Решение № 28 от 9.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1244/2018 г.

Решение № 28 от 9.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1244/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски С касационни жалби от защитниците на подсъдимите М. И. М. от [населено място], област Плевен адв. Г. К. от АК-Сливен и В. М. М. от същото село адв. Т. Л. от САК се обжалва решение № 216 от 30.10.2018 г, постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Великотърновския апелативен съд с доводи за неговата незаконосъобразност, при допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната му и оневиняването им от ВКС по предявените им обвинения, за връщане на делото за новото му разглеждане още от първостепенния съд и накрая за изменянето му с преквалификация на инкриминираните деяния в по-леко наказуеми престъпления и съществено намаляване на размера на наложените им наказания, включително с приложението на чл. 55 от НК и преминаване към друго по вид наказание.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Подсъдимите М. и М. лично и чрез защитниците си адв. Л. и адв. К. поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното:

С присъда № 10 от 12.03.2018 г. по НОХД № 1230/2017 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимите М. И. М. и В. М. М., двамата от [населено място], област Плевен са признати за виновни в това, че на 24.04.2017 г. в [населено място], област Плевен, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 2 бр. мобилни телефона марка "С. " и "LG" на обща стойност 74 лева от владението на собствениците им Е. Т. Д. и М. Г. Ц. от същото село, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК са им наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален общ режим, като са признати за невинни и са оправдани по част от обвинението им за кражба и на 1 бр. дебитна карта и 1 бр. лична карта на името на Е. Д. и 1 бр. дебитна карта на името на М. Ц..

С присъдата са признати за виновни и в това на същата дата в [населено място], област Плевен в съучастие като извършители да са използвали платежен инструмент – 1 бр. дебитна карта на името на М. Ц., без негово съгласие като нейн титуляр и изтеглили сумата от 60 лева чрез А. -устройство на "С. Женерал Е. "-АД, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК са им наложени наказания от по 2 години лишаване от свобода и по 120 лева глоба в полза на държавата, като е постановено лишаването от свобода да бъде изтърпяно от тях при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода са групирани, като им е наложено по едно общо наказание от по 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, към които на основание чл. 23, ал. 3 от НК са присъединени и наказанията от по 120 лева глоба в полза на държавата.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подс. М. да изтърпи отделно и отложеното на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по споразумение по НОХД № 237/2016 г. на Районен съд-Червен бряг, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираните деяния, при първоначален общ режим.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране и на наложените на подс. М. наказания по настоящето наказателно дело и по споразумение по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен в размер на 1 година лишаване от свобода, като му е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, към което на основание ал. 3 на чл. 23 от НК е присъединено наказание от 500 лева глоба в полза на държавата по споразумението.

Разпоредено е с веществените доказателства по делото – мобилен телефон марка "Нокия" и 1 бр. суитшърт, след влизане на присъдата в сила да се върнат на собствениците им, съответно подс. М. и подс. М..

В тежест на подсъдимите е присъдено заплащането на направените по водене на делото разноски по 214 лв за всеки от тях.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия М. и от защитника на подс. М. адв. В. с доводи за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явната несправедливост на наложените наказания с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявените им обвинения, за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за преквалификация на кражбата по чл. 197 от НК и като последна алтернатива намаляване на размера на наказанията с приложение на чл. 55 от НК, като се коригира и присъединеното към наказанието лишаване от свобода на подс. М. наказание глоба в размер на 500 лева, каквото не му е било налагано.

С решение № 216 от 30.10.2018 г. по ВНОХД № 187/2018 г. Апелативен съд-Велико Търново е отменил присъдата в частта относно присъединеното на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК към наказанието от 3 години лишаване от свобода на подс. М. наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, каквото не му е било налагано по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен, отложил е изпълнението на наказанието на подс. М. на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, отменил е постановения първоначален общ режим за изтърпяване на това му наказание и е потвърдил присъдата в останалата част.

Касационните жалби на защитниците на двамата подсъдими визират отново неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложените им наказания, като са отправени няколко алтернативни искания за бъдещия ход на наказателния процес.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Доколкото касационните жалби в голямата си част са идентични (компютърно копие), позволява общото им разглеждане.

Касаторите оспорват авторството на взломната кражба от дома на св. Д. и св. Ц. в тяхно лице, възприето от съдилищата без съответния доказателствен анализ, приложението на материалния закон поради отказа да се преквалифицира деянието им в такова по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, което да позволи налагане на друго по вид наказание, съответно да доведе и до смекчаване на наказателната им отговорност с оглед ниската стойност на отнетите вещи и възстановяването на вредите на пострадалите. Тези доводи са били развити и пред двете контролирани инстанции и са получили дължимия им се отговор, макар и да не са довели до снижаване на размера на наложените на двамата подсъдими наказания.

Основателно критично въззивният съд се е отнесъл към част от показанията на двамата полицейски служители св. В. и св. П., но като ги е свързал с поредицата други доказателства и доказателствени средства, дали възможност на съдилищата да възприемат и двамата подсъдими като извършители на взломната кражба – с показанията на св. Д. и св. Ц., на св. Б. за повода двамата подсъдими да посетят [населено място], на св. Л. М. и доброволно предадения от него и разпознат от св. Ц. мобилен телефон, но даден му от подс. М., с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и снимковия материал, при претърсванията в домовете на подсъдимите, с изводите на видео-техническата и идентификационна експертизи за осъществената от подс. М. транзакция на А. -устройството под наблюдението на подс. М., с времето на осъществяването й с ползването на открития по време на кражбата в дамското портмоне на св. Д. листче с ПИН-кода на картата. Тази доказателствена съвкупност категорично свързва двамата подсъдими с извършената взломна кражба с отнемане на вещи на св. Д. и св. Ц. и ползване на платежния инструмент – дебитната карта на св. Ц. без негово съгласие с придобиване от двамата подсъдими на сумата от 60 лева, която си разделили. На тази основа апелативният съд основателно е отхвърлил възраженията на жалбоподателите за превратен анализ при извеждане на правно значимите факти и чрез недопустими доказателствени средства. Не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, още по-малко за оневиняване на подсъдимите.

Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Възстановяването на единия мобилен телефон чрез доброволното му предаване от св. Л. М. не удовлетворява изискването на закона в чл. 197 от НК всички отнети вещи да бъдат върнати или заместени с усилията на дееца, като в случая това обстоятелство следва да се отчете само сред смекчаващите отговорността на подсъдимите.

Правилно са изведени и обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК от действията и на двамата подсъдими след откриване по време на осъществяване на кражбата на двете дебитни карти със записаните ПИН-кодове за ползването им. Убедитеелно е отхвърлена като защитна версията на подс. М. съучастникът му подс. М. да не е имал отношение към "намирането" и ползването на дебитната карта на св. Ц. при положение, че е могъл сам да се придвижи и я ползва на А. -устройството в [населено място] и да не дели парите с него, заявен от двамата пред св. Б. като повод да посетят града, за да може М. да изтегли "детски добавки". Съобразена е от съдилищата утвърдената практика за защитаваните с тази норма обществени отношения, за изпълнителното деяние и за формалното му осъществяване и за възможността то да се осъществи в съучастие за постигане както ползването на платежния инструмент или само данни от него, но без съгласие на титуляра му и ако не съставлява по-тежко престъпление. Обстоятелството, че по сметката на св. Ц. е имало само 60 лева не се отразява съществено на обществената опасност на извършеното от подсъдимите и има значение за размера на кумулативно предвиденото наказание глоба, като възстановяването на сумата е отчетено като смекчаващо вината им обстоятелство. Не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за преквалификация на взломната кражба като престъпление по чл. 197, т. 3 от НК, както и за приемане несъставомерност на поведението на подс. М. при задружното осъществяване на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е изложил пространни съображения защо не възприема доводите както на защитата, така и на обвинението за несъразмерност на размера на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода с обществената опасност на осъществените от тях престъпления и личната им такава. Като смекчаващи обстоятелства са съобразени младостта им, ниската стойност на отнетите вещи, връщането на едната вещ и възстановяването на сумата от 60 лева. При охарактеризирането им в мотивите на апелативния съд обаче има известни противоречия, като е ползвал справки за криминалистически регистрации и данни за "контакти с лица от активния криминален контингент", коментира подс. М. като "тих, спокоен, с добро име сред местното население", но и като "емоционално нестабилен и лесно раздразнителен", което е неотносимо към вида на извършените престъпления. При данните за миналите им осъждания, в повечето случаи на наказания глоба, въззивният съд също е приел, че справедливите за инкриминираните деяния наказания лишаване от свобода следва да са по 3 години на всеки от двамата за кражбата, определени при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства и по 2 години за ползването на платежния инструмент, като с решението си е утвърдил така наложените им от окръжния съд.

ВКС в настоящия си състав приема, че този размер на наказанията за взломната кражба е в явно несъответствие с обществената опасност на деянията и на дейците. Освен ниската стойност на отнетите вещи, частичното им връщане и възстановяване на изтеглената сума, не без значение е и изразеното от тях съжаление пред пострадалите за стореното, заради което последните са настоявали те дори да не бъдат съдени, така и известното съдействие от тяхна страна на полицейските служители за установяване на истината по делото. Това дава основание наказанията и за двете престъпления да бъдат определени на законовия минимум от 1 година лишаване от свобода за това по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и на 2 години лишаване от свобода за това по чл. 249, ал. 1 от НК, както и общото най-тежко на групираните на основание чл. 23, ал. 1 от НК наказания на подс. М. на 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наказания на подс. М. общо на 2 години лишаване от свобода, последното отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години.

Правилно е приложена нормата на чл. 68, ал. 1 от НК спрямо подс. М., както и е отменена неправилно присъединената глоба от 500 лева към наказанието на подс. М., каквото наказание не му е било налагано с присъдата (споразумението) по посоченото дело на Окръжен съд-Плевен, за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, което също е престъпление против паричната и кредитната система.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 216 от 30.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Апелативен съд – Велико Търново, както следва:

• НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите М. И. М. и В. М. М., със снета по делото самоличност, наказания за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от 3 години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

• НАМАЛЯВА размера на наложеното общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. М. от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

• НАМАЛЯВА размера на наложеното общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия В. М. от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и размера на наложеното му на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание по настоящето дело и наказанието по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.