Решение № 13563 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2020 г.

Решение № 13563 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 107 от 25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 537/2019 г. Административен съд – Сливен, е отменил по жалба "Корект 2011 " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Петко Каравелов", бл. 2, вх. Б, ап. 15 представлявано от управителя Т. Вангелов, ревизионен акт № Р – 02002018007677 – 091 – 001 от 22.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 199 от 08.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, в частта, в която са определени задължения по ЗКПО за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 469, 40 лв. главница и лихви 67, 31 лв., както и за задълженията по ЗДДС за преиода 1.10.2017 г. – до 30.06.2018 г. в размер на 143 273, 81 лв. главница и лихви от 19 009, 84 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на "Корект 2011 " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Петко Каравелов" бл. 2, вх. Б, ап. 15, представлявано от управителя Т. Вангелов, срещу ревизионен акт № Р – 02002018007677 – 091 – 001 от 22.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 199 от 8.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, в частта, в която са установени задължения на "Корект 2011" ЕООД за корпоративен данък за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 17 336, 51 лв. ведно лихви за просрочие в размер на 2 441, 56 лв. лв. и за установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди 02, 05 и 06 на 2018 г. в размер на 7 038, 60 лв. главница и 758, 17 лв. лихви за забава. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас чрез процесалния му представител юрк. В. Монев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Сливен в посочената му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Сливен в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Корект 2011" ЕООД, със седалище гр. Сливен, чрез пълномощника му адв. С. Раднев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – град Сливен е отхвърлил жалбата на "Корект 2011 " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Петко Каравелов" бл. 2, вх. Б, ап. 15, представлявано от управителя Т. Вангелов, срещу ревизионен акт № Р – 02002018007677 – 091 – 001 от 22.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 199 от 8.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, в частта, в която са установени задължения на "Корект 2011" ЕООД за корпоративен данък за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 17 336, 51 лв. ведно лихви за просрочие в размер на 2 441, 56 лв. лв. и за установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди 02, 05 и 06 на 2018 г. в размер на 7 038, 60 лв. главница и 758, 17 лв. лихви за забава. В тази му част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С друга част от решението административният съд е отменил ревизионния акт в частта, в която са определени задължения по ЗКПО за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 469, 40 лв. главница и лихви 67, 31 лв., както и за задълженията по ЗДДС за преиода 1.10.2017 г. – до 30.06.2018 г. в размер на 143 273, 81 лв. главница и лихви от 19 009, 84 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО за процесния данъчен период от 2017 г. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви, както и за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт в посочената част е издаден в противоречие с материалния закон. Мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че спорът между страните се свежда до това дали ревизираното дружество е извършило ВОД към дружества на орехови и лешникови ядки и по-специално дали представените от него транспортни документи отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС и удостоверяват, че стоките са транспортирани до територията на друга държава членка. 2. Съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД – чл. 7 ЗДДС, от което е изведен извод, че за доказване на извършване на вътрешно-общностна доставка следва да бъдат установени две групи обстоятелства: 1. Фактура за извършена доставка, която следва да отговаря на съответните изисквания, като в случая е установено, че получателите по доставките са дружества в Република Гърция. 2. Документи установяващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка. Отбелязано е, че тези документи са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС и се определят с оглед на това кой извършва транспорта на стоката. 3. Посочено е, че от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по преобладаващата част от фактурите / за две от тях жалбата е отхвърлена като неоснователна и за тях решението е влязло в законна сила/ дружеството разполага с необходимите документи, доказващи ВОД – инвойс със съответни получатели гръцки дружества и СМR, а стоките са натоварени в Сливен и разтоварени в Гърция. На база на това е направен извод, че в противоречие с материалния закон въпросните доставки са обложени с ДДС в размер на 20 %, а не с нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС, поради което в тази му част ревизионният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд – гр. Сливен в обжалваната му част е не правилно като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора са относно това, че в отменителната част първоинстанционният съд е постановил решението си основно върху заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е отговорило на правни въпроси, на които би следвало да отговори съда, без да съобрази по същество констатациите на ревизиращите органи относно липса на ВОД. На отделен ред се правят и оплаквания относно частта от решението, с която Д "ОДОП" – Бургас е осъдена да заплати адвокатски хонорар на адв. С. Раднев. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че ревизираното дружество има за основен предмет на дейност търговия с ядки, като за процесните данъчни периоди дружеството е извършило ВОД с получатели гръцки дружества. С оглед на това решаващият съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между страните е дали процесните фактури документират реално извършени доставки. Съдът правилно е очертал и правната рамка на ВОД, а от там и какви точно обстоятелства следва да бъдат установени, за да се докаже извършването на ВОД. Съобразявайки правната регламентация и въз основа на заключението на експерта, решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената част. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както бе посочено, през ревизираните данъчни периоди "Корект 2011" ЕООД е декларирало извършване на вътрешно-общностни доставки /ВОД/ на лица, регистрирани в друга държава членка – Република Гърция по 84 бр. фактури. За установяване на реалното извършване на въпросните доставки от страна на дружеството са представени многобройни писмени доказателства – фактури, инвойс-фактури, СМR, протоколи от извършени фискални проверки. В същото време приходната администрация е извършила редица процесуални действия за събиране на допълнителни доказателства във връзка с доставките, в това число запитвания до гръцката данъчна администрация, до ОД на МВР – Сливен, в информационните масиви на НАП и прочие. Въз основа на това е направена констатация, че в случаите когато е извършен контрол върху доставките от страна на "Фискален контрол" при НАП /ядките спадат към т. н. "стоки с висок фискален риск"/ и за това са съставени надлежни протоколи, е налице съвпадане на информацията за преминаване на транспортните средства/посочените водач и вид транспортно средство/ през граничните пунктове и данните от ОД на МВР, когато такъв контрол не е извършен, липсва такова съвпадение. Направени са констатации, че в тези случаи представените от дружеството фактури и товарителници не са пълни, неточни, като в същото време счетоводството на дружеството не дава възможност да бъдат проследени ясно и точно стопанките операции, извършвани от предприятието. Направени са и констатации, че голяма част от товарителниците не съдържат подписи на лицата, получатели на стоката, че всички товарителници не съдържат място и дата на получаване на стоката, а при някои има и разминаване между регистрационния номер, вписан в товарителницата и регистрационния номер на транспортното средство, притежавано от единия от получателите Z. Zisis. При извършените действия е установено още, че съгласно информационната система на МВР за задграничните пътувания, вписаните в CMR регистрационни номера и водачи на МПС, транспортирали стоката от България до Гърция, не са напускали територията на страната на датите на извършване на доставките. При извършените проверки в рамките на ревизията, някои от гръцките получатели са отрекли получаването на стоката /или на част от стоката/ по инвойс фактурите, вписани в дневниците за продажби на ревизираното дружество. В хода на ревизията "Корект 2011" ЕООД не е представило по повечето от фактурите доказателства за извършено разплащане по тях. Всички изложени обстоятелства са дали основания на приходната администрация да приеме, че по въпросните 84 бр. фактури няма реално извършени ВОД, които при условията на чл. 53, ал. 1 ЗДДС да се облагат с нулева ставка, а стоката е била реализирана на територията на страната, поради което следва да бъде обложена с 20 % ДДС, което е извършено с ревизионния акт. За да отмени последния в тази му част, решаващият съд се е позовал единствено и само на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Предметът на същата е формулиран от съда в определение от 10.02.2020 г. /л. 876 от първоинстанционното дело/ и от там е видно, че на практика на вещото лице са поставени задачи, които са правни по естеството си и на тях отговор следва да даде самия съд. Такива например са т. 1 – какви задължения по видове и размер са определени с ревизионния акт; т. 3. – реални ли са получените доставки, съответно извършените продажби; т. 5 – какъв следва да бъде размера на задълженията на дружеството по видове и периоди според вещото лице. Съпоставката на заключението, разпитът на вещото лице в съдебно заседание на 5.05.2020 г. /л. 876 и сл. от делото/, както и диспозитива на съдебния акт налагат извода, че административният съд е решил спора според заключението на вещото лице. От страна на първоинстанционния съд няма произнасяне по констатациите на ревизиращия орган относно липса на реални доставки, не е съобразено, че ревизията е проведена по особения ред поради наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, заключението на вещото лице е прието в нарушение на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, която задължава съда да не възприема заключението буквално, а да обсъди заключението заедно с останалите доказателства по делото. В решението липсва и произнасяне по възраженията на касатора относно отговорите на вещото лице. В по-голямата си част тези възражения са основателни, доколкото експертът си е позволил да се произнесе по спорни въпроси, които са от правен характер и на които отговор следва да даде съдът с решението си. Настоящата съдебна инстанция споделя и оплакванията на касатора, свързани с осъдителната част за разноските, в която Д "ОДОП" – Бургас е осъдена да заплати на адв. С. Раднев хонорар в размер на 4 565 лв. Възнаграждението е присъдено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което няма пречка да бъде присъдено в полза на адвоката, а не в полза на страната която той представлява в процеса. В същото време по делото няма представени никакви доказателства, че дружеството жалбоподател е "материално затруднено" по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за да бъдат присъдени разноски в такава хипотеза. От друга страна, нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, в сила от 1.01.2019 г., че "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В този случай осъдена страна следва да бъде НАП – София в качеството й на юридическо лице /чл. 2, ал. 2 ЗНАП/, в чиято структура е Д "ОДОП" – Бургас/чл. 6, ал. 5 ЗНАП/, а не последната. Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила са съществени и налагат отмяна на постановеното решение на Административен съд – Сливен в обжалваната му част, както и в осъдителната му част, в която Д "ОДОП" – Бургас е осъдена да заплати на разноски на "Корект 2011" ЕООД и адвокатско възнаграждение на адв. С. Раднев. В тази част при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях да направи изводи дали процесните фактури отразяват реално извършени ВОД. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,