Решение № 5116 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2013 г.

Решение № 5116 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на от "Продуктагро" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Г. Великова, срещу решение № 1090/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 3682/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, поправено по реда на чл. 175 от АПК /неправилно посочен от съда чл. 248, вр. чл. 247 от ГПК/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, не взема сатновище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 181200684 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП Варна, ИРМ Силистра, потвърден с Решение № 590 от 14.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 09.2011 г., в размер на 100212.80 лв. главница и лихви от 6520.32 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че на "Продуктагро" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец 09.2011 г., по три броя фактури, издадени от "Агрошанс груп" ЕООД, с предмет на доставката - маслодаен слънчоглед и пшеница. При извършената насрещна проверка на доставчика са представени фактури за доставка на зърно и транспорт, контролни талони за измерване на теглото, договор за покупко-продажба на зърно от 30.09.2011 г. за доставка на 681.86, т. маслодаен слънчоглед, справки за приемане и предаване на посоченото по договора количество, платежни документи, извлечения от счетоводни регистри, приемо-предавателни протоколи, три договора за покупко-продажба с предходен доставчик "Агротранс капитал" ЕООД, 23 бр. товарителници за обществен автомобилен превоз с изпращач "Агрошанс груп" ЕООД и получател - "Продуктагро" ООД. От предходен доставчик "Агротранс капитал" ЕООД и превозвача "Мега транс 07" ЕООД са представени документи като при съпоставяне на съдържанието на представените от страните по доставките документи се установява несъответствие между количеството на доставеното зърно и мястото на приемане и предаване на стоката в приемо-предавателните протоколи, съгласно които това е гр. Монтана, и товарителниците, в които като място на натоварване е посочен гр. Никопол. При така установеното съдът е приел, че не може да се установи съответствие на информацията относно превозвача, тъй като е посочен само рег. № на автомобила, мястото на натоварване и разтоварване, количество, вид на стоката, получател. В тази насока съдът се е позовал и на извършена проверка в информационния масив на НАП от която се установява, че за ревизирания данъчен период "Агрошанс груп" ЕООД е отразило в СД за ДДС и дневника за продажби фактури за продажба на слънчоглед с получател и друг търговец, освен жалбоподателя, поради което фактурата за извършени транспортни услуги, издадена от "Мега транс 07" ЕООД не касае превоз на стока от "Агрошанс груп" ЕООД за жалбоподателя. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на съдебното обжалване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че при проверка на представените доказателства от доставчика "Агрошанс груп" ЕООД за транспортни услуги в полза на "Продуктагро" ООД през септември 2011 г., се установява, че в товарителниците, с предмет общо на 545 220 кг. зърно е посочен като изпращач "Агрошанс груп" ЕООД, но липсва съществени данни за: фирма-превозвач, подпис и печат на превозвача и получателя, данни за пътни листи, като същевременно за транспорта на същия маслодаен слънчоглед, реколта 2011 г., доставена от същия доставчик, жалбоподателят е представил други товарителници, съдържащи информация за отделните автомобилни превози. Съгласно заключението процесната стока директно е транспортирана от доставчика "Агрошанс груп" ЕООД към клиента на жалбоподателя - "Астра Биоплант" ЕООД; като транспортът е възложен от предходния доставчик и е за негова сметка. От счетоводните справки на "Агрошанс груп" ЕООД се установява, че получените транспортни услуги са включени в цената на придобиване на стоките за м. септември 2011 г., отразени по дебита на сметка 304 Стоки, като е ползван данъчен кредит за получени транспортни услуги, което обосновава извода на експертизата, че при доставчика "Агрошанс груп" ЕООД стойността на стоката маслодаен слънчоглед включва и стойността на транспортните разходи по доставката им. Съгласно заключението за 81 500 кг. общо, превозът на маслодаен слънчоглед е за сметка на "Продуктагро" ООД, като за транспорта по четирите товарителници, в които са посочени автомобилите с регистрационни номера, на жалбоподателя е издадена фактура № 116 от 19.09.2011 г. от "Априрори" ООД. След подробен анализ в заключението на вещото лице е установено, че в товарителниците липсват данни за автомобилите със съответния регистрационен номер за 491 820 кг. от зърното, цялото от 681 860 кг., разлики в посочените нетни количества между Справки и товарителници, различия в количествата между три документа за едни и същи автомобили /Справка 4 от заключението/. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че реални доставки на описаните в процесните фактури стоки не са извършени, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 100212.80 лв. за данъчен период м. 09.2011 г. Решението е неправилно, в частта относно отказано право на данъчен кредит досежно фактура № 144 от 19.09.2011 г. с данъчна основа 23243.40 лв. и ДДС 4648.68 лв., с предмет маслодаен слънчоглед 34.90 тона и фактура № 194 от 13.09.2011 г. с данъчна основа 17970.10 лв. и ДДС 3594.02 лв., с предмет 50 620 тона пшеница. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи досежно посочените доставки. В съответствие с процесуалните правила, съдът е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото, заключението на приетата без оспорване ССЕ и неправилно е приел, че не е установен фактът на реалност на процесните доставки в тази част. Именно от заключението на вещото лице е установено, че 81 500 кг. общо, превозът на маслодаен слънчоглед е за сметка на "Продуктагро" ООД, като за транспорта са издадени четири товарителници, в които са посочени автомобилите с регистрационни номера и на касатора от "Априрори" ООД е издадена фактура № 116 от 19.09.2011 г. за траспортни разходи. В тази насока съдът не е отчел противоречието в заключението на вещото лице, което от една страна е достигнало до извода, че зърното по трите процесни фактури е транспортирано директно от доставчика "Агрошанс груп" ЕООД към клиента на жалбоподателя - "Астра Биоплант" ЕООД, а както се посочи по-горе, от друга страна е приело, че транспорта на 81 500 кг. маслодаен слънчоглед е за сметка на "Продуктагро" ООД, като в товарителниците са посочени автомобилите с регистрационни номера и данъкът е начислен. С оглед на изложеното и при установена последваща доставка на процесните количества слънчоглед и пшеница, неправилно съдът е приел, че същите количества не са реално получени от доставчика. От представените доказателства се установява заприходяване на стоката при касатора и последващата й реализация, поради което решението в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отмени РА в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 8242,70 лева. В останалата си част решението е правилно. Въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото законосъобразно съдът е приел, че липса реално предаване, респективно получаване на стоката от касатора, а е установено, че зърното директно е транспортирано от доставчика "Агрошанс груп" ЕООД към клиента на жалбоподателя - "Астра Биоплант" ЕООД. Транспортът е възложен от предходния доставчик и е за негова сметка. Счетоводните справки на "Агрошанс груп" ЕООД сочат, че получените транспортни услуги са включени в цената на придобиване на стоките за м. септември 2011 г., отразени по дебита на сметка 304 Стоки, като е ползван данъчен кредит за получени транспортни услуги, потвърдено с хронологичната ведомост по сметка 4531 ДДС на покупките. При този анализ на заключението с доказателствата по делото и установеното наличие на различно съдържание на представените от доставчика и касатора доказателства за транспорт на стоките, законосъобразно съдът е приел, че категорични доказателства за постигнато съгласие между страните по договора за доставка за определянето на вещите, респ. за предаването им, по делото не са представени, поради което не може да бъде направен извод и за реалното им придобиване от касатора, т.е. за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от 33ДС. След като "Продуктагро" ООД не придобил и получил стоките, предмет на процесиите фактури, за него не е било налице основание за начисляване на ДДС, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за него не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора, ответникът по жалбата следва да заплати сумата от 768 лева, представляваща направени разноски по делото. На ответика по касационната жалба е присъдено юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,