Решение № 6022 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2015 г.

Решение № 6022 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Пловдив против Решение № 6 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 1180/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отделение, ХII състав, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на задължение № 1400473 от 14.01.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 140 от 21.03.2014 г. на териториалния директор на НАП гр. Пловдив, с който на "К. В. Винум" ЕООД е определено задължение по подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2400И0039637 от 09.03.2013 г. за данъчен период 01.01.-31.12.2012 г. в размер на 68,67 лева ведно с лихвите за забава върху тази сума от 5,52 лева, както и ТД на НАП гр. Пловдив е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 410 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че е спазена процедурата за издаване на АУЗД при наличие на материалноправните предпоставки за това - установени несъответствия в подадена от лицето ГДД по чл. 92 от ЗКПО, които засягат размера на задължението, и същите не са отстранени по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, след като лицето е поканено за това. Поддържа, че съобразно действащата законова уредба изборът на реда за установяване на задължения за данъци и осигуровки по чл. 106 ДОПК (предварително установяване) или по чл. 108, ал. 1 ДОПК (окончателно установяване чрез ревизия) се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Счита, че не са налице основания за нищожност на акта и същият е валиден, правилен и законосъобразен. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания АУЗД и по същество на спора да потвърди акта, като присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна - "К. В. Винум" ЕООД, чрез адв. Елка Петрова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От страна на органите по приходите е прието, че са налице несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане и размера на задължението в подадена от задълженото лице годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 2400И0039637/09.03.2013 г., които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК. В тази насока от страна на органите по приходите е прието, че в подадената декларация жалбоподателят е декларирал следните обстоятелства: Общо приходи - 40059.31 лв.; Общо разходи - 36026.72 лв.; Счетоводна печалба - 4032.59 лв.; Данъчен резултат - 0.00 лв.; Дължим корпоративен данък - 0,00 лв. В хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на дружеството, възложена с резолюция за извършване на проверка /РИП/ № 1339539/18.11.201Зг. е установено, че в подадената от дружеството годишна данъчна декларация по ЗКПО не е отразен приход, реализиран от дружеството от продажба на стоки - грозде през 2012 г. по фактура № 000000022 от 27.02.201Зг., издадена на Винарна "Братанови" ООД. В тази насока от страна на органите по приходите е прието, че независимо от по-късното издаване на данъчния документ счетоводният и данъчен финансов резултат на дружеството следва да бъдат коригирани на основание чл. 78 от ЗКПО и при спазване на изискванията на националните и международни счетоводни стандарти. При това положение на проверяваното лице е изпратено съобщение изх. № 13514/09.12.2013 г. по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, с което същото е поканено да отстрани така приетите от органите по приходите несъответствия в подадената декларация, в 14 дневен срок от получаване на съобщението. В съобщението до лицето е посочено и по какъв начин следва да бъдат отстранени несъответствията, а именно чрез отразяване на въпросния приход, който е приет, че е реализиран през процесната 2012 г. от продажба на грозде, както следва: Общо приходи - 84926.31 лв.; Общо разходи - 80207.01 лв.; Счетоводна печалба - 4719.30 лв.; Данъчен резултат - 686.71 лв.; Дължим корпоративен данък - 68.67 лв. Съобщението за отстраняване на несъответствията е връчено на лицето на 10.12.2013 г., но въпреки това, така констатираните от органа по приходите несъответствия не са отстранени. Съобразно това е прието, че отстраняването на несъответствията в подадената декларация е следвало да бъде извършено с подаването на нова декларация съгласно чл. 103, ал. 2 от ДОПК, в срок до 27.12.2013 г. Предвид обстоятелството, че не е извършена указаната корекция в подадената декларация, на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК органът по приходите е издал процесния АУЗД, в който е прието, че несъответствията, засягащи основата за данъчно облагане и размера на задължението в подадената от лицето годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 2400И0039637/09.03.2013 г. произтичат от неотразен приход, реализиран от продажба на стоки - грозде през 2012 г. В тази насока от страна на органите по приходите е установено, че в периода 24.08.2012 г. - 07.10.2012 г. въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Винарна "Братанови" ООД проверяваното дружество "К. В. Винум" ЕООД е предавало произведената стока - грозде. Прието е, че при предаването на стоката на купувача същата е била придружавана със Сертификати за произход на винено грозде с № № 0 390603 до 0 390 613, в които са декларирани реколтата, произхода на гроздето, сорта, предадените количества, производителя и получателя на гроздето, както и датата на предаването. Констатирано е, че относно основанието за предаване на стоката, датите на предаване, сортовете, количествата и по повод искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 7863/11.07.201Зг., от страна на дружеството са представени писмени обяснения от 22.07.201Зг. и от 25.07.201Зг., за които, от страна на органите по приходите е прието, че изцяло кореспондират с представените в хода на ПУФО, приключила с издаването на протокол № 1327240/02.10.2013 г. писмени доказателства - договор за покупко-продажба с Винарна "Братанови" ООД и Сертификати за произход с № № 0 390603 до 0 390 613. Установено е също, че по отношение на дружеството за данъчен период 01.01.-31.12.2012 г. е извършена ревизия, приключила с РА № 241402479 от 25.08.2014 г., с който не е определено задължение за корпоративен данък за този период. По несъмнен начин е установено, че процесните приход е отчетен счетоводно през финансовата 2013 г. За да обяви АУЗД за нищожен, административният съд е приел, че установяване на публично задължение по ЗКПО не може да стане с издаване на АУЗД, тъй като в случая не са касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация (в случая ГДД по чл. 92 от ЗКПО), с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък, а се установяват нови факти и обстоятелства, като дори е налице формиран правен спор и различно тълкуване между проверяващите и жалбоподателя относно характера на предоставените услуги - отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на физическото лице. Приел е, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията - аргумент от чл. 103 от ДОПК във връзка с гореизложеното и от чл. 106, ал. 3 от ДОПК. Допуснатото нарушение е квалифицирано като особено съществено и непоправимо, водещо до нищожност на издадения АУЗД, тъй като е съществено различен редът за издаване на АУЗД и редът за извършване на ревизия, при която съществуват повече процедурни гаранции за ефективна защита на правата и интересите на данъчния субект. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК и обосновано е приел, че по този ред с АУЗД могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова, различна правна квалификация на установените факти и поради различното тълкуване между проверяващите и лицето се формира и разрешава правен спор. Правилни са изводите на решаващия съд, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 от ДОПК. След като за органа по приходите е било невъзможно да отстрани несъответствието в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО само по пътя на съпоставяне на данните от декларацията на дружеството, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на приходите и разходите за процесния данъчен период / 2012 г./, то е следвало въз основа на данните от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия, защото именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия корпоративен данък и лихви за просрочие. От друга страна, не е спорно обстоятелството, че процесните приходи са били отчетени от дружеството през 2013 г., което означава, че за проверка на този факт приходните органи са били длъжни да извършат ревизия. Изложеното налага извод, че редът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е неприложим, съответно издаденият АУЗД е нищожен. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, вр. чл. 108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Тъй като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗД, се определят задължения за данък, които подлежат на установяване с ревизионен акт от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. Като е обявил оспорения пред него АУЗД за нищожен, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са: решение № 4407 от 31.03.2014 г. по адм. д. № 12802/2013 г., VII отд. на ВАС, решение № 4529 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 7073/2014 г., I отд. на ВАС и решение № 5496 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 8168/2014 г., I отд. на ВАС, решение № 6157 от 27.05.2015 г. по адм. дело № 9817/14 по описа на ВАС и др. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите, доказани по размер като реално направени и включени в списък по чл. 80 ГПК разноски за касационната инстанция в размер на 360 лв. за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 009/2015 г., фактура № 1000001709 от 19.04.2016 г. и преводно нареждане от 18.04.2016 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,