Решение № 563 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2011 г.

Решение № 563 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Иванов Димов против решение № 5676 от 21.04.2011 г., постановено по административно дело № 15850/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната му. Ответникът - Висш съдебен съвет, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. С решението, предмет на касационна проверка, е отхвърлена жалбата на Иван Иванов Димов против решение № 44 по протокол № 44 от 29.11.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 11/2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 103/2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. Приел е, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ. Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 11/2010 г., чиито мотиви са част от решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Иван Иванов Димов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ е съответно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че спрямо жалбоподателя са осъществени материалноправните основания на чл. 307, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗСВ за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че дисциплинарното производство е образувано в преклузивния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Фактът, че Главният прокурор на Република България, на проведено заседание на ВСС на 08.10.2009 г., е заявил, че трима от членовете на ВСС, сред които и жалбоподателя, са поддържали контакти с Красимир Георгиев, не води до извода, че на тази дата е открито дисциплинарното нарушение, осъществено от Димов. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че с решение на ВСС от 15.10.2009 г. е създадена временна комисия за установяване на нарушенията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от членове на ВСС, посочени в информацията на Главния прокурор. Комисията се е запознала с материалите, предоставени от Главния прокурор, извлечения от разпечатки на мобилни оператори, справка за проведените от ВСС избори за назначаване на административни ръководители на органи на съдебната власт в периода 18.03.2009 г. - 30.06.2009 г. и е изготвила доклад, изслушан на заседание на ВСС на 22.10.2009 г., като на тази дата кадровият орган е приел, че Иван Димов, в качеството си на член на ВСС, е допуснал нарушение на правилата на етично поведение, произтичащи от принципа на независимост и от принципа на почтеност и благоприличие - т. 1.4 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. На 20.04.2010 г. петима членове на ВСС са направили предложение да се образува дисциплинарно производство, да се избере дисциплинарен състав и да се наложи дисциплинарно наказание на Иван Иванов Димов, съдия в Окръжен съд гр. Сливен. На проведеното заседание на 22.04.2010 г. ВСС е приел направеното предложение, образувал е дисциплинарно производство и е избрал дисциплинарен състав. Следователно дисциплинарното нарушение е било открито на 22.10.2009 г., когато ВСС е запознат с резултатите от извършената проверка от назначената временна комисия и е приел, че жалбоподателя е извършил дисциплинарни нарушения, от която дата е започнал да тече и шестмесечния срок за образуване на дисциплинарното производство. Доводът на касаторът, че дисциплинарното нарушение е открито на 08.10.2009 г. с изказването на главния прокурор, е неоснователен. Самото съобщаване на имена е индиция за извършено нарушение, но за да се счита, че дисциплинарното нарушение е открито по смисъла на закона следва да бъдат събрани съответните данни и същите да бъдат преценени, което в случая е сторено с предложението, изготвено от комисията и прието от ВСС. Законосъобразен е и изводът на тричленния състав на ВАС, че при постановяване на оспорения акт не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Жалбоподателят е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство и на същия е връчен препис от предложението на петимата членове на ВСС, като е уведомен за възможността да депозира писмено възражение. Такова е депозирано. Дисциплинарния състав е провел пет заседания, като първото е отложено по молба на Иван Димов. Последният се е явил лично на проведеното заседание на 26.05.2010 г. и е могъл да даде обяснения. Такива не са дадени. На всички останали заседание жалбоподателя е представляван от пълномощника си, който е правил доказателствени искания и е депозирал писмена защита. Ето защо в случая не е налице нарушение на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, правата на жалбоподателя са реализирани в пълен обем, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Законосъобразен е изводът на тричленният състав на ВАС, че спрямо жалбоподателя са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 307, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗСВ. Правилно съдът е приел, че дисциплинарните нарушения, извършени от жалбоподателя са установени в качеството му на изборен чл. на Висшия съдебен съвет, с произтичащите от това права и отговорности. Към момента на постановяване на оспорения административен акт Иван Димов е освободен от ВСС и е заемал длъжността съдия в окръжен съд. С разпоредбата на чл. 307, ал. 5 от ЗСВ се предвижда именно възможността за носене на дисциплинарна отговорност от изборен член на ВСС, чийто мандат е предсрочно прекратен и е възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател, ако нарушението е извършено за накърняване престижа на съдебната власт. Неправилно касаторът се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2006 г. на Общото събрание на съдиите на втора колегия на ВАС, като твърди, че ВСС е обвързан с предложението, а налагането на наказание по невъведено в предложението основание е недопустимо. С т. 3 на цитираното тълкувателно решение е отхвърлено предложението за издаване на тълкувателно решение в частта му относно въпроса за обвързаността на Висшия съдебен съвет като дисциплинарнонаказващ орган от предложението на вносителя за вида и размера на дисциплинарното наказание. А в мотивите на тълкувателното решение относно т. 3 е посочено, че практиката на съда е последователна, че при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистрати Висшият съдебен съвет действа при условията на оперативна самостоятелност. Той не е обвързан от предложението на вносителя по отношение вида и размера на дисциплинарното наказание, което определя по свободна преценка с оглед характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Действително недопустимо е ВСС да се произнася по невъведено в предложението основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като такова произнасяне е извън предмета на предложението и нарушава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като предложението е за извършено нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и за уронване престижа на съдебната власт, за което е наложено и наказанието. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 144 АПК вр. чл. 235 от ГПК. Цитираните текстове са неприложими, тъй като чл. 144 от АПК препраща към ГПК за неуредените производства, което в случая не е налице, а чл. 235, ал. 3 от ГПК, е относим към исковото, но не и към административното производство. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което правило е спазено от тричленния състав на ВАС. В тази връзка представеното удостоверение от СГП, установяващо, че срещу виновните лица за извършено престъпление по чл. 304б, ал. 1, предл. 1 и 2 и чл. 304, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК не е повдигнато обвинение, е неотносимо към законосъобразността на обжалваното решение. Наказанието е наложено за уронване престижа на съдебната власт от изборен чл. на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е предсрочно прекратен поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията и е възстановен на длъжност съдия. За осъществяването на това нарушение не е необходимо нито наличие на повдигнато обвинение, нито влязла в сила присъда. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил правилата на професионалната етика, с което е извършил и действия, накърняващи престижа на съдебната власт. Правилно съдът е приел, че контактите, които Иван Димов е имал с Красимир Георгиев в период на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система и при установени контакти на последния и с други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, интензивността на поддържаните контакти и рязкото прекъсване на връзката, след като Георгиев става публично известна личност, не могат да се приемат за такива в рамките на обичайните отношения, а очевидно са свързани с осъществяваната от жалбоподателя дейност като член на ВСС и участието му в избори на административни ръководители. Това поведение нарушава изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и обществото, водещи до уронване престижа на съдебната власт. Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона не следва да се обсъждат, тъй като това са основание за незаконосъобразност на административния акт, но не и за неправилност на съдебното решение (арг. чл. 146 и чл. 209 от АПК). С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,