Решение № 1420 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2007 г.

Решение № 1420 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2007 г., ГК, II г. о., докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. К. Костов-пълномощник на Г. К. Н., Т. И. Н., И. И. В., Т. К. Н., Р. Т. Н., Т. Д. И., Р. Д. В., К. Н. К., Т. Н. П., К. В. К., С. В. К. и Д. С. Н. всички от гр. В. срещу въззивно решение № 792 от 09.07.2007 г. на Варненски окръжен съд по гр. д. № 231/2007 г., с което е отменено решение № 2819/27.11.2006 г. по гр. д. № 3186/2005 г. на Варненски районен съд и е отхвърлен предявения от Г. К. Н., Т. И. Н., И. И. В., Т. К. Н., Р. Т. Н., Т. Д. И., Р. Д. В., К. Н. К., Т. Н. П., К. В. К., С. В. К. и Д. С. Н. срещу К. И. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част от ПИ № 640 по ПНИ на м. "Д", с площ от 648 кв. м. оцветена в жълт цвят на скицата на л. 92 от гр. д. № 3186/2005 г. на ВРС, представляваща неразделна част от решението, при граници на претендираната част: път ид. № 9*, източна част на ПИ № 640 и ПИ № 641. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Твърди се, че въззивния съд не е направил съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото, поради което и изводът му, че не е налице идентичност на претендирания имот, реституирания и този владян от ответницата е неправилен. Счита, че съдът е изместил тежестта на доказване. Неправилен е и изводът на съда, че в процесния имот към 1.03.1991 г. е съществувала построена сграда по смисъла на действащите към този момент нормативни изисквания за сграда. Освен това имотът е заплатен след тримесечния законов срок, поради което ответницата не може да се легитимира като собственик, за да противопостави правата си. Моли решението да бъде отменено. Ответницата в производството - К. И. П., чрез пълномощника си адв. П. К. оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ са налице, тъй като сградата има редовни строителни книжа, заснета е още в кадастралния план от 1989 г. и е от вида на тези по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите в жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че с решение № 544/17.08.1998 г. на ПК - В. в полза на наследниците на К. Н. К. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 8,053 дка, находяща се в терен по § 4 на В. в м. "А", представляваща имоти пл. № № № 1* и 1266. Имотът се е обработвал от 1938 г. до внасянето му в ТКЗС през 1958 г. от наследодателя на ищците. По кадастралния план за м. "Д"от 1989 г., процесния имот е заснет като имот с пл. № 640, ведно с паянтова жилищна постройка със застроена площ от 15 кв. м. По одобрения през 2003 г. план за новообразувани имоти процесните поземлени имоти са с обща площ от 8,054 кв. м., като в границите на възстановения имот влиза реална част от 648 кв. м. от имот пл. № 640, записан на името на К. К., а остатъка до 703 кв. м., т. е. 55 кв. м. -на К. К. Съдът е приел, че с оглед изрично направеното възражение от страна на ответницата, ищците, чиято е тежестта на доказване, не са доказали, имотът притежаван от наследодателя им преди включването му в ТКЗС да е идентичен с възстановения им по решението на ПК, поради което е недоказана и тяхната активна материално правна легитимация. По правата на ответницата е приел, че на 27.09.1979 г. на И. Н. е било предоставено по реда на ПМС№ 76/1977 г. право на ползване върху спорния имот, представляващ хавра от 600 кв. м. Със строително разрешение от 1981 г. й е разрешено изграждане на стопанска постройка за сезонно ползване. Наследникът й по закон В. Н. е упражнил правото си да изкупи земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1994 г., като е декларирал, че има изградена сграда и след заплащане на определената цена е придобил право на собственост върху нея до размер на 600 кв. м., легитимирайки се с констативен нот. акт № 57/97 г. Изложил е мотивирани съображения, че върху земята до 1.03.1991 г. е имало изградена сграда с площ от 15 кв. м., конструкция и разпределение на помещенията, позволяващи да бъде ползвана за сезонно обитаване и е заключил, че ответницата П владее на правно основание спорния имот. Решението е правилно като краен резултат. Мотивите му обаче следва да бъдат коригирани частично. Спорът по делото касае имот, за който касаторите- ищци са поддържали, че са собственици по наследство и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, в който се намира ответницата К. Последната противопоставя право на собственост, на основание изкупуване от праводателя й по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че ищците не са доказали, имотът притежаван от наследодателя им преди включването му в ТКЗС да е идентичен с възстановения им по решението на ПК, поради което решението на поземлената комисия не може да ги легитимира като собственици. Този извод е неправилен и необоснован. Спорът между страните не е спор за това кой е бил собственик на имота към миналия момент на образуване на стопанството, за да се обсъжда отново този въпрос. Спорът е за правото на собственост на имота към настоящия момент, като ищците се позоват на възстановяването му по ЗСПЗЗ, а ответницата - на изкупуване от праводателят й, като негов ползувател. Самото позоваване на този способ за придобиване право на собственост от ползувателя обосновава извод за характера на имота, като земеделски. Освен това ответницата не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не бил собственик на имота, тъй като не е идентифициран по граници към внасянето му в стопанството, защото самата тя не заявява такива права на нейния праводател към този минал момент. Само в тази хипотеза на спор за материално право към миналия момент при оспорване от ответницата, ищците следва да проведат пълно и главно доказване на принадлежността на правото в лицето на техния наследодател. Настоящият случай не е такъв, тъй като спорът за собствеността върху имота е към настоящия момент и ищците се легитимират с решението на поземлената комисия за възстановяване правото им, като наследници на бившия собственик К. К. Решението е стабилен индивидуален административен акт, който поражда своите правни последици, а именно удостоверява възстановяване на право на собственост върху земеделски имот. В решението е посочено, че имотът се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което границите му ще се определят въз основа на плана на новообразуваните имоти. Следва да бъде посочено, че при одобряване на ПНИ е допустимо намаляване на площта, за която е признато право на възстановяване в стари реални граници, но само в случаите при които се отреждат имоти за собственици, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост при приключила процедура по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователен е следващия довод, поддържан от касаторите, а именно, че в процесния имот към 1.03.1991 г. не е съществувала построена сграда по смисъла на действуващите към този момент нормативни изисквания за сграда, както и, че имотът е заплатен след тримесечния законов срок, поради което ответницата не може да се легитимира като собственик, за да противопостави правата си. За да бъде признато придобиването на право на собственост върху предоставен за ползване имот при хипотезата на § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо доказването на трите кумулативни изисквания на закона: предоставено право на ползване въз основа на един от актовете, неизчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ; да е застроен имота с постройка, която не попада в изключващите хипотези на § 1в ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и застрояването да е извършено до 1.03.1991 г. След като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е приел, че по отношение на К. П. са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно: праводателят й В. Н. е подал заявление за изкупуване в срок, ползувател е на процесния имот по наследяване от 1979 г. въз основа на Постановление № 76 от 1977 г., построил е сграда /сезонна постройка/ до 01.03.1991 г., която отговаря на изискванията за сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и при спазване на строителните правила и норми, преди 1.03.1991 г. - чл. 177 от Наредба № 5/1977 г. за ПН по ТСУ. Правните изводи на съда са обосновани и законосъобразни, тъй като са съобразени с доказателствата по делото и нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Процесната сграда е представлявала постройка за сезонно ползване в земя със земеделско предназначение, изпълнена върху каменна основа и е отговаряла на минимално необходимите изисквания към вида и броя на помещенията, съобразно Наредбата. Същата е заснета в кадастралния план на местността от 1989 г. като паянтова жилищна сграда. Осъществена е и процедурата, регламентирана в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно действащата към тази дата редакция на закона, според която не се издава отделна заповед за признаване право на собственост, а придобиването на собствеността от ползвателите се извършва чрез заплащане на земята съобразно оценка, утвърдена от кмета на общината. Праводателят на ответницата - е поискал извършване на оценка на имота, за да може да го закупи. Във връзка с тази молба е започнала оценителна процедура за придобиване на собствеността по реда на § 5 от ППЗСПЗЗ. Специално назначена от кмета на общината комисия е определила оценката на процесната земеделска земя с оценителен протокол № 2610/23.09.1994 г. Посоченият документ удостоверява, че на праводателя на ответницата имплицитно е било признато още през 1994 г. правото да придобие собствеността върху имота, тъй като в противен случай не би започнала оценителна процедура. Оценителният протокол по същество представлява положително решение по искането на молителя за определяне на оценка на земеделската земя. В случая той е заявил правата си, получил е исканата оценка на имота и е заплатил определените суми, с което е приключила изцяло процедурата по придобиване правото на собственост върху ползваната от него земеделска земя, т. е. праводателят на ответницата е реализирал признатите му права. Въз основа на това се е снабдил на 22.04.1997 г. с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, ведно с изградената в него сезонна постройка с площ от 21 кв. м. Следва да бъде отбелязано, че само при негово виновно поведение - неплащане на определената цена, съгласно оценителния протокол, той няма да е реализирал признатите му права и процедурата по § 5 от ППЗСПЗЗ ще е останала незавършена, поради което не би могъл да се легитимира като собственик и да противопоставя правата си. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. С оглед изхода на спора на ответницата П се следват направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение