Решение № 15738 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2018 г.

Решение № 15738 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на М. Григоров от [населено място] против Решение № 2418/11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13098/2017 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на Григоров срещу Решение № 2153-21-281/25.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №[ЕГН]/17.07.2017 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- С. град, с което е изменена и определена в действителен размер отпуснатата му, считано от 15.02.2017 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, най- вече с оглед размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено издаденото разпореждане. Моли да бъде освободен от такси и разноски по делото.

Ответникът – директорът на Тп на НОИ, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд С.- град е отхвърлена жалбата на М. Г. срещу Решение № 2153-21-281/25.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №[ЕГН]/17.07.2017 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- С. град, с което е изменена и определена в действителен размер отпуснатата му, считано от 15.02.2017 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

Със заявление от 30.04.2014 г., Г. е поискал отпускане на немска пенсия, въз основа на положения от него стаж в Германия. След изготвяне на удостоверение за осигурителни периоди в България по представените от лицето оригинални документи за трудов стаж и обмяна на данни с немския осигурителен институт, на 06.10.2014 г. в ТП на НОИ-С.- град е постъпило решението на компетентната институция за отпускане на немска пенсия, според което, считано от 01.04.2014 г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за старост по немското законодателство.

Със заявление от 15.02.2017 г., Григоров е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно българското законодателство. Декларирал е, че получава пенсия по старост от Германия. За осигурителен доход за три последователни години преди 01.01.1997 г. е поискал да се ползва минималната работна заплата, като са приложени са документи за осигурителен стаж. Изискани са му и други документи допълнително- военна книжка, заверена осигурителна книжка от ЕТ "Вестерланд- М. Григоров" за периода 01.01.2000 г. до 31.10.2000 г., декларация за тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г., обр. УП-2 и УП-3 от "ЦСКА Кетъринг".

С разпореждане от 07.03.2017 г., въз основа на представените редовни документи, на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. З от КСО, считано от 15.02.2017 г., при зачетен осигурителен стаж в размер на общо 21 г. 01 мес. и 00 дни от трета категория. Съгласно чл. 70, ал. 10 от КСО пенсията е отпусната в минимален размер до представяне на допълнително изисканите документи, необходими за изчисляване на действителния й размер. На 04.04.2017 г., Г. е подал становище-сигнал с вх. № 1013-21-157, с което е направил възражение относно определения минимален размер на пенсията. По повод това възражение, с уведомително писмо, изх. № от 11.04.2017 г., е уведомен за обстоятелствата, които са взети предвид за определяне на осигурителния стаж и осигурителния доход при отпускане на пенсията, като му е указано, че след представяне на изисканите допълнителни документи, пенсията ще бъде определена в действителен размер. Уведомителното писмо е получено лично от него на 19.04.2017 г., но в указания едномесечен срок не са представени изисканите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което с разпореждане от 23.06.2017 г. е постановен отказ за изменение на размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ, тъй като не са изпълнени дадените указания за конкретизиране на тригодишния период преди 1997 г. и необходимостта от представяне на допълнителни документи.

На 23.06.2017 г., Григоров е депозирал "питане и приложение на УП-2", в което не са посочени конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането от 23.06.2017 г., като на 28.06.2017 г. е представил удостоверение обр. УП-2, изх. № 0102/26.06.2017 г., издадено от Парк-хотел "Москва" АД за осигурителен доход за времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. за длъжността "сервитьор". Приложено е и разяснение от лицето относно изисканата заверена осигурителна книжка за периода на самоосигуряване за 2000 г., като е указано НОИ да направи необходимата проверка, а относно осигурителния стаж в "ЦСКА Кетъринг" са изложени обстоятелства, които са го възпрепятствали да се снабди с изискания документ.

С писмо на директора на Дирекция "Пенсии" е изискано от Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" извършване на проверка на ЕТ "Вестерланд- М. Григоров" за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2000 г. Проверката е приключила с издаване на Констативен протокол от 10.07.2017 г. на контролен орган на ТП на НОИ-С.- град, съгласно който за осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице следва да се зачете времето от 01.01.2000 г. до 31.10.2000 г., за което има внесени авансови осигурителни вноски, подадена е информация в Регистъра на осигурените лица и е подадена годишна данъчна декларация.

С оглед представените и служебно събрани доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход на Г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане от 17.07.2017 г. В разпореждането е отразено, че лицето има осигурителен стаж в Германия и в тази връзка съгласно приложимия Регламент на Съвета /ЕО/ № 883/2004 г. е определена пенсията за ОСВ в действителен размер, при прилагане на разпоредбите за изчисляването му съгласно българското законодателство. На лицето са зачетени 24 г. 02 мес. и 28 дни български осигурителен стаж от трета категория труд, а при изчисляване на индивидуалния коефициент за тригодишна база преди 01.01.1997 г. е взет доходът за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. Съобразно тези данни и предвид размера на осигурителния доход за времето от 01.01.1997 г. до 22.01.2017 г. е изчислен индивидуален коефициент 0. 694, който е послужил при определяне на дохода за изчисляване на размера на пенсията /536. 77 лв. /.

След извършване на повторна проверка на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, директорът на ТП на НОИ С. – град, с Решение № 2153-21-281/25.10.2017 г. е потвърдил разпореждането от 17.07.2017 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, заставайки зад твърдението, че размерът на пенсията и редът за изчисляване са определени в чл. 52 от основния регламент, като се правят два вида изчисляване - първо съгласно собственото законодателство, когато изискванията за получаване на пенсията са били изпълнени по националното законодателство, или т. нар. самостоятелно обезщетение, при което не е необходимо сумиране на собствени и чужди осигурителни периоди /какъвто е настоящият случай/, и второ изчисление, т. нар "рго гаta" със зачитане на чуждия осигурителен период - чрез изчисляване на теоретичен и действителен размер /т. нар. пропорционално обезщетение/.

Редът за изчисляване на пенсията "рго гаtа" предвижда изчисляване на теорeтичен размер, равен на пенсията, която се получава, ако всички осигурителни периоди, зачетени съгласно законодателството на другите държави, се зачитат все едно са съгласно прилаганото от компетентната институция, към датата на отпускане на пенсията. След това се определя пропорционалния размер на пенсията /обезщетението/ за съответната част осигурителен стаж, зачетен от различните държави. След като се направят двата типа изчисление, на заявителя се дължи по-високият от размерите на самостоятелното или пропорционалното обезщетение от всяка държава.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно.

Регламент № 883/2004, представляващ основен регламент съдържа материалноправни разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки, а Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) съдържа предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.

Видно от обстоятелствената част и от мотивите на оспорваното решение, административният съд правилно е приложил и тълкувал материалноправните норми към релевантните за изхода на спорното осигурително правоотношение факти.

В разпоредбата на чл. 6 от Регламент 883/2004 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 6 от Регламент 883 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки.

Същият смисъл е заложен и в чл. 12 от Регламент 987/2009, приет за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

В разпоредбата на чл. 12, т. 1 е посочено, че "за целите на прилагането на член 6 от основния регламент (в т. см. Регламент 883/2004) компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство, което в настоящия случай е направено.

По аргумент от т. 2 на чл. 12 от регламента по прилагане е предвидена възможност съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, като нормата е категорична - само при условие, че тези периоди не съвпадат.

Изчисляването на пенсията се извършва съгласно чл. 52 на Регламент 883/2004, както следва:

• самостоятелна пенсия - това е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди и

• пропорционална пенсия - това е пенсията, за правото на която е необходимо сумиране на осигурителни периоди и при която се определят теоретичен размер и пропорционален /действителен/ размер на пенсията.

Съгласно чл. 52 на Регламента, българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение. За целта, на първо място се изчислява теоретичен размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението.

И на второ място се определя действителния, пропорционален размер на обезщетението, като теоретичния размер се умножи със съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая (в този смисъл: теоретичния размер, умножен по стажа в България, разделен на стаж в България + стаж в Германия, изразен в месеци.

Начинът, по който се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е регламентиран в нормата на чл. 70 от КСО, в ал. 3 от която е посочено, че "доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето".

Съдът е работил по основните възражения на жалбоподателя, относно определянето на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст, предвид немския осигурителен стаж. При сумирането на осигурителните периоди, общият осигурителен стаж на жалбоподателя е определен на 26 г. и 03 месеца от трета категория труд. Пропорционалната част от определения размер, която следва да се изплаща от България за българския стаж е изчислен на 146. 08 лв. /290/315 от 158. 67 лв. /

Правилна е преценката, че при прилагане на двата вида изчисления, предвидени с Регламент № 883/2004 г. /чл. 52, б. "а" и б. "б") се получава размер за изплащане от българската осигурителна институция, който е по-нисък от минималния размер за пенсиите по чл. 68, ал. З от КСО, определен с чл. 70, ал. 10 от КСО, поради което пенсията е приравнена на него. Считано от 01.01.2017 г., съгласно чл. 10, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2017 г., минималният размер на този вид пенсия е 153. 00 лв.

По този начин не се констатира нарушаване на правилата на Регламента на Европейския парламент за координация на системите за социална сигурност, съгласно които се изисква първо да се направи преценка дали лицето придобива право на обезщетение по съответното националното законодателство. В случая, към датата на заявлението лицето отговаря на изискванията на чл. 68, ал. З от КСО, поради което размера на пенсията е определен за положения в България осигурителен стаж и съгласно данните за осигурителен доход по предвидения в КСО и НПОС ред.

Като е констатирал правнозначимите факти, свързани с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер по отношение на жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. От своя страна, решението на директора на ТП НОИ-С.- град и разпореждането на длъжностното лице са законосъобразни и в синхрон с българското и европейско законодателство.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло и счита, че не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения атакуваното съдебно решение се явява законосъобразно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение