Решение № 1201 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 12084/16.07.2024 г., постановено по адм.д. 3729/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден отказа на изпълнителния директор на НАП Решение 000030-3493/25.03.2024 г. за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Мега шанс груп гр. ЗаветЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок, против неблагоприятен за касатора подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 12084/16.07.2024 г., постановено по адм.д. 3729/2024 г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на решение 000030-3493/25.03.2024г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане на Мега шанс груп-гр. ЗаветЕООД с вх. 26-М-48/31.01.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 5252,53 лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 25000 лв., изпратено е искането на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП-Варна (ТД на НАП-Варна) за произнасяне с указания за разглеждането му по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение не е издадено от компетентен орган поради обоснован правен извод, че компетентен да разгледа искането на Мега шанс груп-гр. ЗаветЕООД е орган по приходите от ТД на НАП-Варна, а не изпълнителният директор на НАП. Мотивиран от липсата на изрична правна регламентация и приложение на реда по ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), решаващият съд не е разгледал останалите основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното пред него решение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след сезиране с жалба против акт на административен орган, с който е отречено претендирано от правен субект имуществено право, поради което трябва да се приеме, че е действително и допустимо. При напълно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото и се установява от събраните писмени доказателства, АССГ е достигнал до незаконосъобразен правен извод за липса на компетентност за изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането на Мега шанс груп-гр. ЗаветЕООД от 31.01.2024 г. Съгласно чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. По аргумент от тази норма на Основния закон не е възможно да бъдат споделени мотивите на първата инстанция, че по отношение на искането за заплащане на лихви върху недължимо платена сума за държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ е приложим реда за прихващане и възстановяване, установен в ДОПК за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. Таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не е данъчно вземане по смисъла на ДОПК, а държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, респективно заплащане или връщане, са приложими общите правила на Закона за държавните такси (ЗДТ). Следователно произнасянето на изпълнителния директор на НАП по повод наличието/липсата на основание за нейното заплащане, респективно споровете относно правните и фактически последици от подобно (не)произнасяне, включително дължимостта на лихви, не е възможно да бъдат разглеждани по реда на ДОПК, който е специален и е само за изрично предвидени в кодекса хипотези. Приложението по аналогия и на процедурни правила, създадени за администриране и контрол за законосъобразност на данъчното облагане, трябва да се счита изключено на основание чл. 60 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 16 от ЗХ (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая изпълнителният директор на НАП се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за хазартна игра и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз и приключил спор относно размера на дължимата за продължаването му държавна такса. От тази гледна точка се налага извод, че с издаването на този акт изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Спорът относно наличието на фактическо и правно основание за удовлетворяване на искането на Мега шанс груп ЗаветЕООД именно чрез издаване на индивидуален административен акт е въпрос относно съществуването и възможността за защита по този ред на твърдяното право на вземане в размер на 5252,53 лв., представляващо лихва върху недължимо събрана държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Следователно спорът дали за изпълнителния директор на НАП съществува задължение да удовлетвори искане с подобно съдържание е въпрос относно законосъобразността на неговото произнасяне, а не относно правомощията му като административен орган, който упражнява общ надзор върху свързаните с хазарта отношения и като такъв е компетентен да се произнася по искане на притежател на лиценз по повод осъществявана хазартна дейност. Като е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че по искането на Мега шанс груп ЗаветЕООД трябва да се произнесе орган по приходите по реда на чл. 129 от ДОПК, АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено. При липса на обсъждане на основанията по чл. 146 от ДОПК от първата инстанция, не е възможно произнасяне по същество на спора за първи път от касационната инстанция, поради което след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение