Решение № 11192 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2012 г.

Решение № 11192 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Магдалена Колева, в качеството у на процесуален представител на Йордан Ангелов Ванчев, управител и представляващ СД "Делта-66-Стоянов, Ванчев и сие", срещу решение № 1584 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 1245 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 261004676 от 10.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с решение № 330 от 21.04.2011 г. на зам. -директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно определено задължение за ДДС в размер на 2 713.81 лв. и лихва за забава в размер на 932.36 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от юрисконсулт Симеон Калдъшев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 261004676 от 10.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с решение № 330 от 21.04.2011 г. на зам. -директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно определено задължение за ДДС в размер на 2 713.81 лв. и лихва за забава в размер на 932.36 лв. Същият е издаден в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, ревизирания субект е уведомен затова, съгласно чл. 124, ал. 1 и е представил декларации, съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Извършен е анализ на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основната дейност на ревизирания субект е търговия на дребно в неспециализирани магазини с хранителни стоки, осъществявана в два търговски обекта. Ревизията с оглед прилагането на ЗДДС е за ревизирани периоди от 1.07.2005 г. - 30.06.2010 г. в тези два обекта. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчици на ревизирания субект, при което е установено, че някои от издадените от тези лица фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на търговеца, не са отчетени от него, както и няма данни за последващи доставки, реализирани от него. Направен е извод за укрити приходи. Констатирано е, че други от доставчиците са редовни такива на ревизираното лица, а същото не е отразявало всички фактури в дневника си за покупки и в счетоводството, не са отчитани обороти, респ. приходи, като предмет на доставките са обичайни стоки. плащано е в брой, като за една част от доставките транспортът е за сметка на доставчиците, за други са закупувани от самите техни складове. Констатирано е, че ревизираното дружество е действителен получател по доставки, които не са отразени в счетоводството му. Освен това в края на всяка от ревизираните години не е извършвана инвентаризация за установяване наличността на стоките. Не са констатирани липси или излишъци през тези години. Прието е, че ревизираното лице е закупувало и продавало процесните стоки през едни и същи данъчни периоди, като при формиране на данъчната основа, което е един от основните спорни моменти, административният орган е ползвал надценката, използвана от самото ревизирано лице през отделните ревизирани години. Съдът правилно е установил фактическата страна по спора, обсъдил е събраните доказателства и приложените две разпоредби та чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и възраженията на жалбоподателя, като е направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основната защитна теза на жалбоподателя, сега касатор, е че не се явява получател по процесните доставки, понеже върху фактурите или част от тях няма поставен подпис или подписа не е негов или на упълномощено от него лице. По тези съображения по делото е изслушана съдебно-графологична експертиза. Наличието на графологическа експертиза, която е установила, че част от фактурите не носят подписа на едноличния търговец, не означава автоматично, че те не са получени от него. В тази връзка правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ВАС, според което, когато са налице данни за страните по доставката, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, то тогава липсата на някои от реквизитите по чл. 7 ЗСч не може да лиши първичните счетоводни документи от тяхната доказателствена сила. Освен това по делото са представени и множество други доказателства като тези в резултат на извършените насрещни проверки на преките доставчици, на обичайните преки доставчици, на счетоводното третиране на фактурите в техните счетоводство, на такива относно осъществено плащане в брой по процесните фактури. Обстоятелствата, че ревизираният търговец не е осчетоводявал доставките, по които е получател, не е водил редовно счетоводство като не е осъществявал и годишна инвентаризация, както и че самият той като доставчик не е отразявал осъществените от него доставки, водят обосновано до извода, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и че липсва счетоводна отчетност по повод облагането по реда на ЗДДС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК общо за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение