Решение № 11799 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2017 г.
ВАСV отделение08.08.2019 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5187 от 09 август 2017 г., постановено по адм. дело № 2023/2017 г., в частта му, с която Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл, със седалище и адрес на управление: гр. Букурещ, представлявано от управителя на "Суммит Агро Румъния СРЛ – клон България" КЧТ с ЕИК 202038215 е осъдено да заплати на "ОАК Интерагро България" ЕООД, с ЕИК 203463030 съдебни разноски в размер на 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева). ОСЪЖДА Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл, със седалище и адрес на управление: гр. Букурещ, представлявано от управителя на "Суммит Агро Румъния СРЛ – клон България" КЧТ с ЕИК 202038215 да заплати на "ОАК Интерагро България" ЕООД, с ЕИК 203463030 разноски в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева) за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11799 от 8.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл, със седалище и адрес на управление: гр. Букурещ, представлявано от управителя на "Суммит Агро Румъния СРЛ – клон България" КЧТ с ЕИК 202038215, чрез пълномощника му адв. Й. Ничева срещу решение № 5187 от 09 август 2017 г., постановено по адм. дело № 2023/2017 г., в частта му, с която дружество е осъдено да заплати на "ОАК Интерагро България" ЕООД, с ЕИК 203463030 съдебни разноски в размер на 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяната му като излага съображения за несъразмерност в присъдените разноски на "ОАК Интерагро България" ЕООД спрямо тези, които първоинстанционният съд е присъдил на Българската агенция по храните. Моли се обжалваното решение, в частта му досежно присъдените разноски на "ОАК Интерагро България" ЕООД и да бъде отменено и вместо него настоящата касационна инстанция да намали размера им до сумата от 500, 00 лв. (петстотин лева) с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Също така се претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът – Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез пълномощника му юрисконсулт Вутов счита, че след като касационната жалба е подадена срещу решението, в частта му досежно осъдителната част за присъждане на разноски на "ОАК Интерагро България" ЕООД, в размер на 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева), не следва да изразява становище по касационната жалба. От другия ответник - "ОАК Интерагро България" ЕООД е постъпил писмен отговор от пълномощника му адв. М. Митова, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й като необоснована. С оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК претендира присъждане на сторените за настоящата съдебна инстанция разноски, в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, в обжалваната му част, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, в частта, с която "Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл е осъден да заплати на "ОАК Интерагро България" ЕООД, съдебни разноски, в размер на 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева), Административен съд София – град е приел, че посоченият размер следва да бъде присъден на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, тъй като същите са направени във връзка с уговореното между страните, на 10 май 2017 г., с договор за правна защита и съдействие (л. 77 от първоинстанционното дело). Решението, в обжалваната му осъдителна част е правилно. С оглед изхода на спора инстанцията по същество е постановила и осъдителната част на решението, обжалвано в частта му за присъждане на разноски на "ОАК Интерагро България" ЕООД. Видно от доказателствения материал по делото касаторът не е заявил прекомерност на същите съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. От представения и неоспорен пред първостепенния съд договор за правна защита и съдействие се установява, че "ОАК Интерагро България" ЕООД е упълномощил адвокат М. Митова да представлява търговското дружество пред Административен съд София – град като за оказване на правните услуги страните са се уговорили да заплатят на процесуалния им представител сумата, в размер на 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева) като е посочено, че същата е заплатена в брой. С оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Този процесуален пропуск не може да се санира в настоящото производство. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06 ноември 2013 г., постановено по тъкл. дело № 6 от 2012 г., ОСГТК, т. 3 и т. 11, страните по спора не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, свързани с фази на съдебното производство, които са приключили. Ето защо, претенцията за разноските е искане, свързано със спорния предмет и следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатската защита при постановяване на съдебния акт. След като касаторът не е осъществил това свое право, да сезира административния съд с искане за намаление на възнаграждението, уговорено между "ОАК Интерагро България" ЕООД и адвокат М. Митова, дължимо като разноски, то правото на "Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл за редуциране на присъдения размер, се е преклудирало след приключване на устните състезания пред Административен съд София – град на 10 юли 2017 г. С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията, с които е сезирана настоящата съдебна инстанция, поради което решението, в обжалваната му осъдителна част, не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК и следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото, искането на единия ответник – "ОАК Интерагро България" ЕООД, за присъждане на сторените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, е основателно. Същите са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и са заявени с искане от 13 февруари 2019 г. – датата на приключване на устните състезания пред Върховния административен съд. Заявената сума, в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева) следва да се възложи в тежест на "Суммит Агро Румъния" ЕсЕрЕл, със седалище и адрес на управление: гр. Букурещ, представлявано от управителя на "Суммит Агро Румъния СРЛ – клон България" КЧТ с ЕИК 202038215. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2