Решение № 5298 от 26.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда, гр. Ловеч, чрез пълномощник юрисконсулт Д., срещу решение 810 / 17.12.2020 г., постановено по адм. дело 544 / 2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на УМБАЛ Д-р Георги Странски, гр. Плевен, ЕАД, представлявано от д-р Ц. Л., са отменени принудителни административни мерки, предписани на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, обективирани в протокол за извършена проверка изх. ПР2009919 / 04.05.2020г. на Дирекция Инспекция по труда Ловеч, по т.1- т.6, и потвърдени с решение от 05.06.2020г. на изп. директор на ГД Инспекция по труда, гр. София. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон при преценка на съвкупния доказателствен материал, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените задължителни предписания. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД, гр. Плевен, представлявано от д-р Ц. Л., чрез процесуален представител адв. Г., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са принудителни административни мерки, обективирани в протокол за извършена проверка изх. ПР2009919 / 04.05.2020 г. на Дирекция Инспекция по труда Ловеч, приложени на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство по чл. 5, ал.1, т.1 и т.2 и по ал.2, т.1 от Наредба 2/22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, по чл. 142, ал.4 КТ, по чл. 153, ал.2 КТ, по чл. 152 КТ, за което са дадени съответните предписания по т.1 - т.6. Последните са потвърдени с Решение от 05.06.2020г. на изп. директор на ГД Инспекция по труда, гр. София. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че по делото е безспорен факта на осъществяване от проверяваното лице - лечебното заведение на болнична медицинска помощ, поради което, приема, че конкретният случай попада в хипотезата на законово предвиденото изключение. При осъщественото тълкуване на нормата на чл. 144, т. 4, предл. последно КТ, първоинстанционният съд извежда, че извънреден труд се допуска по изключение, в случаите на оказване на медицинска помощ, и в този смисъл е допустим над посочената максимална продължителност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, доколкото срокът за изпълнение на предписанията е в рамките на обявеното извънредно положение / извънредна епидемична обстановка, първоинстанционният съд извежда, че в случая е приложима и разпоредбата на чл. 8 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), съобразно която, въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност, не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. Развити са съображения, че съобразно § 51а от ПЗР на Закона, доп. ДВ бр. 98 от 2020г, разпоредбите на чл. 7 и 8 се прилагат по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна. Въз основана на горното е формиран решаващ мотив за отмяна на оспорените задължителни предписания като материално незаконосъобразни. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Необосновано е твърдението за неотчитане на правнозначимите за спора факти от първоинстанционния съд, което се навежда в касационната жалба. В хода на производството пред Административен съд Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Въз основа на представена справка за преминали пациенти с Covid 19 в УМБАЛ Д-р Георги Странски, гр. Плевен за периода 01.01.2021 г. 30.03.2021 г. се установява общ брой пациенти 802, като в Клиника по анестезиология и интензивно лечение са регистрирани 84 пациента. Въведените промени в режима на извънредния труд на лицата, оказващи медицинска помощ, разписани в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДИППП установяват, че предвидените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. Тази разпоредба отменя всички ограничения за полагане на извънреден труд от посочената категория служители и работници. Те се делят на две групи непосредствено оказващи медицинска помощ и подпомагащи оказването на медицинска помощ. Разграничението има важно значение за настъпващите правни последици. Разликите в характера на работата, която изпълняват посочените две групи работници (служители), оказват влияние при прилагането на трудовоправната уредба на извънредния труд. Тъй като по правило той е забранен от чл. 143, ал. 1 КТ, законодателят регламентира изчерпателно случаите, в които по изключение тази разновидност на работно време се допуска (арг. чл. 144 КТ). Един от тези случаи, установен в разпоредбата на чл. 147, т. 4 КТ, е оказването на медицинска помощ. Предвид изложеното, що се отнася до същинското оказване на медицинска помощ, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДВИППП отменя единствено действието на нормата на чл. 146, ал. 1 КТ относно ограничаването до 150 часа на допустимата продължителност на полагания от определен работник (служител) в рамите на една календарна година извънреден труд. Този извод следва от факта, че Кодекса на труда от една страна изключва от обхвата на абсолютната забрана за полагане на извънреден труд от работници и служители на намалено работно време тези от тях, чиято трудова функция е свързана с оказване на медицинска помощ (арг. чл. 147, ал. 2 КТ), а от друга спрямо същата категория лица отменя ограниченията на чл. 146, ал. 2 КТ относно максималната продължителност на извънредния труд в рамките на един календарен месец, една календарна седмица и два последователни работни дни. По отношение на работниците и служителите, които подпомагат оказването на медицинска помощ, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДВИППП допълва списъка на чл. 144 КТ относно допустимите изключения за полагане на извънреден труд, като прибавя и случаите на подпомагане оказването на медицинска помощ. По време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна са отменени въведените забрани за полагане на извънреден труд от лица, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1 КТ, и относно максимално допустимата продължителност на извънредния труд през определени периоди. Налага се извод, че разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДВИППП визира всички работници и служители на намалено работно време, а не само тези по чл. 137, ал. 1, т. 1 КТ, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени въпреки предприетите мерки. В условията на обявена извънредна епидемична обстановка в страната, осигуряването на адекватна болнична помощ от лекарите и медицинските сестри, работещи в болничното заведение, представлява надделяващ обществен интерес, целящ запазването на живота и здравето на хората. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност от лица, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, се явява специален спрямо Кодекса на труда, като наложените от административният орган задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка от 04.05.2020г. на дирекция Инспекция по труда гр. Ловеч, на основание чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда са незаконосъобразни. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,