Решение № 14024 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2015 г.

Решение № 14024 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията против решение № 8106 от 2.07.2015 г., постановено по адм. д. № 13310/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменен мълчаливият отказ по заявление вх. № 18-00-96/12.08. 2014 г. на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, за изменение и допълнение на разрешение № 01388/8.04.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхвати 900 МНz и 1800 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа и е постановено връщане на преписката на Комисията за регулиране на съобщенията за произнасяне по направеното искане съобразно дадените указания. Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на образуваното касационно производство е подадена касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК от "Теленор България" ЕАД, гр. София, с доводи, че обжалваното съдебно решение е неблагоприятно за дружеството. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 81 от ЗЕС. Комисията за регулиране на съобщенията е възразила по допустимостта на касационната жалба на "Теленор България" ЕАД. Ответникът "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, е оспорил и двете касационни жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията и за недопустимост на касационната жалба на "Теленор България" ЕАД, гр. София. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба на "Теленор България" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София е процесуално допустима като подадена от лице, спрямо което съдебното решение има сила и е неблагоприятно. Обстоятелството, че със заявление вх. № 18-00-118 от 1.10.2014 г. дружеството е поискало предоставяне на допълнителен ограничен ресурс в същия радиочестотен спектър, по което е налице влязъл в сила мълчалив отказ, обосновава правния му интерес на заинтересована страна по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК. Броят на кандидатите е по-голям от броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс, с оглед на което заинтересованото лице застъпва становище, че КРС следва на основание чл. 81, ал. 1 във вр. с чл. 113 от ЗЕС да проведе конкурс или търг, а не да се произнася с изричен акт по искането на "БТК" ЕАД. Радиочестотите са основен ресурс за основаващите се на радио електронни съобщителни услуги и следва да бъдат отпускани и предоставяни от националните регулаторни власти съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Важно е отпускането и предоставянето на радиочестотите да се управлява по възможно най-ефективния начин (Директива 2002/21/ЕО на ЕП и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). Отказът на КРС, изричен или мълчалив, по искането на "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") ЕАД е благоприятен акт за "Теленор България" ЕАД като предприятие на същия пазар, чието заявление за предоставяне на допълнителен ресурс в същия радиочестотен център е било отказано. Съответно, отмяната със съдебно решение на отказа по заявлението на "БТК" ЕАД засяга неблагоприятно правата и интересите на третото лице, което също е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, с претенция за ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс (В същия смисъл определение № 13783 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 13099/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК. След като разгледа двете касационни жалби по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, ги намери за неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е мълчаливият отказ на Комисията за регулиране на съобщенията по заявление вх. № 18-00-96/12.08.2014 г. на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, за изменение и допълнение на разрешение № 01388/8.04.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхвати 900 МНz и 1800 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният мълчалив отказ е отменен и преписката е изпратена на административния орган с указание за произнасяне с изричен мотивиран писмен акт, е постановено при правилно прилагане на чл. 35 във вр. с чл. 113 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Подаденото заявление от "БТК" ЕАД е редовно от формална гледна точка и регулаторният орган е бил длъжен да се произнесе с мотивирано решение. Бездействието на администрацията в законоустановения 42-дневен срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е приравнен на изричния такъв и подлежи на съдебен контрол като индивидуален административен акт. Така постановеното решение е обосновано и правилно. На основание чл. 35 от ЗЕС при упражняване на правомощията по чл. 113 от същия закон комисията за регулиране на съобщенията се произнася с мотивирано решение. Създадените специални административно процесуални правила са съобразени със спецификата на регулираните обществени отношения и издаваните административни актове. При наличие на условията по чл. 113, ал. 4 от ЗЕС за предоставяне на заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър комисията изменя и допълва разрешението за ползване в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението. Когато прецени, че условията не са изпълнени, комисията следва да се произнесе по заявлението в установения нормативен срок, като издаде мотивирано решение за отказ, прието при спазване на изискванията по чл. 35 от ЗЕС. На основание чл. 35, ал. 2 от ЗЕС издаденото мотивирано решение, с което се отказва предоставяне на заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд. Разпоредбите на ЗЕС не допускат възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени заявления по реда на закона. Взетите решения при упражняване на законовите правомощия на КРС следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове като предпоставка за упражняване на съдебния контрол по реда на АПК. Непроизнасянето в срок представлява съществено нарушение на административно производствените правила за приемане на мотивирано решение и обективирането му в писмена форма, което е основание за отмяна на мълчаливия отказ. Неотносими към изхода на спора за законосъобразност на мълчаливия отказ по подадено заявление по чл. 113 от ЗЕС са доводите на КРС във връзка с бъдещи възможности за преразпределяне на освободени ресурси с оглед удовлетворяване заявленията на всички предприятия, както и провеждането на обществени консултации за приемане на решение от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. Неотносими са и доводите на втория касатор, които са свързани със съществото на спора при евентуално издадено от КРС разрешение по заявлението на "БТК" ЕАД. Като е приел, че в случая мълчаливият отказ е недопустим, поради което само на това основание същият следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне с мотивирано решение при спазване на дадените задължителни указания, Върховният административен съд, тричленен състав, постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,