Решение № 16053 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2019 г.

Решение № 16053 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Юрукова от [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 744 от 14 декември 2018 г., постановено по адм. дело № 917 от 2018 год., по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане с рег. № 305 р-5378 от 04 октомври 2018 г., издадено от младши експерт при РУ на МВР – Никопол. С цитираното разпореждане на осн. чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР и в изпълнение на възложените задачи и дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 от ЗМВР и чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от същия закон, е наредено на Юрукова в срок от 30-дни да напусне имота обитаван незаконно от същото лице като изведе оттам 21 броя едър рогат добитък – крави от имота на З. Ахмедова, находящ се в [населено място], [улица]. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът не е съобразил при постановяване на атакувания съдебен акт надлежно фактическата обстановка по спора, обосноваваща издаването на процесното разпореждане, а също така и не е установил, че в акта не са посочени основания, въз основа на които е издаден. Не претендира разноски. Ответникът –младши експерт при Районно управление – Никопол при ОД на МВР – Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд. че разпореждането е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2 от АПК, като фактически основания за издаването му се съдържат в административната преписка-част от издаване на оспорения акт, от които се установява безспорно извършени от жалбоподателката действия, налагащи издаването на разпореждане за прекратяването им като противоправни. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че са били налице материалноправните предпоставки за упражняване на полицейското правомощие по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във вр. с възложените охранителни функции по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности, застрашаващи обществения ред, каквато дейност е отглеждане на животни-едър рогат добитък в чужд имот без разрешение на собственика. Незабавното им извеждане от имота препятства извършването на престъпление по Глава Пета, раздел VII от НК, като наличието на висящо гражданско дело в процесния случай при представен пред административния орган документ за собственост, е неотносимо към спора, както правилно е приел първостепенния съд. Правилен е извода на съда за липса на нарушение на чл. 26 АПК, като изложените мотиви в тази насока от първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Плевен е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Плевен следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение