Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018 г.

ВКСI гражданско отделение08.03.2019 г.докладчик Бонка Дечева

Диспозитив

ОТМЕНЯ на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно решение от 5.05.2017 г. по гр. д. № 852/2016 г. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Мотиви

Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба вх. № 38940 от 26.09.2018 г., подадена от В. Б. С., К. Г. Ц. и Г. Г. С., за отмяна на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на въззивното решение от 5.05.2017 г. по гр. д. № 852/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение 571 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 7094/2014 г. на Русенски РС и вместо това е признато за установено по отношение на молителите, че И. Г. М. и М. С. М. са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор.... с площ 475 кв. м. и молителите са осъдени да предадат на ищците владението върху 140 кв. м. от същия имот, като е отменен нотариалния акт №...., т..... /.... г. с който наследодателя им Г. С. Ц. е признат за собственост по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв. м. Молителите представят решение № 284/11.12.1998 г. по адм. д. № 131/1998 г. на Русенски ОС, решение № 2912/03.06.1999 г. по а.. д. № 1008/1999 г. на ВАС, съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 131/1998 г. на РОС, заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица към нея от 10.03.1998 г. за частично изменение на застроителния и регулационен план. Твърдят, че тези доказателства са новооткрити и относими към спора, поради което искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде отменено решението, тъй като с тях може да бъде обоснован друг резултат по спора. Правят искане за отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърдят, че решението по административния спор противоречи на решението по настоящото дело като краен резултат. Ответниците по молбата И. Г. М. и М. С. М. я оспорват, като твърдят, че представените доказателства не са новооткрити, че при полагане на дължимата грижа, молителите са могли да ги намерят, ако са били в архива на наследодателя им. Възразяват и, че са неотносими към спора. По второто наведено в молбата основание за отмяна, считат, че не е налице идентитет между двете дела нито по отношение на страните, нито по основанието и вида производство, нито по искането, по което се е произнесъл съдът. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 26.09.2018 г. против влязло в сила решение на 02.07.2018 г., когато с определение по гр. д. № 4405 г. на ІІ гр. о. не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, т. е. в рамките на предвидения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Тъй като това решение е по-късно постановеното, е спазен и срока по чл. 305, ал. 1, т. 4. Молителите са страни, обвързани от силата на пресъдено нещо, против които е постановено неблагоприятно решение. Молбата отговаря по съдържание на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното е приета за допустима с определение № 249 от 19.11.2018 г. Разгледана по същество, молбата е основателна. Ищците И. Г. М. и М. С. М. са предявили иск по чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците В. Б. С., К. Г. Ц. и Г. Г. С. сега молители, че са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор.... с площ 475 кв. м. и молителите са осъдени да предадат на ищците владението върху 140 кв. м. от същия имот, като е отменен нотариалния акт №...., т..... /.... г. с който наследодателя им Г. С. Ц. е признат за собственост по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв. м. По делото е установено следното: Ц. С. Ц. и К. Т. Ц. купуват с н. а. №...., т.... г. лозе от 2, 1 дка в м. "Ч.". Първият регулационен план на тази част от [населено място] е одобрена 1956 г. и този имот е заснет с пл. №.... и за него са отредени пр.....,.... от кв. 580 и п....., І.... от кв....., последния с площ 434 кв. м. Следващият рег. план е от 1964 г. Той изменя уличната и дворищна регулация, като за имот.... са отредени п.....,....,..... и и п...... Със заповед № 194 от 04.05.1969 г. са изменени пространствените предели на посочените парцели, отредени за имот...., като се проектира улица-тупик за осигуряване на достъп до новообразувани парцели.... и.... При действието на тази регулация е извършено отчуждаването на п..... и.... При действието на този план, с н. а. №.... т..... г. Ц. и К. С. Ц. са признати за собственици на основание дворищна регулация, /съгласно чл. 110 ЗТСУ/ на дворно место от 290 кв. м., съставляващо п..... С н. а. №...., т..... /.... г. К. и Ц. Ц. продават на Г. И. Д. / наследодател на ищците/ 1/3 ид. ч. от процесния имот с площ 418 кв. м. и третия етаж от постройката в него къща. С решение по гр. д. № 3370/1979 г. в дял На К. Ц. е възложен втория етаж от жилищната сграда и 1/3 ид. ч. от дворното место, в което е построена сградата – п..... от кв..... [населено място]. Следващият рег. план е одобрен със заповед № 216/04.07.1979 г., като бивш парцел.... е заснет като п...... По регулация се придават към процесния парцел.... от бивш парцел.... -жилищно строителство, собственост на различни лица, между които и Ц. С. Ц. 27 кв. м., за които регулацията е издаден н. а. №...., т.... /.... г., поправен с н. а. №...., т.... г. Тази площ сега е включена в имота на ищците и не е спорна. С н. а. №...., , т.... /.... г. К. Ц. прехвърля на сина си Г. Ц. С. 1/3 ид. ч. от дворното место с площ 374 кв. м., съставляващо п..... от кв....., ведно с втория етаж от жилищната сграда. Ответниците са наследници на Г. Ц. С., починал на 31.05.2013 г. Г. Д. и съпругата му П. Д. прехвърлят на ищците И. и М. М. третия етаж от къщата и 1/3 ид. ч. от дворното место, съставляващо парцел...., кв..... [населено място] с площ 445 кв. м. Със съдебно решение по адм. д. № 187/1993 г. на Русенски ОС е отменено отчуждаването от Ц. и К. С. извършено през 1967 г. за ДМЗ "Г. Д." по реда на ЗПИНМ, за което е изплатено обезщетение едва през 1988 г. Реституираният им имот е с площ 915 кв. м. и е нанесен в плана с пл. №.... За него са отредени парцел.... и п.....,.... от кв..... със заповед № 96/21.01.1994 г. С н. а. №...., т..... г. Г. Ц. С. и други лица са признати за собственици по реституция на този имот. С н. а. №...., т..... г. наследодателят на ответниците е признат за собственик на основание давностно владение на 140 кв. м. с граници: улица, М. М., п..... от кв..... и имот.... от същия квартал. До влизане в сила на ЗУТ са докладвани само тези регулационни изменения от вещите лица. Следващото изменение в регулацията според експертите е одобряването със заповед № 1378 от 28.04.2003 г. на план за уличната регулация ПУР и план за регулацията /ПР/ Вещите лица не са докладвали изменението на дворищно-регулационния план, извършено с влязлата в сила заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], със скица към нея от 10.03.1998 г. за частично изменение на застроителния и регулационен план, приложена сега към молбата за отмяна. За да уважи предявеният иск, съдът е приел, че с кадастралния план от 1971 г. " са изчистени всички отреждания по нереализираните регулационни планове до този момент". Прието е, че 1971 г. процесния имот е с площ 475 кв. м., които не са променяни и до настоящия момент. Прието е, че спорната площ от 140 кв. м., за която наследодателят на ответниците е признат за собственик по давност прец 1997 г. е неделима част от имот... и от отредения за него п....., че тази част не е предмет на отчуждаване и не е реституирана на ответниците. С молбата за отмяна, ответниците по иска представят заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица от 10.03.1998 г. за частично изменение на застроителния и регулационен план, съгласно което се преотрежда част от площта на п..... -за жилищно строителство в парцел.... по нови регулационни линии / отразени в синьо в скицата към заповедта/ и се образуват нови парцели, отредени за други имоти. Със същата заповед е променена дворищната регулация между парцели....,.... и между парцели.... и п..... Видно от представените решение № 284/11.12.1998 г. по адм. д. № 131/1998 г. на Русенски ОС, решение № 2912/03.06.1999 г. по гр. д. № 1008/1999 г. на ВАС, тази заповед е влязла в сила. Тя не е докладвана от вещите лица, изготвили заключения приети от РС и от въззивната инстанция. Първото основание за отмяна на влязлото в сила решение, на което се позовават молителите изисква доказателствата, които представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая частичното изменение на регулационния план със заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], скица от 10.03.1998 г. не е докладвано от вещите лица и е ново за спора обстоятелство. То е съществувало към момента на разглеждане на делото, но вещите лица не са докладвали това изменение на съда. Поради това, че за относимостта му към спора се изискват специални знания и предвид изрично заявеното от вещото лице, че след нанасяне на реституираният имот през 1995 г. следващото изменение на плана е едва от 2003 г., следва да се приеме, че по обективни причини страната не е могла да се снабди с цитираната заповед и да прецени относимостта й за спора. Тя е от съществено значение за изхода от спора, тъй като е постановена след нанасяне на реституирания имот и отреждане на парцели за него и касае последващи изменения при действието на ЗТСУ /отм/. Съгласно чл. 110 ЗТСУ/ отм./, предвижданията на дворищно-регулационния план имат вещно отчуждително действие. Представената заповед предвижда изменения на дворищно регулационния план, касаещи парцел.... Съдебната практика, съобразявайки се с нормата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ приема отчуждителното действие на дворищно-регулационния план за условно – ако регулацията е приложена. С ТР № 3/1993 г. се приема, че прилагането на регулацията е възможно по три начина – чрез плащане / чл. 33, ал. 1 изр. 1 ЗТСУ /отм./, чрез владение и придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това место / чл. 33, ал. 1 изр. 2 ЗТСУ /отм./, или чрез издаване на констативен нот. акт на основание чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./ В случая наследодателят е признат за собственик по регулация на процесните 140 кв. м. и този акт го легитимира като собственик, до опровергаване на констатациите на нотариуса. /ТР № 11/2012 г. на ОСГК/. Дали представената заповед е довела до промяна на предвижданията за спорната площ от 140 кв. м., предмет на издаденият нот. акт и дали регулацията е приложена по някой от тези три способа е въпрос, който изисква специални знания и следва да се изследва от СТЕ. С приемането на ЗУТ отпадна отчуждителното действие на дворищно регулационния с изключение на плановете по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, но пар. 6 от същия закон предвиди възможност регулационните сметки за придаваемите места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат заявление за това в шест-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Ако не сторят това, отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ регулационни планове. / ТР № 3/2013 г. на ОСГК/ Съдът не е изследвал и не е формирал изводи за регулационните промени след 1971 г., въпреки, че по делото са приети пра нотариални акта, издадени по регулация след тази година. Позовал се е само на нормата на чл. 59 ЗТСУ /отм./ в първоначалната й редакция, но тя не се отнася за придаваемите места по регулация, за които се прилага чл. 33 ЗТСУ /отм./. Представената с молбата влязла в сила заповед за изменение на застроителния и регулационен план през 1998 г. налага да бъдат обсъдени тези въпроси, като се съобрази и това доказателство. Второто наведено основание по чл. 303, т. 4 ГПК не е налице. За да се отмени решение на това основание е необходимо да има пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, по които се твърди, че са постановени противоречиви решения. Такъв е налице, когато са идентични страните, основанието на иска и искането към съда. Идентитет между страните е налице когато двете дела са между същите страни, или техни правоприемници, придобили права в хода на процеса, които са обвързани от решението. Обективен идентитет е налице, когато и двете решения са постановени по същото искане и на същото основание, или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. /т. 5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая решението по административното дело е с предмет обжалване на заповед за изменение на застроителния и регулационен план /ЗРП/, а решението по гражданското дело е постановено по иск за собственост. Двете производства, по които са постановени тези две решения са различни по предмет и страни. Решението по административното дело формира сила на пресъдено нещо само относно това, че заповедта от 1998 г. за изменение на ЗРП е валидна и законосъобразна. Тази заповед следва да се съобрази при разглеждане на спора за собственост, но тя не се включва в силата на пресъдено нещо по иска по чл. 108 ЗС. Или в обобщение, не е налице нито обективен, нито субективен идентитет между решенията по административният спор и по гражданския спор. Тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна на първото заявено основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно разясненията, дадени в т. 13 А от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото чрез назначаване на СТЕ следва да се установи как измененията на ЗРП със заповед № 302 от 10.03.1998 г. на кмета на [община], приета в настоящото производство се отнася към процесните 140 кв. м. и ако те са предмет на предаване по регулация с тази заповед, дали тя е приложена, респективно дали за нея е провеждано производство по пар. 6 от ПЗР на ЗУТ или предвиждането е отпаднало автоматично в хипотезата на пар. 8 от ЗУТ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4