Решение № 3140 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2011 г.

Решение № 3140 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Денеб" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Панайот Волов" 29 против решение № 3633 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 9356 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба Министерство на финансите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като недопустима, респективно като неоснователна. В представените по делото писмени бележки се твърди, че исковата претенция на дружество "Денеб" АД е частично погасено по давност. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като частично неоснователна. В съдебно заседание пред касационната инстанция, както и представените по делото писмени бележки се прави възражение за частично погасяване по давност на иска, доколкото същият се основава на периодични плащания от страна на дружеството по отношение на държавата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по повод предявен от дружество "Денеб" АД иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против ответниците Министерство на финансите и Агенция "митници" за заплащане на сумата 1 428 203.20 лв., от която главница 1246 939.93 лв., представляваща сумата, платена от дружеството под формата на 2 % от оборота на обектите, в които е извършвана безмитна търговия за периода - м. 12.2003 г. до м. 07.2008 г. и сумата 181 209.27 лв. за периода от 10.07.2005 г. до 10.07.2008 г. на същото основание, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й заплащане. В хода на съдебното производство по делото е било установено, че дружеството - ищец "Денеб" ЕАД е започнало да упражнява дейността оператор на търговски обекти за безмитна търговия на територията на ГПКК "Гюешево" и ГПКК "Златарево" при условията на Постановление № 15 от 1991 г. на Министерския съвет за изменение на валутния режим, въз основа на издадена Заповед на министъра на финансите № 196/2.12.1991 г. и сключени, въз основа на нея Договори с ГУ "Митници" от 29.12.1991 г. със срок на действие 10 години. Съгласно разпоредбите на договорите с ГУ "Митници", "Денеб" ЕАД е поело задължения да приведе по сметка на ГУ "Митници" първоначални суми от 2 700 000 лв. за участие в изграждане инфраструктурата на района на ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево, съгласно посочените в офертата други допълнителни условия, както и ежемесечно задължение за привеждане по сметката на ГУ "Митници" 0,5 % от реализирания стокооборот от всеки търговския обект във валута. Съгласно разпоредбата на § 56 от ПЗР на ЗИД на Закона за митниците (Обн. ДВ, бр. 63 от 2000 г.), лицата получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на Постановление № 15 на МС от 1991 г. за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия, могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ "Митници", но не по-късно от 31.12.2002 г. С разпоредбата на § 26, ал. 2 от ЗИД на Закона за акцизите (ЗА), обн. ДВ, бр. 110 от 21.12.2001 г., тази разпоредба от Закона за митниците е отменена и е създадена разпоредба, съгласно която лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 от 1991 г. на МС, заварени към 1.12.2001 г., могат да извършват безмитна валутна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ "Митници", удължен с 10 месеца. Със същата законова разпоредба - ал. 3 от § 26 от ЗИД на ЗА е въведено задължение за заварените безмитни оператори да правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на Агенция"Митници". С § 15 от ЗИД на ЗА, в сила от 01.01.2002 г. редакцията на чл. 12в от ЗА е изменена и с текста се предоставя правомощие на министъра на финансите да издава разрешение за безмитна търговия, като редът се определя с наредба на министъра на финансите - ал. 2, чл. 12в ЗА. Издадената в изпълнение на тази законова делегация Наредба № 8 от 3.10.2002 г. на министъра на финансите - § 2, ал. 1 урежда статута на заварените безмитни оператори, които могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. С § 20, ал. 2 от ЗА в сила от 01.01.2003 г. заварените безмитни оператори могат да упражнят предоставените им права и да подновят договорите като получат ново разрешение за същите обекти. Във връзка с подадени искания на горното основание, на дружеството са издадени две 3-годишни разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. от министъра на финансите на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите, с които се разрешава на "Денеб" АД да извършва безмитна търговия, съгласно разпоредбите на Закона за акцизите и Правилника за неговото прилагане в двата обекта, намиращи се съответно в ГКПП Гюешево и ГКПП Златарево. Съгласно т. 2 от разрешенията, срокът на действието им е 3 години, считано от изтичане на срока на заварения договор, сключен между дружеството и ГУ "Митници" на 24.12.1991 г., удължен с 10 месеца, съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 110 от 2001 г.). Двете разрешение са прогласени за нищожни само в частта по т. 4 с решение № 3667/19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 296/2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, с мотиви, че същите са издадени в хода на висящо съдебно производство по обжалване на мълчалив отказ на министъра да издаде исканите разрешения, по което е образувано адм. д. № 9126/2003 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, и постановените от същия орган - министъра на финансите изрични разрешения са издадени при липса на компетентност на органа, поради това, че: "Министърът на финансите, издавайки по време на висящ съдебен спор по повод негов мълчалив отказ, индивидуалните административни актове, чието издаване е бил първоначално отказал мълчаливо, е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 от ЗСВ (отм.), забраняващи му да разглежда дело, което се разглежда от съд". С тези мотиви петчленният състав на ВАС с решението си от 19.03.2009 г. е обявил разрешенията, издадени на 30.12.2003 г. и със срок на действие до м. 10.2005 г., за нищожни. С обжалваното пред Административен съд - София град решение № 3633 от 20.07.2011 г. е отхвърлил иска с мотив, че не са налице основанията, предвидени в чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица. Съдът е приел че задължението за заплащане на отчисленията в размер на 2 % от оборота произтича от нормативните разпоредби, регулиращи безмитната търговия, както и от сключения между страните договор от 1991 г. Според съда не е налице пряка причинно - следствена връзка между твърдяната имуществена вреда и актовете, в частите, в които са обявени за нищожни от петчленния състав на Върховен административен съд. За да достигне до този правен извод административният съд е разгледал изцяло исковата претенция по същество. Преди първото по делото заседание от ответника Министерство на финансите е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се прави възражение на частично погасяване по давност на исковата претенция. Същото възражение за частично погасяване по давност на иска е направено и в писменото становище на ответника Агенция "Митници". В хода на касационното производство възраженията за погасяване по давност на исковата претенция са потвърдени. В решението си съдът не е обсъдил направените възражения за изтекла погасителна давност, въпреки, че е докладвал в съдебно заседание писмените отговори на исковата молба. Без да обсъди въпроса за давността по възражението на ответниците, съдът е разгледал иска за целия предявен в исковата молба период и по отношение на целия период, претендиран за обезщетяване, постанови отхвърлителния си диспозитив. Доколкото погасителната давност, на която се позовават ответниците в производството, представлява отрицателна процесуална предпоставка по отношение съществуването на правото на иск, респ. за допустимостта на иска, съдът е следвало да се произнесе по възражението за давност, преди да навлезе в съществото на спора. В случай на изтичане на погасителната давност, съдът следва да се произнесе или с определение по допустимостта на иска за покрития с давност период на вземането, или с отхвърлителен диспозитив, но на това именно основание изтекла погасителна давност. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че задължението за заплащане на 2 % от оборота не произтича от обявената за нищожна т. 4 на издадените разрешения, а основанието за това е законово и е възникнало на основание на договор, сключен между ищеца по спора и един от ответниците по спора. Съдът обаче не е изразил ясната си позиция какъв е характерът на това плащане - частноправен, произтичащ от договорните задължения между държавата и ищеца или публичноправен. Отговорът на този въпрос би имал отношение към въпроса за приложимостта на правния ред, по който исковата сума следва да се претендира. Липсата на мотиви по този въпрос води до необоснованост на съдебното решение, въпреки иначе значителния характер на мотивите, обосноваващи крайния резултат по делото. Предвид изложеното, при наличие на отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК решението на Административен съд - София град следва да се отмени, а делото, на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното, Върховният административен съд,