Решение № 86 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2017 г.

Решение № 86 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" -В. против решение № 512/24.03.2017 г. по адм. д. № 1084/2016 г. на Административен съд В., с което е отменен частично РА № Р-03000315001206-091-001/11.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 31/29.03.2016 г. на ДД"ОДОП"-В., в частта, с която са изменени начислените от органите по приходите задължения за ДДС за д. п. м. 04.20014 г. в размер над 23 270, 53 лв. и за данъчен период м. 05.2014 г. в размер над 11 486, 03 лв., със съответните лихви. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, изчислено по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна - "Ж. А."ЕООД, с. Б., О. А., О. В., с едноличен собственик и управител Ж. Р. Ж. не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. При извършена ревизия на дружеството е констатирано от органите по приходите, че по две фактури № 137/29.04.2014 г. и № 138/15.05.2014 г. с предмет на доставка "пшеница", издадени от доставчик "Ж. А."ЕООД на получател "З. Е. 48"ЕООД, ревизираното лице не е начислил ДДС като е вписал основание по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС - обратно начисляване. При извършена насрещна проверка на получателя "З. Е. 48"ЕООД е констатирано, че е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, считано от 24.04.2014 г. При нерегистрирано по ДДС лице, издадените фактури без начислен ДДС, не съответстват на изискванията на чл. 163а, ал. 2 ЗДДС, при което органите по приходите са определили задължение за ДДС в размер на 20% върху продажната цена, която е отразена във фактурите, изчислена на база стойност на единица доставено количество - 370 лв. на тон без ДДС, съобразно Договора за покупко-продажба от 24.04.2014 г., сключен между "Ж. А."ЕООД и "З. Е. 48"ЕООД. Съдът е изискал справка от съответния орган, от която е установено, че в съответния регистър по ДДС е отразена дата за дерегистрация на "З. Е. 48"ЕООД - 24.04.2014 г. Проследил е обжалването от страна на "З. Е. 48"ЕООД на акта за дерегистрация, като производството е било прекратено с влязло в сила определение по адм. д. № 11839/2014 АССГ и определение по адм. д. № 3850/15 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, което е оставено в сила с постановено определение по адм. д. № 9375/15 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав. Съдът е изследвал приложимостта на Директива 2013/43/ЕС, във връзка с която е изменен ЗДДС - Г. 19а за въвеждане на механизма на обратно начисляване при доставки на зърнени и технически култури, посочени в приложение № 2. Основанието за начисляване на ДДС с РА е законосъобразно, както е приел съдът и е отхвърлил оспорването на РА за начислен ДДС за д. п. м. 04.20014 г. в размер от 23 270, 53 лв. и за данъчен период м. 05.2014 г. в размер от 11 486, 03 лв., със съответните лихви, по реда на чл. 82, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 ЗДДС, чл. 25, ал. 2 и чл. 86 ЗДДС. Решението в тази част не е обжалвано от засегнатата страна "Ж. А."ЕООД. С обжалваното решение е коригиран единствено размера на дължимия ДДС като е приложено правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и чл. 53, ал. 2 ППЗДДС и е отменен начисления ДДС за д. п. м. 04.20014 г. в размер над 23 270, 53 лв. до 27 924, 64 лв. и за данъчен период м. 05.2014 г. в размер над 11 486, 03 лв. до 13 783, 24 лв., със съответните лихви. В тази част решението е предмет на инстанционен контрол по касационна жалба, подадена от ДД"ОДОП"-В.. Решението е неправилно. Съдът се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз - решения по дела С-249/12 и С-250/12, С-621/10 и С-129/11 и посочени решения, постановени от Върховния административен съд по адм. д. № 5845/13 г. и адм. д. № 13007/14 г. Посочената съдебна практика, на която се е позовол съдът е неприложима за конкретния случай. Неправилно съдът е извел извод, че договорената и платена цена, отразена в процесните фактури е цена с включен ДДС. Видно от приложения по преписката Договора за покупко-продажба от 24.04.2014 г., сключен между "Ж. А."ЕООД и "З. Е. 48"ЕООД, договорената цена на пшеницата е 370 лв. на тон без ДДС. П. тази изрична договореност, издадените фактури от "Ж. А."ЕООД са на стойност на пшеницата, съобразно договореностите, без включен ДДС. П. на органите по приходите да се изчисли ДДС като 20% от цената и да се добави към нея, е съобразено с горното и РА в тази част като законосъобразен, неправилно е отменен от съда. Решението в обжалваната с касационната жалба на ДД"ОДОП"-В. част е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата на "Ж. А."ЕООД срещу процесния РА. При този изход на делото ответната страна следва да заплати допълнително юрисконсултско възнаграждение на касатора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по 720 лв. за всяка инстанция, или общо в размер на 1 440 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение