Решение № 3497 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14919/2012 г.

Решение № 3497 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14919/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Йордан Любенов Илиев от гр. София, представляван от адв. Спасов, против решение № 5683/29.10.12 г. по адм. д. № 6602/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Любен Здравков Кръстев, представляван от адв. Ганев и началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Илиев срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-229/22.06.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "едноетажна жилищна сграда със стопанско помещение", находяща се в ПИ 1283, кв. 77, м. "Христо Ботев" по плана на гр. София, ул. "520-та" № 37. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че сградата представлява строеж съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен от възходящ на оспорващия без строителни книжа през 1970 г., спрямо който не може да се приложи института на търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. При безспорните установявания относно вида на обекта и липсата на издадени за него строителни книжа, основен спорен момент е преценката за негова търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. В тази насока съдът е обсъдил данните относно годината на извършване на строежа и констатациите на в. л. инж. Ташев, чието писмено заключение е приобщено към доказателствата по делото в унисон с разпоредбите на раздел V-ти, глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. С оглед установяванията, че през 1970 г. строежът е извършен в нарушение забраната по чл. 66е, ал. 4 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ - отм./ в терен извън строителните граници, както и, че по сега действащия устройствен план попада на регулационната линия със съседния поземлен имот, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционното производство е проведено с участието на ответника по касация Любен Здравков Кръстев, легитимирал се като съсобственик на поземления имот с решение на ОСЗГ - Панчарево от 27.04.04 г. Участници в административното производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи са административният орган, действащ служебно и лицето, адресат на акт, което следва да изпълни разпоредителната част на този акт, след влизането му в сила. Лица, извън посочените, вкл. собствениците на терена, не се засягат пряко от разпорежданията на заповедта, тъй като за тях тя не създава задължения, респ. не засяга пряко правната им сфера. Липсва и изрична законова норма, която да сочи тези лица като заинтересувани. Ето защо, собственикът на терена не е легитимиран да участва в производство по съдебно оспорване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ в качеството на заинтересувано лице, като правото си на собственост той може да защити по общия исков ред /чрез иск по чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/. Предвид това в частта, с която е постановено спрямо собственика на имота Кръстев, обжалваното решение се явява процесуално недопустимо. Следва в тази част да бъде обезсилено, а производството по делото в същата част - прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение