Решение № 14204 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2012 г.

Решение № 14204 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Североизточен район, подадена от ст. юрк. Георгиева срещу решение № 130 от 31.05.2012 г. по адм. д. № 596/2011 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № ДК-02-СИР-157/18.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, ведно със законните последици. Ответниците не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа /вилна сграда/ и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна по жалба на Иван Кралев заповед № ДК-02-СИР-157 от 18.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка № 10" в ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, съставляващ УПИ VI, кв. I по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, собственост на Иван Кралев. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е изграден без изискуемите строителни книжа през 1977 - 1978 г., но попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост, т. е. не подлежи на премахване. Обсъдени са възраженията на страните и приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, сочещо на съвместимост с действащия ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж е извършен преди 7.04.87 г. /периода 1977 - 1978 г./ и по действащия ПУП от 2004 г. попада в североизточната част на УПИ VI-109, отреден за почивна база, като планът предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Следователно строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Правилен е извода на съда, че законовата регламентация не обвързва режима на търпимост нито със собствеността върху земята, нито с правото на строеж върху нея, вкл. и с режима на запазване/премахване на строежа по действащия подробен устройствен план. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и съответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,