Решение № 5129 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2014 г.

Решение № 5129 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14705/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Районен съд - Кнежа, чрез неговия административен ръководител - Пламен Георгиев Тодоров против решение № 511/22.10.2014 г. по адм. дело № 757/2014 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност и недопустимост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Плевен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 511/22.10.2014 г. по адм. дело № 757/2014 г. Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Районен съд - Кнежа срещу решение № 26 от 05.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и е присъдил разноски. По делото е установено, че със заповед № 161/22.08.2011 г. касаторът в качеството му на работодател е прекратил трудовото правоотношение с Ирена Венциславова Луканова на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Заповедта е отменена с решение № 1921 от 29.12.2011 г. по гр. дело № 6099/2011 на Районен съд - Плевен и лицето е възстановено на заеманата длъжност. Съдебното решение е потвърдено с решение от 28.06.2012 г. по в. гр. дело № 162/2012 г. на Окръжен съд - Ловеч. Районен съд - Плевен е уведомил Луканова на 17.03.2014 г., че в двуседмичен срок от получаването на уведомлението следва да се яви за заемане на длъжността. На 24.03.2014 г. лицето е депозирало писмена молба до председателя на Районен съд - Кнежа, с която е поискало да бъде възстановено на заеманата длъжност преди уволнението. Заповед за възстановяване не е издадена, но със заповед № 31/24.03.2014 г. административният ръководител на Районен съд - Кнежа отново е прекратил трудовото правоотношение - този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. С последващо искане Ирена Луканова е поискала да й бъде оформена трудовата книжка и да и бъдат издадени УП-2 и УП-З. Тези нейни искания не са били разгледани, поради което тя е сезирала органите на НОИ. Извършената проверка в Районен съд - Кнежа е установила множество нарушения, за които са съставени констативни протоколи. Приложени са копия от регистъра на трудовите договори на Луканова и справка от персоналния регистър на НОИ. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на НОИ са издали задължителни предписания изх. № ФР-ЗП-280/24.06.2014 г., с което на Районен съд - Кнежа е указано да подаде информация /Декларация обр. 1/ за регистъра на осигурените лица съгласно Инструкция Н-8 от 29.12.2005 г. за лицето Ирена Венциславова Луканова за периода 22.08.2011 г. - 24.03.2014 г. останала без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи с доход в размер на последното брутно възнаграждение преди уволнението съгласно разплащателната ведомост и изх. № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г., с което на Районен съд - Кнежа е указано да издаде документи за осигурителен стаж и осигурителен доход - удостоверение УП-2 и УП-3 за лицето Ирена Венциславова Луканова. По повод задължителните предписания е постъпило "уведомление" в ТП на НОИ - Плевен от Пламен Тодоров - адм. ръководител на Районен съд Кнежа, с което същият е направил разяснения и е изразил правни съображения по тях. Поканен да уточни дали с процесното "уведомление" оспорва предписанията, представляващият Районен съд - Кнежа е депозирал становище вх. № ФР - ЗП - 280/24.07.2014 г., в което е заявил "че уведомление с вх. № ФР - ЗП - 280/25.06.2014 г. е жалба против задължителни предписания с изх. № ФР-ЗП-280/24.06.2014 г. и № ФР-ЗП-281/24.06.2014 г. и не следва да се счита само за сведение". С решение № 26/05.08.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по жалбата - уведомление, отхвърляйки я като неоснователна и потвърждавайки оспорените предписания. По делото са приложени удостоверения УП-2 и УП-3, издадени съгласно указанията по второто предписание, което е мотивирало жалбоподателя пред административния съд и с касационната жалба пред Върховния административен съд да развие доводи за недопустимост на произнасянето на горестоящия административен орган поради изпълнение на предписанията и предвид факта, че липсва надлежно подадена жалба срещу тях. Възраженията не кореспондират с фактите по спора. Законосъобразно с оглед последвалото уточнение горестоящият административен орган е приел, че е сезиран с жалба в рамките на задължителния административен контрол по КСО. Правилно административният съд е посочил, че дори част от задължителните предписания да са изпълнени, не е отпаднала законовата необходимост от произнасянето по законосъобразността на същите с решение. След като задължителните предписания са обжалвани по административен ред, горестоящият орган е бил длъжен да се произнесе, което същият е направил. По отношение на задължителните предписания за издаване на УП-2 и УП-3 съдът е съобразил разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО и законосъобразно е приел, че жалбоподателят е длъжен да издаде исканите документи, а дали същите ще бъдат получени лично, чрез представител, по пощата или по друг начин от заинтересованото лице няма отношение към задължението на осигурителя за тяхното издаване. Осигуреното лице има право при поискване да получи документи за осигурителен стаж и доход. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Правилно административният съд е съобразил, че осигурителният доход на осигуреното лице през времето, когато е останало без работа поради признато за незаконно уволнение, следва да бъде определен при спазване на визираната норма. В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че за периода на незаконното уволнение следва да бъдат внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя - Районен съд Кнежа, изчислени върху последното брутно възнаграждение, както е посочено и в задължителното предписание. Осигурителните вноски са били дължими от страна на работодателя, а Ирена Луканова се счита за осигурено лице, доколкото уволнението й е било признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение. От влизане в сила на съдебното решение възниква и задължението за работодателя да подаде съответната информация. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Законосъобразно с оглед изхода на спора са присъдени и заявените от ответника по жалбата разноски, като размерът им е съобразен с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение