Решение № 10075 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2008 г.

Решение № 10075 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Стоянов Славков от гр. София, против решение № 1041/24.10.2008 г. постановено по адм. дело № 3441/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 6 - ти състав. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Столично управление "Социално осигуряване" моли съда да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Иван Стоянов Славков срещу Столично управление "Социално осигуряване", по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, като преки и непосредствени последици от отменено, като незаконосъобразно решение № 103/11.04.2007 г. на главния директор на СУСО. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат решаващият състав въз основа приложените по делото доказателства е приел за установено, че с влязло в сила решение от 8.01.2008 г. по адм. дело № 1623/2007 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 12 -ти състав (оставено в сила при касационното му обжалване, с решение № 5976/22.05.2008 г. по адм. дело № 2119/2008 г. на ВАС) е отменено решение № 103/11.04.2007 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 4904066602/3/17.11.2006 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при СУСО, с което във връзка със заявление за пенсиониране от 8.08.2006 г. е било прието, че Иван Стоянов Славков не отговаря на изискванията за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст в размер на 100 точки и поради това не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 ПЗР КСО 13.10.2006 г. В мотивите към решението по адм. дело № 1623/2007 г. АССГ е приел, че първоначалният административен акт от 17.11.2006 г., отговарял на действителното фактическо положение, но тъй като към 23.12.2006 г., а оттам и към датата на постановяване на решение № 104/11.04.1007 г. от главния директор на СУСО, Славков е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отменил последното решение и потвърденото с него разпореждане, при което върнал преписката за издаване на ново разпореждане от ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", по заявлението за пенсиониране от 8.08.2006 г. С оглед разпределението на доказателствена тежест в процеса обосновано и правилно от съда е прието, че ищецът не е представил доказателства във връзка с твърдението си за понесени неимуществени вреди, причинени от отменения като незаконосъобразен, административен акт. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не се установяват допуснати в хода на съдебното производство, съществени процесуални нарушения. Не съставлява такова нарушение недопускането на съдебно - медицинска експертиза, за изслушване на каквато от ищеца не е правено искане в хода на първоинстанционното производство, нито са навеждани твърдения, релевантни за съществото на спора и установими с посоченото доказателствено средство. Наред с това правилно е направеното от съда отбелязване, че представените от ищеца експертни решения от ТЕЛК и НЕЛК, установяват дата на инвалидизирането му от 1993 г., предхождаща издаването на отменения като незаконосъобразен административен акт на главния директор на СУСО, поради което не доказват влошаване на здравословното му състояние, в причинна връзка с постановяването на този акт. Данните относно правилният единен граждански номер на касатора, събрани в хода на настоящото производство, също не установяват касационно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен административен акт, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,