Решение № 5242 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2013 г.

Решение № 5242 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Спартак таксим" ЕООД гр. Аксаково против решение № 1850/10.07.2013 г. по адм. дело № 1652/2013 г. по описа на Административен съд Варна. Според касатора решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 143 и сл. ЗДДС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилни изводите на съда във връзка с основния спорен въпрос дали ревизираното лице е "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на РА, ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Варна е ревизионен акт № 031203018/16.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП варна, потвърден с решение № 81/02.04.2013 г. на директор дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на "Спартак таксим" ЕООД са определени задължения по ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07.2012 г. в размер на 6166,66 лв. във връзка с извършена продажба на лек автомобил "Ауди А8" по фактура № 5842/02.07.2012 г. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка - РЛ е продало на 02.07.2012 г. на "Виста ойл" ЕООД лек автомобил "Ауди А8" при данъчна основа 37 000 лв. Във фактурата и издаден към нея протокол ДДС е посочен в размер на 0 лв. на основание чл. 143 ЗДДС. Автомобилът е с първоначална регистрация 25.09.2006 г. и е закупен от РЛ от доставчик - "Перфект ауто лукс" ЕООД на 06.03.2012 г. на същата цена, с начислен ДДС - 0 лв. на основание чл. 143 ЗДДС. Закупеният от РЛ автомобил е бил заведен при него като ДМА - транспортно средство, на което са начислявани амортизации и е ползван в дейността на дружеството. Не е спорно, че РЛ не се занимава основно с търговия на автомобили - втора употреба. Приходните органи са счели, че автомобилът не е бил закупен от РЛ с цел продажба, поради което не са налице условията по чл. 143 и сл. ЗДДС, поради което при последващата доставка към "Виста ойл" ЕООД е следвало да се начисли ДДС по общия ред. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е възприел изводите на приходните органи като е отчел, че РЛ не е доказало качеството си на "дилър на стоки втора употреба" по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС, поради което не са били налице предпоставките за облагане по реда на гл. 17 ЗДДС - чрез облагане само на маржа на цената като разлика, намалена с размера на дължимия данък между продажната цена и платената цена. Касаторът, позовавайки се на данните от търговския регистър, счита, че дейността на РЛ не се изчерпва само с основната му дейност и има възможност като търговец да извършва всякаква дейност, вкл. и по продажба на стоки втора употреба. Счита, че целта за продажба следва да е налице не към момента на закупуване на стоката, а към момента на продажбата й, поради което продавачът има правото по свое усмотрение да избере за всяка отделна доставка дали да приложи специалният или общият ред на облагане. Касационните основания са неоснователни. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбите на гл. 17 ЗДДС - чл. 143 и сл. се прилагат за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната от лицата по чл. 143, ал. 1, т. 1 - 4 ЗДДС. Законосъобразно съдът е отчел, за да се приложи специалния ред за облагане и определяне на данъчната основа по реда на чл. 145 ЗДДС, то всички предпоставки по чл. 143 следва да са налице. В случая е спорно дали РЛ като доставчик на автомобила по издадената през м. 07.2012 г. фактура е дилър на стоки втора употреба по смисъла на легалното определение на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Според това определение - "Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон". В случая в доказателствена тежест на РЛ е било да установи, че в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде. Обосновано съдът е приел, че това обстоятелство е останало недоказано. Вписаният предмет на дейност на търговците, според регистрацията им в ТР, не е изчерпателен и определящ. Относимо в тази връзка е преобладаващата и основна дейност на дружеството, съобразно подадената информация от дружеството, вкл. и към НАП, за която дейност е установено, че е по обработване и обезвреждане на неопасни отпадъци. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че дружеството е извършвало дейност по занятие - придобиване на стоки втора употреба с цел продажба. Еднократното придобиване на лекия автомобил има случаен характер към основната дейност на дружеството. Отделно и обратно на твърденията на касатора се установява, че с факта на заприходяването на автомобила при придобиването му като ДМА, използването му за дейността на дружеството и начисляването на амортизации, определя, че целта при закупуване и придобиване /като релевантен момент по смисъла на легалното определение по § 1, т. 23 ДР ЗДДС/ не е продажба, а използване на закупената стока - втора употреба. При липса на една от кумулативно необходимите и нормативно установени предпоставки за прилагане на специалния ред на облагане по чл. 143 и сл. ЗДДС, правилно е прието от съда, че този ред е неприложим, съответно по доставката като облагаема такава е следвало да са начисли ДДС в размер на 20% върху данъчната основа, който данък се явява дължим. Установените с РА данъчни задължения са правилно определени. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С оглед на резултата по делото в касационното производство не се присъждат разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение