Решение № 5941 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 139/2021 г.

Решение № 5941 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 139/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора срещу Решение № 435/12.11.2020 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 609/2019 г., с което е отменено Решение № 2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019 г. заседание на общинския съвет за одобряване на проект на ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора в частта за УПИ I с отреждане за "парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попадат имоти с идентификатори № 68850.513.6922, 68850.513.6923, 68850.513.6924, 68850.513.6925 и 68850.513.6943 по кадастралната карта на гр. Стара Загора (всеки от тях представляващ съответен УПИ по плана на града от 2012 г.).

Ответниците Е. М. и П. С. са на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на решението на ОС поради противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

1. С последващ ПУП могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти – чл. 15, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Извън инициативата на административния орган промяната на границите на УПИ с регулационен план е допустимо, но само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи – ал. 3 на чл. 15. Нормата урежда съгласието на заинтересования собственик като conditio juris (условие на правото) за правомерната промяна на регулационните граници на имотите.

1. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е относима и към конкретния случай.

а. С атакуваното пред административния съд решение на ОС е изменен влязъл в сила ПУП – ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ на кв. "Бедечка", гр. Стара Загора, одобрен през 2012 г., т. е. извършено е последващо урегулиране на УПИ с обединяването на всички имоти западно от река Бедечка в един УПИ, засягащо и имотите на оспорващите изменението на плана. По същество с одобрения план се заличават установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на отделните имоти и те стават съставна част от територията на предвиденото УПИ, идентифицирана със съответните му граници по новия план.

б. Не е спорно обстоятелството, че заинтересованите собственици не са изразили воля в предвидената от закона форма за промяната на регулацията, а отсъствието на съгласие притежава правоизключващо действие спрямо одобрената регулация. Само на това основание решението на колективния административен орган в обжалваната му част е подлежало на отмяна като материално незаконосъобразно.

1. Неоснователен е главният довод в касационната жалба, аргументиран с позоваването на чл. 14, ал. 5 ЗУТ в контекста на разграничението между регулационни линии и граници на имотите – че границите на имотите не се променят с приетия ПУП, а подобна последица е мислима при прилагането на плана.

а. Действително, по правило подробните устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл. 16, ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие и трансформацията на регулационните линии в имотни граници би настъпила при прилагането на плана – чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР на закона.

б. Моментът на настъпване на вещноправния ефект от промяната на регулацията обаче е неотносим към проверката на условията, обуславящи волеизявлението за одобряването й. Именно от такъв характер е правилото по чл. 15, ал. 3 ЗУТ – то представлява изискване за законосъобразност на самото регулационно предвиждане, което създава предпоставките за същинската промяна в границите на собствеността, а не се отъждествява с последиците от него, респ. с меродавния момент на прилагане на плана в различните възможни хипотези с оглед на отделните видове планове по ЗУТ. Неслучайно на този етап от развитието на административното производство е необходим предварителен, а не окончателен, договор за прехвърляне на собственост – арг. и от ал. 7 и ал. 11 на чл. 15.

В подкрепа на този извод е и самото понятие за "урегулиран поземлен имот" по § 5, т. 11 ДРЗУТ – границите на имота се определят с ПУП, а той се одобрява с нарочен акт на компетентния орган. Затова под промяна на границите на УПИ чл. 15, ал. 3 има предвид разпоредената с административния акт, а не осъществената с прилагането на плана по отношение на регулацията. В противен случай установяването на изискването, което е и обективен критерий за проверка на съответствието със закона на одобряващия регулацията акт, би било безпредметно.

1. а. Мотивите към съдебния акт, отричащи съществуването на порок на решението на ОС, водещ до неговата нищожност, се споделят и от касационната инстанция – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

б. Дори тезата на ответниците по касация за нищожност на административния акт да беше правилна, касационната жалба е подадена от органа и съдебното решение не би могло да бъде заместено с друго по същество – вж. чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Въпреки изхода на спора пред настоящата инстанция, не е дължимо присъждането на разноски в полза на ответниците по касация. Независимо че възстановяването на разноски е заявено своевременно, доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение са представени след най-късния възможен момент за упражняване на правото – след приключване на устните състезания с изпратената на 21.04.2021 г. по пощата писмена защита, а приложеният договор за правна защита и съдействие удостоверява внасянето на хонорар от 1200 лв. на същата дата (вж. т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и мотивите към нея), т. е. то следва релевантния пределен момент, до който е трябвало да бъде установен факта на плащането.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение