Решение № 15529 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2014 г.

Решение № 15529 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна против Решение № 11/7.01.2014 г., постановено по адм. д. № 3304/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменено уведомително писмо № 26404-2/10.05.2013 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, потвърдено с решение № 398/8.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Димитър Илиев Вълканов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било уведомително писмо, с което е отказано сумите, внесени от Вълканов да бъдат отнесени за погасяване на задължението му по издадения РА. В обжалваното писмо административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК (в сила от 1.01.2013 г.), като е посочил, че подадената от Вълканов молба от 9.04.2013 г. не би могла "да бъде използвана за да бъдат насочени платените суми за извършване на корекции в единната ви сметка". С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо има характеристиките на индивидуален административен акт. С писмото е постановен отказ, платените от Вълканов суми да бъдат отнесени за цялостно погасяване на задълженията му по издаден срещу него РА, поради което се засяга правната сфера на жалбоподателя. Съдът е приел, че обжалваното писмо представлява и отказ, молбата на Вълканов от 9.04.2013 г. да бъде приета като декларация по чл. 169, ал. 5 ДОПК (сега ал. 6). Приел е, че Вълканов се възползвал от възможността, предоставена с чл. 127, ал. 1 от ДОПК и е заплатил определеното му с РА задължение в предвидения от закона 14- дневен срок, поради което срещу Вълканов изобщо не е следвало да бъдат предприемани каквито и да било действия по принудително изпълнение на РА. Според съда незаконосъобразен е извода в уведомителното писмо, че подадената молба от Вълканов "не може да бъде използвана за да бъдат насочени платените суми за извършване на корекции в единната ви сметка". Така постановеното решение е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са били установени, както следва: Административното производство е започнало по повод РА № 1200021/7.02.2013 г. издаден срещу Димитър Илиев Вълканов. На 22.03.2013 г. Вълканов е превел с платежно нареждане сума в размер на 3 717 лв., като е посочил основание за плащане ДОО по РА № 1200021/7.02.2013 г. На същата дата е превел и сумата от 855 лв., като в платежното нареждане е посочил основание за плащане ЗО по РА № 1200021/7.02.2013 г. На същата дата- 22.03.2013 г. на Вълканов е изпратена покана за доброволно изпълнение на осн. чл. 182, ал. 1 от ДОПК, с която е уведомен че по издадения срещу него РА дължи общо сумата от 2 190.26 лв. С молба, изпратена до публичния изпълнител Вълканов е посочил че поканата за доброволно изпълнение е неоснователна, тъй като вече е заплатил установените с РА задължения, като е приложил платежните нареждания. В отговор на молбата Вълканов е получил обжалваното уведомително писмо. Правилни са изводите на съда, че като е заплатил определените с РА задължения, Вълканов се е възползвал от възможността предоставена му с нормата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, съгласно която "установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта". Поради което, както правилно е приел АС предвид, че Вълканов е заплатил определените с РА задължения в 14-дневния законоустановен срок, то срещу него не е следвало да се предприемат принудителни действия в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК. Правилен е и другия извод на съда, че незаконосъбразно е прието от административния орган, издател на уведомителното писмо, че подадената молба от Вълканов "не може да бъде използвана за да бъдат насочени платените суми за извършване на корекции в единната ви сметка". Съгласно чл. 169, ал. 4 ДОПК, когато длъжникът има няколко публични задължения, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението за което срокът за плащане изтича най- рано, освен ако в закона не е предвидено друго. Ако срокът за плащане изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Тази разпоредба определя ред на погасяване на публични вземания съобразно момента на възникването им. С разпоредбата на ал. 5 на чл. 169 от ДОПК /сега ал. 7/ е предвидено изключение от това правило, което гласи "Алинеи 4 и 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане". Настоящият състав споделя извода на АС, че с подаването на молбата /от 9.04.2013 г./ Вълканов е заявил по категоричен начин, че платените от него суми са по РА. Поради което съдът правилно е отменил обжалваното уведомително писмо и е върнал преписката на органа за предприемане на действия съгласно указанията на съда. Предвид изложеното настоящата намира, че касационните оплаквания са неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото и липсата на претенция от касатора разноски не следва да се присъдят. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение