Решение № 12037 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 918/2012 г.

Решение № 12037 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 918/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на СО - район "Надежда" срещу решение от 10.03.2011 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-в състав по адм. д. № 91/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Ответникът по тази касационна жалба Илка Никифорова Варадинова излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Кмета на СО - район "Надежда" е подал касационна жалба и срещу решение от 20.10.2011 г., постановено от същия съд и по същото дело, с което е допълнен диспозитивът на решението от 10.03.2011 г. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност, поради което касационният жалбоподател прави искане за отмяна. Срещу същото решение е подадена касационна жалба от Илка Никифорова Варадинова. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решение и постановяване на друго решение, с което спора да бъде разрешен по същество, като процедираният имот бъде определен като изцяло незастроен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага двете обжалвани решения като правилни да бъдат оставени в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество трите касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред градския съд е образувано след връщане за ново разглеждане на производство във връзка с оспорване на заповед № РД-09-595 от 10.10.2006 г. на кмета на СО - район "Надежда", с която е одобрено решение № 18 по протокол № 5 от 19.06.2006 г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-359 от 19.06.2006 г., относно определяне на застроена част от имот пл. № 40336, к. л. 118, попадащ в м. "Северен парк". След връщане на производството за ново разглеждане, съдът е изпълнил дадените с отменителното решение указания и след преценка на събраните доказателства е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този извод, съдът е приел, че заповедта не съдържа фактическите основания за издаването й. Освен в самата заповед, фактически основания за издаването не се съдържат и в одобрения протокол на помощния орган. Липсата на мотиви прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност, поради което констатирания порок във формата на оспорения акт е възприет като особено съществен и достатъчно основание за отмяна. С диспозитива на решението, с което е отменена оспорената заповед съдът не се произнесъл по същество, а не е постановил и диспозитив, с който да върне преписката за ново произнасяне. Поради тази причина и във връзка с молба от 28.04.2011 г. е постановил решение, с което е допълнил основното решение и е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Обжалваното решение, постановено по същество на спора е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи, респ. провеждане на благоустройствени мероприятия върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. В посочената законова рамка за произнасяне на съда при оспорване на заповед, с която процедира имот е определен като изцяло застроен, обосновано е прието, че в преписката не се съдържат фактическите основания за издаване на административния акт. Императивно изискване за форма на индивидуалния административен акт е да съдържа фактически основания за постановяване на определено разпоредително действие. Съобразно приложимата тълкувателна практика фактическите основания могат да се съдържат и в други документи по преписката - в конкретното производство фактическите основания следва да се съдържат в протокола на помощния орган. В случая безкритично помощният и административният орган са приели, че имотът следва да се определи като изцяло застроен, тъй като попада в терен, отреден за Северен парк. Този факт не може да бъде установен безспорно в проведеното производство по оспорване. Освен това в производството пред съда са приети технически експертизи, които поставят под съмнение въпроса дали за процедирания имот следва да се издава заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като този имот не попада в терен с регулационно отреждане. Неизлагането на мотиви във връзка с приетите релевантни факти прави невъзможна съдебната проверка, поради което липсата на мотиви е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Като е стигнал до този правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Решението, с което съдът е допълнил диспозитива на основното решение, като е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган е правилно. Не се оспорва от страните, че диспозитива на основното решение е непълен, тъй като след отмяна на оспорения акт решаващият съд е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Оспорва се разпореждането за връщане на преписката за ново произнасяне. Настоящият състав счете, че в случая съдът правилно е върнал преписката за ново произнасяне, тъй като в хода на административното производство не се събрани и обсъдени основни релевантни факти относно статута на процедирания имот. Тези факти не са били изяснени и от събраните по делото доказателства. Приетите по делото експертизи на първо място установяват, че имотът е извън регулационното отреждане за Северен парк, но в същото време фактически имотът е зает от занемарена паркова растителност и върху него се разполагат занемарени паркови алеи. Това налага преписката да се върне за ново разглеждане от административния орган, който, спазвайки принципите за истинност и служебно начало, да събере всички относими доказателства по преписката и да издаде акт в предписаната от закона форма. С оглед на тези доводи настоящият състав счете обжалваните основно и допълващо решение са правилни. При постановяването им не са допуснати релевираните с касационните жалби нарушения, поради което решенията следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,