Решение № 9841 от 18.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Стефанова от [населено място], община Бойчиновци срещу решение 97 от 27.02.2023 г., постановено по адм. д. 293/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Стефанова срещу Община Бойчиновци иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева на месец за периода от 20.02.2021 г. до датата на постановяване на решението, ведно с лихвите до окончателното им изплащане. Касаторката твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, С. Стефанова, не се явява и не се представлява От същата чрез процесуалния й представител по делото е депозирана молба с характер на писмена защита с развити в нея доводи по съществото на правния спор . Ответникът, Община - Бойчиновци, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: АС - Монтана е сезиран с предявен от С. Стефанова срещу Община Бойчиновци иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева на месец за периода от 20.02.2021 г. до датата на постановяване на решението, ведно с лихвите до окончателното им изплащане, причинени ѝ от незаконосъобразните действия на ответника по поставяне 20.02.2021г.на улична лампа на по-малко от двадесет метра разстояние от прозорците на дома й, довели до влошаване на психичното й здраве, страх от ослепяване, често вдигане на кръвно налягане, увеличаване показателите на кръвната й захар, получаване на обриви и сърбеж по цялото тяло. С обжалваното решение предявеният от С. Стефанова срещу Община Бойчиновци е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Монтана, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че по делото не е установена първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не са налице твърдените незаконосъобразни действия от страна на ответника, които биха могли да обусловят претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че с разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗУТ законодателят императивно е вменил в задължение на общините да осигурят външното осветление на населените места, в това число и на улиците, които представляват публична общинска собственост, като целта на това задължение е създаване на условия за безопасно движение в тъмните часове на денонощието, както и на подходящ нощен облик на населените места, поради което служителите при ответника, поставяйки осветителни тела на наличните улични електрически стълбове, не са извършили незаконосъобразни фактически действия. Отделно от гореизложеното съдът е констатирал, че от доказателствата по делото недоказани остават и другите две материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се установява нито реалното настъпване на неимуществени вреди от вида на твърдените, нито наличието на причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и поставянето на осветителни тела на уличните ел.стълбове в близост до дома на ищцата . Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния административен съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Обосновано съдът е заключил, че С. Стефанова не е провела пълно и главно доказване на претенцията си и недоказани по делото са останали както наличието на незаконосъобразно фактическо действие от страна на длъжностни лица при Община Бойчиновци, така и реално претърпени вреди от вида на твърдените , така и причинно-следствена връзка между евентуалните и поставянето на осветителни тела на уличните електрически стълбове. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение