Решение № 2963 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2016 г.

Решение № 2963 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], представлявано от процесуалния му представител, срещу Решение № 177/12.02.2016 г, постановено по адм. д. № 1264/2015 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-102119/04.06.2015 г, на началника на Митница Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Митница Бургас, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на [фирма], срещу Решение № 32-102119/04.06.2015 г, на началника на Митница Бургас, с което е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания (в общ размер на 3649, 66 лева, от които 701, 86 лева мито и 2947,80 лева ДДС), при внос на стоки, поставени под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба – "керамични плочки за настилане", по ЕАД МРН № 12 BG001007 Н003533 1/20121221, след неприемане на тарифна преференция. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че общата система за преференции на ЕС, в сила от 1971 г., се основава на Регламент (ЕО) 732/2008 на Съвета, като съгласно съображение 21, правилата за произход, свързани с определението на понятието "продукти с произход", процедурите и методите на административното сътрудничество, свързани с тях, установени с Регламент 2454/93, следва да се прилагат към тарифните преференции, предвидени към настоящия регламент, за да бъде гарантирано, че от тази схема ще се облагодетелстват само тези държави - бенефициери, за които тя е предназначена. Приел е още, че след като в производството е останало недоказано, че процесните керамични плочки са с произход Индия, жалбоподателят не може да ползва преференциалната ставка на митото от 1,5%, вместо стандартната митническа ставка от 5%, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните доказателства по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. За да постанови съдебния си акт, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, отхвърляйки жалбата, решаващият съд е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съмненията за действителния произход на процесните внесени от жалбоподателя керамични плочки, правилно са обосновали извършването на последваща проверка на сертификата за произход Форма А, по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 78, ал. 1 от Регламент 2913/92, завършила с констатацията за необходимост от определяне на нов размер на възникнало митническо задължение и задължение за ДДС. Същата е продиктувана, както от писмо рег. инд. № 44/125/05.08.2013 г, на Директора на Агенция "Митници", с което последният е разпоредил началниците на митници в страната да извършват проверки при внос на стоки по посочените тарифни номера, вкл. с тарифен № 6907908000, какъвто е номерът и на цитираните плочки, с деклариран произход от Индия, така и от предоставената от ОЛАФ информация, относно заобикаляне на антидъмпингови мерки върху внос на такива стоки с произход Китай. В настоящия случай, използването на преференцията от 1. 5% конвенционално мито, вместо 5%, в полза на жалбоподателя, се установява единствено и само от посочването на код 200 в кл. 36 на митническата декларация, като нито в кл. 44, нито в кл. 31 е посочен наличен сертификат за произход форма А. Последният няма самостоятелно правно битие. Издава се и служи единствено и само във връзка с извършването на митнически операции, в частност оформяне на стоки при внос, с цел установяване на произхода им и прилагане на преференциална ставка за мито. След като Агенцията за контрол на износа Мумбай, при министерството на търговията и промишлеността на Индия, е отговорила, че при последващата проверка на представените им 4 броя сертификати, единият от които, посочен по-горе и касаещ процесната стока, не може да се установи критерият за произход "Р" на стоките, поради липса на достатъчно удостоверяващи документи от износителя, които да го потвърдят, органите на митница Бургас с основание са приели, че въпросните керамични плочки не са с произход Индия. По тези причини правилно са определили, че вносителят следва да бъде обложен с 5% конвенционално мито, вместо с преференциалното, а отразеното в сертификата се дължи на невярно деклариране от страна на износителя. Тези доказателства са представени в съдебното производство и в официален превод на български език. Жалбоподателят е имал възможност да ги оспори или да представи други доказателства, установяващи твърдяното от него обстоятелство, а именно, че стоката е с произход от Индия, но такива не са били представени, нито в административното, нито в съдебното производство по обжалване на решението на Началника на Митница Бургас. Непредставянето на документите в превод на български език в административното производство е процесуално нарушение, но не е от категорията на съществените, тъй като не се отразява на крайния изход на спора или на правото на защита на жалбоподателя, тъй като на последният е предоставена възможността да се защити и обори твърдяното от страна на административния орган в проведеното съдебно следствие. Наведеното в касационната жалба твърдение в обратна насока се явява неоснователно. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт се явява законосъобразен и обосновано е отхвърлил подадената срещу него жалба. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,