Решение № 7825 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3994/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.ф. председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) срещу Решение № 2414/02.03.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 35/2026 г. С обжалваното решение е отменена точка 2 от Предписание рег. № RB 303113-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което е указано, лицата заемащи длъжността „съдебен заседател“, включена в списъка по чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) да подадат документи за проучване за надеждност. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на съда, че т. 2 от Предписание рег. № RB 303113-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на председателя ДАНС е издадено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно не отчита ЗЗКИ и Правилника за приложение на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ), а приема достъпа до класифицирана информация на съдебните заседатели, по принцип, визирайки процесуалните закони и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмена защита, в която преповтаря изложеното в касационната жалба. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петкова. Ответникът по касация – Районен съд - Първомай оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По делото от фактическа страна е установено следното: Със Заповед рег. № З-2221/08.07.2015г. председателя на ДАНС, считано от 03.07.2015г., е оправомощил директора на СД „Класифицирана информация“ – ДАНС да издава заповеди за извършване на проверки по реда на прекия контрол с предмет и съдържание, съгласно чл.13 от Наредба за реда за извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация (НРИПОПКЗКИ), както и да подписва всички документи във връзка с осъществяване на пряк контрол по защита на класифицирана информация от ДАНС. Със Заповед рег. № З-620/13.03.2025г. на директора на СД „Класифицирана информация“ – ДАНС е наредено да бъде извършена тематична планова проверка без предварително уведомяване в Районен съд – Първомай, като е назначена и тричленна комисия от служители в ТДНС – Пловдив, които са определени за контролни органи по чл.12 от ЗЗКИ, съгласно т.I.18 от Заповед рег. № З-115 от 16.01.2025г. на председателя на ДАНС. Посочен е и период за извършване на проверката 07.04.2025г. – 30.06.2025г., като е указано след приключване на проверката, комисията да изготви доклад до директора на СД „Класифицирана информация“ – ДАНС. В периода 07.04.2025г. – 30.06.2025г. в организационната единица Районен съд – Първомай е извършена тематична планова проверка. При проверката, като нарушение на ЗЗКИ и актовете по прилагането му, е установено, че в списъка по чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ на организационната единица Районен съд – Първомай са включени и трети лица с възложени функции във връзка с наказателното производство – съдебни заседатели и вещи лица. В справката е посочено, че в нарушение на чл. 146 ППЗЗКИ, лицата заемащи длъжностите не са проучени за надеждност. Изпълняващият функциите председател на ДАНС е изготвил справка относно документирани нарушения в резултат на извършена проверка по реда на прекия контрол в Районен съд - Първомай. С оспорената точка 2 от Предписание рег. № RB 303113-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на председателя на ДАНС, на Районен съд – Първомай е указано лицата, заемащи длъжността „съдебен заседател“, включена в списъка по чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ, да подадат документи за проучване за надеждност, като е даден срок за изпълнение три месеца. Изрично е посочено след изпълнение на предписанието ДАНС да бъде уведомена писмено. Като доказателства по делото са приети Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай и Задължителни указания на Държавната комисия по сигурността на информацията за класифициране на съдебни и следствени дела, издадени въз основа на Решение № 209-I от 23.11.2004г., изм. с Решение № 68-I от 25.10.2011г. на ДКСИ, изменени с Решение № 92-I-7/20.11.2025г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспореното предписание е издадено в нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай съдържа четири точки, като само точка първа представлява списък по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите в Районен съд – Първомай, за които се изисква достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация, представляваща държавна тайна и там са изброени следните длъжности: ръководител на организационната единица – административен ръководител – председател на Районен съд – Първомай; служител по сигурността на информацията; завеждащ регистратура за класифицирана информация; служител в регистратура за класифицирана информация. Видно от съдържанието, в списъка по чл.37 от ЗЗКИ не са включени съдебните заседатели. Посочил е, че съдебните заседатели са посочени в точка две от заповедта, според която право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае имат: работещ в Районен съд – Първомай съдия за срока на заемане на длъжността; съдебен заседател за срока на мандата; осъществяващо конституционното си право на защита лице; процесуален представител на страна; вещо лице; преводач; тълковник; педагог. Извел е извод, че след като точка две от Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай не представлява списък по чл.37 от ЗЗКИ, а в нея са изброени лицата с право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае, сред които и съдебните заседатели за срока на мандата, то за последните не е необходимо да се извършва проучване за надеждност. Обосновал е този си извод с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗСВ и с предвиденото в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) участие на съдебни заседатели в състава на съда. Посочил е, че към момента на издавана на оспореното предписание (04.07.2025г.), действащи са Задължителните указания на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) за класифициране на съдебни и следствени дела до задължените по ЗЗКИ субекти, издадени въз основа на Решение № 209-I от 23.11.2004г., изм. с Решение № 68-I от 25.10.2011г. на ДКСИ, като съгласно раздел ІІ „Достъп до класифицирани дела“, т. 6. 2. – не се извършва проучване за надеждност (респективно не се издават разрешения за достъп до квалифицирана информация) по отношение на съдебните заседатели, които имат по право достъп до класифицирана информация, съдържаща се в конкретните дела, по които те участват или имат право да участват. Посочил е, че в хода на съдебното производство от страна на ответника са представени Задължителни указания на ДКСИ за класифициране на съдебни и следствени дела, изменени с Решение № 92-I-7/20.11.2025г., като съдебните заседатели вече не са изрично посочени в т.6.2. Съобразявайки, че изключването на съдебните заседатели от лицата, на които не се извършва проучване за надеждност в Задължителните указания на ДКСИ е станало повече от четири месеца след издаване на оспореното в настоящото производство предписание, е приел, че приемането на нови задължителни указания на ДКСИ, частичното изменение на действащите указания или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, поради което е ирелевантно за законосъобразността на оспореното предписание на председателя на ДАНС. Посочил е още, че изменението на Задължителните указания на ДКСИ за класифициране на съдебни и следствени дела с Решение № 92-I-7/20.11.2025г. действа само занапред. На това изменение не е придадено обратно действие и в този смисъл изключването на съдебните заседатели от т.6.2. от задължителните указания на ДКСИ не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Решението е неправилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Неправилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената т. 2 от Предписание рег. № RB 303113-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на председателя на ДАНС. Неправилно съдът е приел, че за съдебните заседатели не е необходимо да се извършва проучване за надеждност. Това противоречи на изискванията на специалния закон – чл. 36 и чл. 39 ЗЗКИ. Съгласно чл. 36 ЗЗКИ никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 39. В чл. 39, ал. 1 ЗЗКИ са определени лицата, за които не се извършва проучване за надеждност. В т. 7 са предвидени съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, адвокатите и следователите. Същите, съгласно чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗЗКИ, получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа „необходимост да се знае“, когато информацията е само за конкретното дело. Съдебните заседатели не са предвидени в специалния закон след лицата, за които не се извършва проучване за надеждност. Поради това достъпът до класифицирана информация по конкретно дело следва да е за съдебни заседатели, за които са изпълнени изискванията на чл. 38 ЗЗКИ. Неправилно съдът е приел, че т. 2 на Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай не представлява списък по чл.37 от ЗЗКИ, а в нея са изброени лицата с право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае, поради което съдебните заседатели, не следва да се проучват за надеждност и имат право на достъп до класифицирана информация само защото имат качеството на съдебни заседатели. Съгласно чл. 37 ЗЗКИ ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. С т. 2 на Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай са определени длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна за конкретно дело. Включването на съдебните заседатели в тази т. 2 не означава, че те получават правото на достъп до такава информация автоматично, без да е спазено изискването на чл. 38 ЗЗКИ. Това е така, защото както се посочи по-горе, съдебните заседатели не са сред лицата, посочени в чл. 39 ЗЗКИ. Отделно от това от начина, по който е оформена Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай, не може да се извежда извод, че това не е заповед по чл. 37 ЗЗКИ. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови ново решение, с което жалбата на Районен съд – Първомай срещу точка 2 от Предписание рег. № RB 303113-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи и се присъдят такива в общ размер от 138,05 евро (превалутирани 70 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение