Решение № 11399 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Хасково чрез неговия пълномощник срещу решение 53/23.02.2021 г. по адм. д. 1095/2020 г. на Административен съд - Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Стайков и Р. Георгиев, чрез своя процесуален представител адв. Делчева в отговор на касационната жалба изразяват становище за нейната основателност и претендира разноски. Ответните страни Р. Петкова, С. Михова, С. Симеонова и главния архитект на община Хасково, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Петкова, С. Михова, С. Симеонова срещу Заповед ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018 г. на началника на РДНСК ЮЦР Пловдив (с правоприемник началника на РДНСК Хасково), с която на основание чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1 ЗУТ са отхвърлени жалбите им срещу разрешение за строеж 94/02.05.2018 г. на главния архитект на община Хасково за Преустройство на жилище и два броя складови помещения в две жилища в ПИ с идентификатор 77195.721.364 по КК на гр. Хасково, [улица], с възложители Г. Стайков и Р. Георгиев. Съдебният акт е постановен след връщане за ново разглеждане на делото при спазване на задължителните указания на касационната инстанция относно произнасяне от административния съд по законосъобразността на разрешението за строеж и одобрения проект. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 ЗУТГ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, е необходимо съблюдаването на изискванията на чл. 185, ал. 2 и, ал. 3 от ЗУТ. Стоманобетоновата плоча, чието разбиване е предвидено в инвестиционния проект към разрешението за строеж, е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността. Съгласно изготвеното по делото заключение на вещото лице, това е междуетажна плоча и е елемент от носещата конструкция на сградата, като с пробиването на отвор в нея се засяга този конструктивен елемент и оттук се засяга съществено конструкцията на сградата. При наличието на съществено изменение на обща част от сградата в режим на етажна собственост за издаването на разрешението за строеж по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ е следвало да е бъде взето решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. Тези императивни изисквания в случая не са били изпълнени, като това обстоятелство не е съобразено от началника на РДНСК ЮЦР Пловдив в издадената от него заповед. Доколкото при процесното преустройство на складовото помещение, при което същото се присъединява към едно от новообразуваните две жилища съгласно проекта, с разбиването на стоманобетоновата плоча се засяга конструктивен елемент на сградата, то следва да бъде изяснено и обстоятелството спазени ли са изискванията на чл. 38, ал. 7, вр., ал. 5 от ЗУТ, и необходимо ли е да се представя и конструктивна част към проекта, каквато според изготвилото приетата по делото първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза вещо лице, в случая липсва. По изложените съображения съдът приема, че отхвърляйки жалбата срещу строителното разрешение и инвестиционния проект като неоснователна, Началникът на РДНСК ЮЦР - Пловдив е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно инвестиционния проект към разрешението за строеж, преустройството представлява обособяване на две самостоятелни жилища от съществуващите жилище на първи етаж и прилежаща складова част на партерния етаж на сградата, чрез премахване на неносещи вътрешни зидове и частично разрушаване на стоманобетоновата плоча над складовото помещение и изграждане там на метална или дървена стълба. Няма спор между страните, че стоманобетоновата плоча представлява обща част на сграда в режим на етажна собственост. Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, пробиването на отвор в стоманобетоновата междуетажна плоча представлява съществено засягане на елемент от носещата конструкция на сградата. Изложеното е пречка разрешението за строеж да се издаде по условията на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, тъй като е налице съществено засягане на обща част от сградата в режим на етажна собственост. Приложение намира реда по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, поставящ като условие за издаването на акта взето от общото събрание на собствениците решение и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта. Безспорно се установява по делото, че тези изисквания не са изпълнени. Неоснователно е възражението, че самият акт на издаване на разрешението за строеж инкорпорира становище на органа за липса на съществено засягане на общи части на сградата. Доколкото и въпросът е изследван с назначена по делото експертиза, предвиденото разбиване на конструктивен елемент на сградата водещо и до нестабилност на част от елементите в нея, сочи именно към съществено засягане на тези общи части. Предвид изложеното, оспореното строително разрешение представлява незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от решаващата инстанция като такъв. Обжалваното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно. Същото следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответниците Г. Стайков и Р. Георгиев, но такива не следва да бъдат присъждани, поради липсата на доказателства за техния размер и за реалното им извършване. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,