените, проектирани в инкриминирания акт и обективирани в свидетелствата за съдимост (предходни осъждания извън релевантните за правната квалификация). В контекста на визираните обстоятелства, релевираните оплаквания за тежко семейно положение и имотно състояние не обуславят смекчаване на определените при условията на чл. 54 НК наказателни санкции, сочещи на предвидения в закона минимум, и не предпоставят правоприлагане на чл. 55 НК. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдените П. и М. за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда № 9 от 15.04.2008 г. на Районен съд, гр. Р., при съблюдаване правните предписания на чл. 425, ал. 1, т. т. 1 и 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение