Решение № 2521 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (правоприемник на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници), чрез процесуален представител, срещу решение 6854 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело 7957/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Н. Кондев, е отменено решение 32-223173/31.07.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. В условие на евентуалност прави особено искане за допускане, респ. отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) и спиране на производството по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Сръндев, в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за нeоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение 32-223173/31.07.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници /сега ТД Митница Варна/, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка чл. 66 м от ЗМ, във връзка с чл. 70, чл. 71 и чл. 74, § 1, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 77, § 1, б. "а", чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки 1, 2, 3 и 4 с митническа декларация (МД) MRN 20ВG002002027075 R0/24.03.20 г; променен е кодът по ТАРИК на стоките под 1, 2, 3 и 4, като е определена нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки. С атакуваното решение е определена дължима сума за доплащане на ДДС в размер на 8955,87 лева и дата на възникване митническото задължение - 24.03.2020 г.

При извършената проверка на административния акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална компетентност и съобразно предоставените му правомощия. Въпреки това индивидуалният административен акт следва да бъде отменен, тъй като е постановен при липса на мотиви, при съществени нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с материално правните норми, включително и тези от европейското право. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 8-12 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1.С митническа декларация от 24.03.2020 г. MRN 20ВG002002027075 R0 ответникът НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД е декларирал за режим "допускане за свободно обращение стоки, 866 колета, 15001 кг. бруто тегло, държава за износ Бангладеш, условие на доставка DАР София. Към митническата декларация са приложени документи за вноса: търговска фактура KKCL /SELB/20/050 от 30.01.2020 г. с фактурна стойност от 83 590, 84 USD при курс за митнически цели от 1, 81095 лв. за 1 USD; опаковъчен лист от 30.01.2020 г., спедиторски коносамент EL-VAR2577 от 08.02.2020 г., линеен коносамент; сертификат за произход Формуляр А A1187869 от 17.02.2020 г. и др.

2.При извършена проверка на митническа декларация с 20ВG002002027075R0/24.03.2020 г. е установено следното: стока 1 е описана като "тениски с къс ръкав от памук (мъжки, дамски) МС150-6100 броя/61 кашона; WCS150 6400 броя /64 кашона, код по ТАРИК 6109100010, държава на произход Бангладеш, 2105 кг. бруто тегло, 2075 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност 9,04 лв. /кг., с определена справедлива цена на ЕС за обезпечаване на вземанията 21, 49 лв. /кг. Стока 4 е описана като: "трикотажни блузи за мъже: памучни блузи с дълъг ръкав, суичър с качулка SWC280 11400 броя / 380 кашона, памучни блузи с дълъг ръкав, суичър с качулка и цип SWZ280 2800 броя/112 кашона, код по ТАРИК 6110209100, държава на произход Бангладеш, 9347 кг. бруто, 8937 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност 9, 44 лв. /кг., с определена справедлива цена на ЕС за обезпечаване на вземанията 25, 41 лв. /кг.

1. Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на стоки с 1 и 4 от процесната митническа декларация НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД е уведомено с писмо 32-93501/24.03.2020 г., че за целите на получаване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 2015/2447) в определен срок следва да учреди обезпечение от 33712, 32 лв., ведно с последствията от неизпълнението на това задължение.

1. От НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД е представено посоченото обезпечение, въз основа на което митническите органи са издали в системата МИСВ-ММЗ референтен номер (GRN) 20BG002000X068520 от 25.03.2020 г. и стоките по процесната митническа декларация са допуснати под режим "вдигане на стоките .

5.При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност на процесните стоки и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 25.03.2020 г. деклараторът е посочил, че връзките между него и дружеството от което е закупена стоката са търговски, като българското дружество е дистрибутор на нашия пазар на произвежданите от KEYA COSMETICS ltd продукти; представена е търговска фактура KKCL/SEBL/20/050 от 30.01.2020 г. за общо количество от 39 150 бр. изделия на стойност 83 590 USD. Представен е и договор от 22.10.2019 г. сключен между "Номер едно АДВ" ЕООД и KEYA COSMETICS ltd, Бангладеш за покупко-продажба на различни по вид, цвят, размер и количество стоки, представляващи дамски, мъжки и юношески облекла. Представено е копие от писмо, в което се обясняват търговските отношения между дружеството в Бангладеш и НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД, както и е представено споразумение за дистрибуция, търговска кореспонденция и др.

6.След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различавали от декларираните. Извършен бил анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 61091000 /таблица 1 с произход Бангладеш във всички държави членки за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От данните по долу се установило, че стойността на процесната стока за 1кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1кг. за същия период.

1. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 бил достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в Е. Д. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период било недостатъчно. При изследване на метода съгласно чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, бил направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително същото време. След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия вносител, които не били необичайно ниски. База за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация била митническа декларация с MRN 19ВG005100140368R0/21.11.29 г.

1. С писмо рег. 32-137783/15.05.2020 г. и 32-142187/20.05.2020 г. в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор. Писмата са получени съответно на 18.05.2020 г. и 21.05.2020 г.

В решението на АССГ са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според първоинстанционния съд, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод, а именно метода на договорната стойност. В тази връзка е обоснован извод, че при определяне на новата митническа стойност на стоки под 1 и 4 от процесната митническа декларация по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, не става ясно по какви причини за процесните стоки е приложен методът за "сходни стоки", тъй като определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица и при липса на обосновка и доказателства, че именно в тези митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447.

Според решаващия съд, липсват основания да бъде направен извод, че договорената сума за внос на стоките по фактура KKCL/SEBL/20/050 от 30.01.2020 г. от Keya Cosmetics Ltd., декларирана от НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД в процесната митническа декларация МRN 20BG002002027075R0/24.03.2020 г., не съвпада с действителната митническа стойност на стоката, определена по правилата на чл. 70 - 71 от МКС.

Първоинстанционният съд е посочил също така, че дори да се приемат за изпълнени предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не са спазени изисквания на чл. 141 от същия за определяне на митническата стойност на стоките по правилата на чл. 74, § 2, б. "б от Регламент (ЕС) 952/2013.

Съдът приема, че не е извършен анализ и на условията по доставка по процесната митническа декларация и по митническите декларации на третите лица. Договорените условия според решаващия състав не са отчетени от митническия орган при определяне на стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени съответните корекции съобразно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В допълнение съдът е посочил, че не е налице и обосновка относно сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.

По отношение на стоките, АССГ е приел, че в обжалвания административен акт се съдържа обща констатация и формално посочване, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на стоките по реда на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 според състава е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент, тъй като хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. В тази връзка първоинстанционният съд излага мотиви, че тази предпоставка в разглеждания случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Съдът намира, че митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е определил митническа стойност на въпросните стоки в посочените в решението размери и този извод не се опровергава и от направеното в обстоятелствената част на обжалваното решение позоваване на "справедлива цена" на килограм за ЕС за стоки със същия тарифен код, като липсва описание на процедура, методика, по която приетата "справедлива цена", валидна за стоката в ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой от съответната стока.

С оглед изложеното АССГ е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоките по процесната митническа декларация и е определил нова такава, директорът на ТД "Северна Морска" към Агенция Митници е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд София-град е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013).

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Правилно първоинстанционния съд приема, че в случая е направено сравнение на средностатистическите цени, по които е извършен внос в ЕС на стоки със същия код по КН, но липсват данни в мотивите на оспореното решение и в останалите доказателства от административната преписка относно конкретните видове на артикулите, както и производителят им, за да се прецени дали същите са от един порядък /с еднаква репутация/ и могат ли да бъдат сравними с процесните стоки, които представляват едноцветни трикотажни /памучни/ тениски с къс ръкав и блузи с дълъг ръкав. Съгласно КН стоки с код 61091000 представляват "фланелки с ръкав, без яка (тениски) и долни фланелки от памук, а стоки с код 61102091 представляват "фланелки, пуловери, жилетки, елечета и подобни артикули за мъже или момчета. Решаващият съд основателно се позовава на допълнителни забележки към Глава 61 Облекла и допълнения за облекла, трикотажни или плетени от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/643 на Комисията от 15.04.2019 г., в т. 2 от които изразът "фланелки е дефиниран като "облеклата, дори луксозни, носени на голо, без яка, със или без ръкави, включително и тези с презрамки . Описанието на стоките с посочените кодове по КН дава основание да се направи извод, че включва разнообразни стоки от памук, които покриват горната част на тялото, в първия случай с къс ръкав и без ръкав, както и долни фланелки, а във втория пуловери, жилетки елечета и други, които имат някои общи характеристики, но се различават по отношение на други, например това дали тениската е със или без ръкав влияе върху сложността на изработката й и количеството на използвания материал. Логичен е изводът на АССГ за съществуването на разлика както в артикулите, така и по себестойността им, съответно по цената, на която се търгуват.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в оспореното решение, че митническите органи не са надлежно обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на административния орган липсва анализ, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза, касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки.

Правилно е прието от решаващия съд и, че в конкретния случай митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, б. "а" от МКС, следователно приложимостта на метода по б. "б" от същата норма (безспорно същите са в условията на субсидиарност, както това нееднократно е разяснявано вкл. и в цитираната по-горе практика на СЕС).

Основните оплаквания в касационната жалба на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници" за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че разликата в цените между декларираната договорна стойност и средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки е достатъчна, за да се обосноват съмненията за отхвърлянето на декларираната стойност по реда на чл. 70 от МКС. В тази връзка се акцентира върху представената към МД търговска фактура KKCL/SELB/20/050 от 31.01.2020 г. като се посочва, че същата е на стойност 83590.84 USD и няма основание отделно разграничената сума на уговореното възнаграждение в размер на 4 179.54 USD (5% as agents commisission) да бъде изключена от декларираната митническа стойност на стоката. Посочва се също така, че съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност за внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл. 70 от МКС, тя се определя като се прилагат последователно букви от "а" до "г" от § 2 на чл. 74 от МКС, докато се стигне до първата разпоредба по която въпросната стойност може да се определи. В тази връзка доколкото според касатора методът за определяне на митническа стойност въз основа на идентични стоки е неприложим, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на МД е недостатъчно и не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т. н., то законосъобразно митническата стойност за процесните стоки е определена на основание чл. 74, § 2, буква "б" от МКС като сходните стоки са с местоназначение Република България. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да потвърди обжалваното решение на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници".

По тези оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, включително представените в превод фактура, договор, платежни нареждания, търговска кореспонденция по електронен път, превозни документи и др., като е направил изводи възоснова на тях, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. В конкретния случай към процесната МД е представена фактура KKCL/SELB/20/050 от 31.01.2020 г., издадена от Keya Cosmetics Ltd. Бангладеш (л. 213-214 от делото), като в Е.Д. 4/11 от МД във валута и обща фактурна стойност е декларирана сумата от 79411,29 USD. Според касатора, дружеството е декларирало като обща фактурна стойност сумата от 79411,29 USD, а реално платената сума е 83 590, 84 USD. Касаторът поддържа, че сумата от 4 179,54 USD, обозначена като 5 % as agents comission, също трябва да се включи в общата сума по МД, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 130 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилно АССГ приема, че от представения договор - озаглавен споразумение за дистрибуция, между Kamp Europa Bvba и НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД, сключен на 21.11.2012 г., със срок от 10 години, е видно, че българското дружество "ще поддържа изключителност и няма да купува гамата от промоционални артикули, предлагани от Kamp (тениски - поло - суичъри, независимо от цвят или модели) от други конкуренти и/или някой от техните обекти, опериращи в регион България. Настоящото е в сила при условие, че Kamp винаги ще предоставя на българското дружество конкурентни цени (т. е. по-ниски цени от 10 до 15% под цените на пазара) за своите RMG продукти. Kamp също ще поддържа подобна изключителност и няма да продава на друга фирма и/или субекти, работещи на същия пазар като България. Следователно в договора е предвидена отстъпка за НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД, която е относима при съпоставяне с ценовата листа на производителя и със средните цени за внос в ЕС на същите стоки. Наред с това, съгласно писмо потвърждение от 19.03.2020 г., (л. 177) съдържащо лого с търговската марка на Keya Cosmetics Ltd. (Knit Composite Division), налично и в останалите търговски документи по делото, и съответстващо по графично изображение на това, поместено в интернет страницата на търговеца, за което е извършена служебна проверка от АССГ, Kamp Europa Bvba е европейският представител на Keya Cosmetics Ltd. (отдел Плетива) и според споразуменията им в случай, че европейски клиент поръча стоки директно от Keya Cosmetics Ltd., Kamp Europa Bvba има право на комисионна от 5 %, която е отразена в процесната търговската фактура, издадена от Keya Cosmetics Ltd. (отдел Плетива) на НОМЕР ЕДНО АДВ ЕООД.

По изложените съображения митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, § 1, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. § 2 изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно § 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания за отмяна.

Оспореното в настоящото касационно производство решение на АССГ е в съответствие с практиката на Върховния административен съд по сходни казуси между същите страни (Решение 8440 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 9396/2021 г., VIII отд. и Решение 11989 от 22.12.2022 г. на ВАС по адм. д. 517/2022 г., VIII отд.)

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

В касационната жалба и в писмено становище от 31.10.2022 г. е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставени конкретни 4 въпроса (л. 29-30) и за спиране на съдебното производство.

Искането е неоснователно.

Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба. На първо място, за да възникне обаче необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. На следващо място, въпросите формулирани в него следва да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора.

Настоящият състав на ВАС приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С поставените въпроси на практика не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, които да са неясни и да будят съмнение относно техния действителен смисъл, още повече че в цитираното в искането Решение на Съда на Европейския Съюз от 16 Юни 2016 по дело С-291/15 са дадени насоки именно в търсения смисъл. Всъщност с поставените въпроси се цели по-скоро разяснения относно начина на установяване на правнозначимите юридически факти от хипотезата на посочените правни норми, което не може да е предмет на преюдициално запитване до СЕС.

По разноските.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1 200 лв. , които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение