Решение № 2112 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2011 г.

Решение № 2112 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на Живко Димитров Русев от гр. Варна и на кмета на община Варна срещу решение № 2372/16.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2196/2008 г. на Административен съд гр. Варна. Живко Димитров Русев твърди, че решението е неправилно, защото с отменяването изцяло на заповед № 1796/4.06.2008 г. на кмета на община Варна съдът влошава положението на жалбоподателя като отменя закупените 7,92 кв. м ид. ч. от земята върху която е построен жилищния блок. Кметът на община Варна счита решението за незаконосъобразно като поддържа довод, че собственикът на обект в сградата може да закупи само ид. ч. от земята, върху която е построен обектът/сградата, а не върху площта на целия урегулиран поземлен имот. Ответниците, физически лица, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Живко Димитров Русев като споделя изложените в нея доводи за неправилност на решението. Жалбата на кмета на община Варна намира за неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото намира касационните жалби за допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество жалбата на Живко Димитров Русев намира за основателна, а тази на кмета на община Варна за неоснователна по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Въз основа на искане, с вх. № РД-1-94-Ж/21 от 23.10.2003 г. до областния управител на област Варна (изпратена по компетентност за разрешаване на кмета на община Варна и заведено с деловодството на общината с вх. ЗАО-9015/19.02.2008 г.), Живко Димитров Русев е заявил правото си на покупка на земята, по реда на ПМС № 235/96 г. (при отстъпено право на строеж), съответстваща на ид. ч. от правото му на собственост върху сградата, построена върху терена (УПИ - 1, за жилищно строителство, кв. 535-Б, целия с площ от 2034 кв. м). Претендирал е закупуване на припадащите му се 1, 3257 % ид. ч. от земята, върху която е построен бл. 68, находящ се на бул. "Владислав Варненчик" № 110, гр. Варна. С оспорената пред Варненския административен съд заповед № 1796/4.6.2008 г. кметът на община Варна е разпоредил продажбата на 7,92 кв. м (ид. ч. от земята, които ид. ч. са определени само върху площта под сградата. Заповедта, в тази част, е влязла в сила. Сключен е договор от 22.08.2008 г. за продажба на недвижимия имот, вписан в книгите по вписвания на 5.08.2009 г., том XLIII, № 105, вх. регистър 15285, н. д. № 3193. Заповедта, в частта до претендираните от Русев 26,96 кв. м/ид. ч., т. е. за 19,04 кв. м/ид. ч. е била обжалвана пред Административен съд Варна. Съдът с определение № 532/2.02.2010 г., е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото като приел, че отношенията между страните са гражданскоправни и оспорената заповед не е индивидуален административен акт. С определение № 8165/17.06.2010 г., по адм. д. № 6559/2010 г. Върховният административен съд е отменил прекратителното определение и върнал делото за решаване на правния спор по същество. След връщане на делото е постановено обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е отменил изцяло заповед № 1796/4.06.2008 г. на кмета на община Варна и върнал делото като преписка за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът е приел, че заповед по принцип е правилна, но частта, която следва да закупи касатора е неправилно изчислена. Приел, че подлежащата на продажба част следва да бъде изчислена върху цялата площ на терена, а не само върху застроената част от него. Изложените в този смисъл правни съображения се споделят от касационната инстанция. Правилно е тълкувана разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, чл. 38 и чл. 40 от ЗС. Цитираните правни норми не предвиждат различно тълкуване на употребените понятия "двор" и "земята върху която е построена сградата", каквото становище неправилно се застъпва от процесуалния представител на кмета на община Варна. По смисъла на цитираните норми земята върху която е построена сградата е урегулирания поземлен имот в неговия пълен обем, т. е. цялата площ на същия. Това е така защото отстъпеното право на строеж се определя съгласно разгънатата застроена площ на сградата и върху цялата площ на урегулирания поземлен имот, а не само върху площта, която ще заеме сградата. По същото правило се определя и правото на строеж на всеки един обект от сградата, според идеалната част на конкретния обект от общите части на сградата и земята, като обща част. Противно на всякаква логика е ид. ч. от правото на собственост, подлежащи на изкупуване, върху земята, като обща част, да се определят само върху площта, която е заета сградата. След като правото на строеж се определя съобразно цялата площ на урегулирания поземлен имот то и ид. ч. на всеки обект в сградата върху земята следва да бъдат изчислени върху цялата площ на урегулирания поземлен имот. Трансформирано учреденото върху целия урегулиран поземлен имот право на строеж в право на собственост предпоставя равнозначно определяне и на ид. ч. от правото на собственост върху целия терен . Неправилно съдът е отменил заповедта в позитивната за жалбоподателя част, с което е разпоредено продажба на 7,92 кв. м/ид. ч. от земята. В тази част заповедта е влязла в сила и е налице валидно изповядана сделка за продажба, която е вписана в Службата по вписвания при Районен съд гр. Варна. Предмета на правния спор е била заповедта в частта, с която не е уважено искането за продажба на целия обем от право за закупуване на притежаваните от жалбоподателя Русев ид. ч. от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, целия с площ от 2034 кв. м. В предвид на изложеното решението ще следва да бъде обезсилено, в частта, с която заповед № 1796/4.06.2008 г. на кмета на община Врана е отменена досежно разпоредената с нея продажба на 7,92 кв. м/ид. ч. от УПИ I - за жилищно строителство, целия с площ от 2034 кв. м, кв. 535-Б по плана на 14 подрайон, гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 110, защото е постановено извън предмета на спора. Решението в отменителния диспозитив имплицитно съдържа и отменителен диспозитив за неуважената част от заявената претенция, която е била предмет на жалбата. Правилно поради това административната преписка е върната за допълнително разпореждане и продажба, със задължителни указания ид. ч. от правото на собственост да бъдат определени върху цялата площ 2034 кв. м от урегулирания поземлен имот, след приспадане на вече признатите 7,92 кв. м/ид. ч. В тази част то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на процесуалният представител на кмета на община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважавано. Жалбоподателя Живко Димитров Русев не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,