Решение № 9287 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2013 г.

Решение № 9287 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административно дело № 3255/2013 г. по описа на Върховния административен съд е образувано след като с решение № 2985 от 04.03.2013 г. постановено по адм. дело № 5364/2012 г. петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия е отменил на основание чл. 239, т. 5 от АПК влязлото в сила решение № 5404 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 266/2011 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение и делото е върнато за ново разглеждане на ВАС - Четвърто отделение, от друг съдебен състав. Съгласно действащия и понастоящем Правилник за администрацията на Върховния административен съд, обнародван в Държавен вестник бр. 66 от 18 август 2009 г., образуването на делата и насрочването за открити съдебни заседания, съответно разпределянето за разглеждане в закрито заседание е предоставено на председателя на съда, на заместниците на председателя, ръководещи колегиите или на председателите на отделения. Съдебният състав се произнася по вече образувано административно дело, като разглежда спора в зависимост от характера на производството в открито или закрито съдебно заседание и от тричленен, петчленен или седемчленен състав. В конкретния случай предмет на адм. дело № 3255/2013 г. е подадената жалба (по своя характер касационна), от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов, гр. София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62, против съдебно решение № 1 от 18.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1/2009 г. на Окръжен съд Сливен, административно отделение. Двамата касационни жалбоподатели считат, че решението е недопустимо, нищожно, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити съображения за така заявените пороци, които обхващат всички касационни основания по чл. 209 от АПК, молят съдебното решение да бъде обезсилено като недопустими и/или нищожно, а алтернативно да бъде отменено изцяло като неправилно във трите форми по т. 3 на чл. 209 АПК. И в двата случая касаторите молят да се обезпечи постановяване на дължимото законосъобразно съдебно решение по гражданско дело № 344/1992 г. на Окръжен съд Сливен. В открито съдебно заседание пред новия тричленен състав на ВАС, проведено на 10.06.2013 г. касационните жалбоподатели се явяват лично, заявяват, че поддържат жалбата си и молят да бъде уважена. Прилагат и писмена защита. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от 09.08.2010 г. (която се намира в кориците на адм. дело № 266/2011 г. по описа на ВАС) е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 27 юли 2010 г. видно от приложените по адм. дело № 1/2009 г. по описа на Окръжен съд Сливен разписки, подписана е от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен съдебен състав констатира следното: С обжалваното пред ВАС решение № 1 от 18.06.2010 г. по административно дело № 1/2009 г. Сливенският окръжен съд, втори граждански състав, в производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП (отменен понастоящем закон), ОСТАВЯ без уважение жалбата на Добрин Василев Стоянов, ЕГН ... и Николай Василев Стоянов, ЕГН ..., двамата от гр. София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62, против мълчаливия отказ на Кмета на гр. Сливен за възстановяване правото на собственост върху отчужден недвижим имот, представляващ парцел Х - 6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г. собственост на наследодателя им Васил Димитров Стоянов починал на 09.10.1985 г., като неоснователна. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА двамата жалбоподатели да заплатят по сметка на Сливенския окръжен съд деловодни разноски в размер на 40 лв. възнаграждение за вещо лице, 100 лв. допълнителна държавна такса и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА двамата жалбоподатели да заплатят на инж. Федорина Евгениева Кондева от гр. Сливен сумата от 160 лв. възнаграждение за вещо лице и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист и с четвърти диспозитив съдът ОСЪЖДА двамата жалбоподатели да заплатят на Община Сливен сумата от 200 лв. деловодни разноски за вещо лице, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно единствено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Останалите възражения в касационната жалба на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов, са неоснователни. Решение № 1 от 18.06.2010 г. не е недопустимо, нито нищожно поради това, че е постановено от Окръжен съд - Сливен, а не от Административен съд - Сливен и по административно дело с № 1/2009 г., а не по гражданско дело № 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. А нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая и тези условия не са налице, защото делото е разгледано от законен състав - трима съдии и прокурор, какъвто предвижда отменения Закон за административното производство - чл. 41, ал. 1; решението е постановено от тричленен съдебен състав; в законоустановената писмена форма и със съдържание по действащия по това време ГПК - чл. 189, включително подписи; в рамките, а не извън правораздавателната власт на съда; разбираемо е напълно - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда. С решение № 286 от 12.I.1993 г. постановено по гр. дело № 344/1992 г. Сливенският окръжен съд ОТМЕНЯ МЪЛЧАЛИВИЯ ОТКАЗ на Кмета на Община Сливен за отмяна на отчуждаването на парцел ХХIV - 6365 в кв. 405 по пл. на гр. Сливен, състоящ се от 493 кв. м, собственост на наследниците на Васил Димитров Стоянов, починал на 9.10.1985 г., ОТМЕНЯ ОТЧУЖДАВАНЕТО на парцел ХХIV - 6365 в кв. 405 по плана на гр. Сливен, собственост на наследниците на Васил Димитров Стоянов и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, касаеща парцел Х - 6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен. Съдът е посочил, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване, в пълно съответствие с тогава действащия ЗАП (Закон за административното производство) и в приложимата за случая редакция на чл. 44. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по реда на също тогава действащия ГПК, а именно: по реда на чл. 225 - преглед по реда на надзора или по чл. 231 - отмяна на влязло в сила решение. Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов са реализирали правото си и са подали молба за преглед по реда на надзора на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата им досежно отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху парцел Х, имот пл. № 6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен. С определение № 747 от 21 юни 1994 г., тричленен състав на Върховния съд на Република България, III-то гр. отделение е констатирал, че молбата е процесуално недопустима като подадена след срока по чл. 226, ал. 1 ГПК, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по образуваното въз основа на нея адм. дело № 3968/1993 г. С определение № 433 от 28 ноември 1994 г. по адм. дело № 557/1994 г. петчленен състав на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение е оставил без уважение молбата на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от гр. София, за преглед по реда на надзора на влязлото в сила определение № 747 от 21.07. (вярното е юни) 1994 г. по адм. дело № 3968/1993 г. на Върховния съд, III г. о. С решение № 2542 от 24.02.2009 г. по адм. дело № 5532/2008 г., в производство по реда на чл. 237 - 244 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по подадена МОЛБА ЗА ОТМЯНА от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов, тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение е отменил влязлото в сила решение № 286/12.01.1993 г., по гр. дело № 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от гр. София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62 срещу мълчалив отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаването на парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд. В решението си тричленният състав на ВАС - Трето отделение много подробно е развил съображения кой е компетентния съд, на който делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и е приел, че компетентен да разгледа спора е Сливенския окръжен съд, а не Административен съд - Сливен. По-конкретно, тричленният състав на ВАС се е позовал на § 4, ал. 3 от ПЗР на АПК, съгласно който административните съдилища започват да образуват дела от 01.03.2007 г., а образуваните до тази дата /преди и след влизането в сила на кодекса - § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на АПК/ производства се довършват от окръжните съдилища по досегашния ред. Съдът е посочил, че в случая съдебното производство следва да се счита образувано с подадената на 06.04.1992 г. жалба, вх. № 219 от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов срещу мълчаливия отказ на кмета на община Сливен да се произнесе по искане за отмяна на отчуждаването на процесния парцел по реда на Закона за възстановяване собствеността на одържавени по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. недвижими имоти (вярното и пълно наименование на закона е Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС) - преписка вх. № 94-00-608/25.02.1992 г. на бившия Общински народен съвет - Сливен, сега община Сливен. Посочил е, че подадената преди 01.03.2007 г. жалба е източник на правни последици с последващите процесуални действия до постановяване на крайния съдебен акт. Постановеното връщане за ново разглеждане и при извънинстанционния контрол - отмяната по чл. 231 ГПК (отм.), респ. по чл. 239 АПК сочи незавършеност на фактически състав на производството, поради което компетентен да разгледа спора е Сливенския окръжен съд. Така постановеното съдебно решение не подлежи на обжалване както правилно е записано в него и по този въпрос не може да има спор. След връщането на делото на Сливенския окръжен съд е образувано административно дело № 1/2009 г. По повод на постъпила жалба от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов за незаконосъобразно образувано дело под горния номер, по което те са вписани като жалбоподатели и със становището им, че следва да продължи висящото след отмяната на решението гр. дело № 344 от 1992 г., а не да се образува ново дело с нов № 1 от 2009 г., е образувано адм. дело № 8298/2009 г., по което с определение № 9384 от 13.07.2009 г. тричленен състав на ВАС - Трето отделение е оставил без разглеждане жалбата против разпореждането, с което е образувано адм. дело № 1 от 2009 г. на Сливенския окръжен съд. В определението е посочено, че в разглеждания случай подадената жалба няма за предмет постановен по адм. дело № 1 от 2009 г. на Сливенския окръжен съд акт от категорията, посочени в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК, а окръжният съд е образувал ново дело, позовавайки се на чл. 80, ал. 4 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, но с предмет на делото жалбата на Добрин Стоянов и Николай Стоянов, идентичен с този по адм. дело № 344 от 1992 г. Това определение на тричленния състав на ВАС е оставено в сила като правилно с определение № 12338 от 21.10.2009 г. по адм. дело № 13007/2009 г. на петчленен състав на ВАС. По-горната съдебна инстанция е посочила, че неоснователно в частната жалба срещу това определение се твърди, че в Сливенски окръжен съд съществуват паралелно две дела по един и същи спор, а именно дело № 344/1992 г. и дело № 1/2009 г. като по - късно заведеното, а именно това под № 1/2009 г. следва да се прекрати. Петчленният състав е посочил, че към настоящия момент по спора е висящо само адм. дело № 1/2009 г. Образуването на нов номер дело по спора, повдигнат от жалбоподателите с жалбата им срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен да отмени отчуждаването на парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г. по никакъв начин не уврежда правата и интересите на жалбоподателите, а е резултат на нормативно установен начин на администриране на делата в съдилищата. За основателен е приет извода на тричленния състав на ВАС, че частната жалба на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов, по която той се е произнесъл, няма за предмет акт от категорията, визирани в чл. 229, ал. 1 от АПК. С образуването на нов номер адм. дело пред Сливенски окръжен съд по спора, повдигнат от жалбоподателите не се прегражда по - нататъшното развитие на производството по спора, а напротив и също така за разпореждането на съдията за образуване на административно дело по жалба на лицата не е предвидена законова възможност за обжалването му. С оглед приетото по цитираните по-горе административни дела на Върховния административен съд - тричленни и петчленни състави, въпросът за съда, който е компетентен да разгледа спора и за номера на образуваното административно дело Е РАЗРЕШЕН и не може да бъде повдиган отново, а още по-малко той може да бъде пререшаван. Затова всички оплаквания в касационната жалба на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов с вх. № 7103 от 09.08.2010 г., че е недопустимо образувано административно дело № 1/2009 г. вместо производството да продължи по гражданско дело № 344/1992 г. са неоснователни, както и за неоснователни се преценяват възраженията относно липсата на процесуално правомощие на Окръжен съд - Сливен да образува административно дело след 1 март 2007 г., което е предоставено единствено на специално създадените административни съдилища. Нееднократно смесени петчленни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК, включващи трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд са приемали, че с отмяната на съдебно решение се възстановява висящността на производството поради факта, че спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо и затова делото се връща на същия съд за разглеждане, но от друг състав. Приетото се отнася и за конкретния случай, в който след отмяната на решението на Сливенския окръжен съд, делото се връща също на Сливенския окръжен съд. Както се каза по-горе, при постановяване на съдебното решение от този съд, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По административно дело № 1/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд са проведени няколко съдебни заседания. Едно от тях е това от 23.03.2010 г., за което жалбоподателите са били редовно уведомени. Макар и да не са се явили, съдът е дал ход на делото и го е отложил за 20.04.2010 г., за която дата и час жалбоподателите е следвало да се считат за уведомени и призовки не са им изпращани. На тази дата обаче съдебно заседание не е проведено. Вместо това с определение от закрито заседание на 14.04.2010 г., съдът е отсрочил делото за 18.05.2010 г., поради необходимост за вещото лице от по-подробно запознаване с материалите за изготвяне на експертизата. Изрично е разпоредено за новата дата и час страните да бъдат незабавно уведомени. Изпратените обаче призовки до двамата жалбоподателите, не са им връчени. Длъжностното лице - връчител е отразило върху тях, че е посещавало адреса в различно часово време, но лицата не са намерени и не са се явили на оставените им съобщения. Въпреки нередовно връчените призовки, съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК (отменен), но действащ по отношение на конкретния спор, който е образуван по жалба, постъпила преди приемането на новия ГПК, в сила от 1 март 2008 г. Счел е, че жалбоподателите са редовно призовани и е провел съдебно заседание, на което в тяхно отсъствие е изслушал вещото лице и е приел заключението. След това са проведени и съдебните прения и делото е обявено за решаване. В установения от закона срок е изготвено и съдебното решение на датата 18.06.2010 г. Без да знаят за извършените от съда действия по разглеждане на спора по същество и за изготвеното решение, жалбоподателите са представили писмено Възражение против експертизата на 24.06.2010 г. с вх. № 5689, към което са представили писмени доказателства. При тези обективни фактически данни по делото, настоящият касационен състав счита, че Сливенският окръжен съд е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.), без да са налице законовите предпоставки. За да се приложат към делото и да се считат за връчени призовките е необходимо наличието на двете условия по ал. 1 - първото е страната да е променила постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована и второто - да не е уведомила за това съда. По делото липсват данни жалбоподателите да са променили адреса, посочен пред съда и на който са били призовавани. На първо място връчителят не е отразил на призовките данни за промяна на адреса от жалбоподателите и на второ място - в хода на цялото съдебно производство, жалбоподателите винаги са сочили и сочат дори и в настоящата касационна жалба един и същи адрес: град София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62. Провеждането на решаващото съдебно заседание с изслушване на вещото лице и приемане на експертизата при нередовно изпълнена процедура по призоваването на жалбоподателите представлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ограничава законовото им право на участие в процеса. Затова е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Постановеното при нередовна процедура по призоваване съдебно решение ще трябва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъди и писменото възражение на жалбоподателите ведно с приложените към него писмени доказателства (по-голямата част от тях вече приложени по делото с отделна писмена молба от 15.12.2009 г.). Едва при редовна процедура по призоваване и след пълното изясняване на спора от фактическа страна съдът следва да направи своите правни изводи в коя хипотеза на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС попада конкретния случай и налице ли са законоустановените предпоставки за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността на правоимащите. Във връзка с възражение на касаторите е необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл. 227 от АПК не намира приложение за конкретния случай. Действително според текста на ал. 1 - когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Предвид данните по делото, решението на Окръжен съд - Сливен е било отменено, но не по реда на касационното производство, а по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК се отнася за забрана за връщане при повторна отмяна на съдебни решения, постановени в редовни съдебни производства, а не при отмяна по реда на извънредния способ за контрол върху влезли в сила решения. Тоест отмяната трябва да е постановена в инстанционни производства, а не в извънинстанционни производства. Отмяната на влязлото в сила решение № 286/12.01.1993 г. по гр. дело № 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд с решение № 2542 от 24.02.2009 г. по адм. дело № 5532/2008 г. по описа на Върховния административен съд е постановено от тричленен състав на ВАС - Трето отделение по постъпила МОЛБА ЗА ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 2 от АПК (погрешно посочено от молителите Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов основание по чл. 231, ал. 1, б. "б" от ГПК), тоест в извънредно производство за отмяна. Решението на Сливенския окръжен съд не е отменено по постъпила КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов, за да се приеме, че е налице отмяна на първоинстанционно решение в редовно съдебно инстанционно производство. Затова в случая не е налице повторна отмяна на първоинстанционно решение и няма нарушение на разпоредбата на чл. 227 от АПК, на която се позовават касационните жалбоподатели в настоящото първо по характера си касационно производство (след отмяната на влязлото в сила решение № 5404 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 266/2011 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение), както в пледоариите си в съдебната зала, така и в представената на 10.06.2013 г. писмена защита. Следва да се констатира, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 5404 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 266/2011 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение преди отмяната му реда на извънредния способ с решение № 2985 от 04.03.2013 г. по адм. дело № 5364/2012 г. на петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, на 19.01.2012 г. в Окръжен съд - Сливен е образувано ново административно дело под № 1/2012 г., което се разглежда от друг състав на този съд и на този етап няма данни да е приключило със съдебен акт. Този факт няма как да промени изводите на настоящата касационна инстанция за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради изложените вече по-горе причини, но има процесуални възможности да се излезе от така създалата се ситуация - от една страна да се изпълнят дадените в настоящото решение указания при повторното разглеждане, а от друга страна да се приключи висящото административно дело № 1/2012 г., като преценката кое процесуално действие да се предприеме в случая е предоставена изцяло на Сливенския окръжен съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,