Решение № 5393 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2012 г.

Решение № 5393 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бургас, против Решение № 788/19.05.2012 г., постановено по а. д. № 333/2012 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБс е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЧР 136/19.01.2012 г. на кмета на Община Бургас с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Петко Михайлов Лазаров от гр. Бургас. Недоволен от решението, кметът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се "потвърди Заповед № ЧР 136/19.01.2012 г. Ответната страна - Петко Лазаров, чрез представения "писмен отговор" на касационната жалба, счита последната за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСБСС. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Доводът за необоснованост фигурира в касационната жалба на кмета, но не е мотивиран. Касаторът не е посочил кой точно фактически извод на АСБс, на кое от събраните доказателства не съответства. При липса на конкретност и обоснованост на този касационен довод, ВАС е в обективна невъзможност да го разгледа и да му отговори. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е за неправилно тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Според касатора, волята на законодателя е да се даде възможност на органа по назначаване да прекрати с предизвестие служебните правоотношения на всички лица, придобили право на пенсия - вж. стр. 2, абз. 4 от касационната жалба. Той е неоснователен. В Кодекса за социално осигуряване (КСО) има уредени няколко вида пенсии: такива за осигурителен стаж и възраст (чл. 68), пенсии след упражняването на някои изчерпателно посочени професии: военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, по Закона за пощенските услуги, осигуряващите дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (чл. 69), балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (чл. 69а), пенсии за инвалидност (чл. 71 и сл.), наследствени пенсии (чл. 80 и сл.) и пенсии, несвързани с трудова дейност (чл. 85 и сл.). Всички те показват значителни различия в основанията, при които се отпускат. Член 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при наличието на условията по чл. 68 от КСО, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Съставът на АСБс е изследвал, правилно дефинирал и разгледал необходимите нормативни изисквания за възникване на посоченото право на органа по назначаване и тяхното наличие в конкретния случай. Фактът, че законодателят в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е посочил наличието на условията само по чл. 68 от КСО, а не тези на някоя (или всички) от многобройните други норми (посочени по-горе), уреждащи различните видове пенсии сочи по несъмнен начин, че тълкуването направено в касационната жалба на нормата е неправилно. В случая се касае за държавен служител, придобил и упражнил правото си на пенсия преди възникването на служебното правоотношение, за когото трябва да са налице условията на чл. 68 от КСО (т. е. за осигурителен стаж и възраст), а не въобще за придобиване на право на пенсия. Ако законодателят имаше предвид право на органа по назначаване във вида, в който то се възприема от кмета на Бургас, то в нормата не би било необходимо посочването на чл. 68 въобще. Посочването само на придобито и упражнено право на пенсия би било достатъчно. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АСБс. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС