Решение № 16970 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2013 г.

Решение № 16970 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на "Лазерни и оптични технологии" АД гр. София против решението, постановено по адм. дело № 5537/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001102462/21.09.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта на РА, потвърдена с решение № 1018/03.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. Не се обжалва решението на АССГ, в частта, в която жалбата на дружеството срещу РА е оставена без разглеждане. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Згурева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ само в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2001102462/21.09.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта на РА, потвърдена с решение № 1018/03.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, а именно относно установени задължения на "Лазерни и оптични технологии" АД по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 170 000 по фактури № 122/11.02.2005 г. и № 123/14.02.2005 г., издадени от "Ем фуудс" ЕООД, във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34560 лв. по фактура № 231/21.07.2005 г., издадена от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, както и относно начислен ДДС в общ размер от 1710 лв., от които 1158,60 лв. за данъчен период м. 01.2007 г., 181,80 лв. за данъчен период м. 02.2007 г. и 369,60 лв. за данъчен период м. 02.2008 г.

1. В частта на решението относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит съдът, за да отхвърли жалбата на дружеството, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според дружеството - касатор доставките по фактури № 122/11.02.2005 г. и № 123/14.02.2005 г., издадени от "Ем фуудс" ЕООД, с предмет "шлифовъчна машина и двигателен твърдомер с принадлежности", както и доставката по фактура № 231/21.07.2005 г., издадена от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, с предмет "бормашина БК 031", са реално извършени, за което са позовава на събраните писмени доказателства и приети експертни заключения на счетоводна и техническа експертизи.

Решението на АССГ в тази си част е неправилно като необосновано и незаконосъобразно.

Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил е избирателно доказателства според времето на представянето им като неправилно е приел, че всички доказателства, представени след изготвяне на РД и РА са с недостоверна дата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Същината на спора относно реалността на направените доставки се концентрира върху индивидуализацията на стоките, върху приемо-предаването на същите, върху кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците и извършения транспорт. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетите съдебно-счетоводни експертизи. Доставките са заплатени чрез погасяване на задължения - чрез цесия и прихващане, които обстоятелства също са установени чрез приетите експертни заключения в съдебната фаза на производството.

На следващо място е установено пълно, чрез събраните писмени доказателства и заключение по приетата съдебно-техническа експертиза и счетоводни експертизи, че закупените ДМА, освен че касаят предмета на дейност на РЛ, са заприходени като ДМА при спазване изискванията на ЗСч са налични при получателя - в производствената му база в кв. "Хаджи Димитър-Ильо войвода" № 25, София. Същите съответстват на описанието по фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях, на документите за заприходяване, на както и на актовете за въвеждане в експлоатация на ДМА. Съдът намира тази индивидуализация за достатъчна предвид установеното по делото и от устното заключение на експерта, че този вид машини не притежават уникални фабрични номера, нито имат отбелязване за производител и дата на производство.

Доказано е приемо-предаването на стоките и оттам прехвърлянето на правото на собственост върху тях чрез приетите като неоспорени писмени доказателства приемо-предавателни протоколи. Ирелевантно е за приемането на стоките обстоятелството, че договорите и приемо-предавателните протоколи са подписани от лица, които не са представляващи дружествата -доставчици. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 301 ТЗ действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС и счетоводното отписване на стоките при доставчиците, които действия не само не са противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоките.

Що се отнася до произхода на стоките при доставчиците следва да се отбележи, че недоказаният произход не е основание за отказ на право на данъчен кредит. Предвид установената им наличност при доставчиците, приемо-предаването, както и наличността им при получателя и съответно използването на придобитите ДМА за дейността на дружеството и извършването на последващи облагаеми доставки, последва и при установена наличност, се приема, че спорните доставки на стоки са реално извършени. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в описаната по-горе част.

1. В частта на решението относно начисления данък /ДДС/ в общ размер от 1710 лв., от които 1158,60 лв. за данъчен период м. 01.2007 г., 181,80 лв. за данъчен период м. 02.2007 г. и 369,60 лв. за данъчен период м. 02.2008 г., за да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че не са налице предпоставките за наличие на ВОД към Холандия и Белгия поради липса на доказателства за валиден VIN на получателите на доставките, както и данни за транспортирането на стоките от една държава- членка /РБ/ до други държави -членки на ЕС. Решението в тази си част е обосновано и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС за признаване на ВОД и оттам за облагане на доставките с нулева ставка по ДДС, тъй като липсват две от кумулативно необходимите предпоставки за това, а именно доказателства за валиден VIN номер на получателите и оттам за регистрацията на същите по ДДС, както документи за транспортиране на стоките извън пределите на РБ до територията на другите държави. В тази връзка представените фактури и инвойс фактури не са достатъчни и надлежни доказателства по смисъла на чл. 45 ЗДДС /товарителници и/или писмени потвърждения. Решението е правилно в тази си част и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Съразмерно на уважената част от жалбата и на направените разноски от страните, както и по компенсация в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъди сума в размер на 812 лв. за разноски в първата инстанция, както и 25 лв. за разноски в касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение