Решение № 5239 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2018 г.

Решение № 5239 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е." ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Т., против решение № 35 от 08.01.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 634/2017 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002616002725-091-001/19.12.2016 г. и РА№ П-22221317001696-003-001/16.01.2017 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 93 от 22.02.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 43 000,00 лв. и начислените лихви в размер на 1 758,00 лева. В касационната жалба се изложени доводи, че решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Релевирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, подробно изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът - Дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 26.03.2018 г. юрк. С. е депозирала писмена защита с която същата моли да се отхвърли касационната жалба, сочи доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима. По същество тя е основателна. Предмет на спора пред АДмС - П. е бил РА № Р-16002616002725-091-001/19.12.2016 г. и РА № П-22221317001696-003-001/16.01.2017 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 93 от 22.02.2017 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 43 000,00 лв. и начислените лихви в размер на 1 758,00 лв. на дружеството-касатор "Е." ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения на ССчЕ и СТЕ. Счел е за недоказано реалното доставяне на услугите от страна на двамата доставчика "Е. М." ЕООД и "Н. М." ЕООД с предмет съответно "СМР за частичен ремонт на два броя складови помещения, находящи се в гр. Е. П., околовръстен път, срещу Билла, ул. "Д." № ... по договор от 20.10.2015 г. и рекламни услуги по договори от 15.04.2015 г. и от 06.04.2015 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът е мотивирал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Е. М." ЕООД и "Н. М." ЕООД с мотив за неуспешно проведено доказване на наети от страна на доставчиците лица, извършили процесните услуги, наличието на съответна материално-техническа обезпеченост за престиране на конкретен трудов резултат. Във връзка с процесните СМР услуги фактурирани от "Е. М." ЕООД за частичен ремонт на два броя складови помещения, находящи се в гр. Е. П. от страна на ревизираното дружество са ангажирани договор от 20.11.2015 г. за извършване на СМР; протокол /обр. 19/ от 14.12.2015 г., подписан от двете страни по сделката и обективиращ вида, количества и стойност на извършените ремонти; приемо-предавателен протокол и копие на платежно нареждане. Във връзка с рекламните услуги, извършени от "Н. М." ЕООД е приложен договор от 06.04.2015 г., анекси от 04.05.2015 г. и 05.05.2015 г. 4 бр. снимки на сайтове, разпечатка на регистрационна информация за имена на домейни, 4 бр. с имена на администратори - "Н. м." ЕООД, рекламна страница - презентация на "Е." ЕООД. Не е спорно и е видно от заключението на приетата ССчЕ, че при получателя на услугите е извършено осчетоводяване и деклариране при спазване на приложимите счетоводни нормативи, изпълнени са формалните изисквания на ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Услугите са заплатени от получателя. Предвид събраните в хода на ревизионно и съдебното производство доказателства, неоспорени от ответника, касационната инстанция приема за доказано по делото извършването на процесните услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доводът на ответника, че правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде отказано поради недоказана обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на приетото в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По делото няма твърдения, не са събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са събрани доказателства, установяващи осъществяването на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени СМР и рекламни услуги, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. По тези съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 43 000,00 лв. и начислените лихви в размер на 1 758,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,