Решение № 11258 от 7.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 460/15.03.2022 г., постановено по адм. д. 767/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата против оспореното уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Русимов 2018 ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 460/15.03.2022 г., постановено по адм. д. 767/2021 г. по описа на АС-Благоевград е отменено Уведомително писмо с изх. 02-010-2600/12481/04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по заявление с УИН 01/290519/12405 за подпомагане за кампания 2019 г. на Русимов 2018 ЕООД е отказано финансово подпомагане, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но при неспазване на установената от закона форма. Решаващият съд подробно се е аргументирал с неяснотата в съдържанието на оспорения акт относно фактическите и правни основания за издаването му, които не е възможно да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка, а известна яснота относно тези задължителни елементи от административния акт се съдържа само в депозираното пред съда писмено становище. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил задълбочена преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е установил, че от стандартизирания текст на уведомителното писмо не се разбира ясно и недвусмислено фактическите и правни основания, въз основа на които са извършени намаленията (колона 3) от уведомителното писмо. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на АС-Благоевград, поради което при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, намира, че не е необходимо да бъдат посочвани допълнителни съображения относно очевидната неяснота относно фактическата обстановка, при която е издадено уведомителното писмо. Дефиницията на понятието намаление , с което е озаглавена колона 3 от уведомителното писмо включва множество кумулативно и алтернативно изброени хипотези, при които поисканата от земеделския производител финансова помощ подлежи на корекция. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в уведомителното писмо липсва яснота относно фактическите основания и видимост на механизма относно изчисляването на сумите, посочени в колона 3, а и по отношение на санкциите, включително и яснота относно забележката относно прихващането им. Законосъобразно административният съд е приел, че изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е от съществено значение за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е съобразил Тълкувателно решение16/1975 на Върховния съд, защото обосновано АС-Благоевград е приел, че в оспорения пред него административен акт липсва препращане към друг документ от административната преписка и липсва яснота, че документите, изпратени като административна преписка са били използвани като доказателства, респективно анализирани и въз основа на тях са формирани фактически и правни изводи, които да бъдат възприемани като задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК на административния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и въпреки своевременно направеното възражение за прекомерност, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение