Решение № 9756 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2010 г.

Решение № 9756 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Александров Ангелов срещу решение от 24.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 5097/2006 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 844 от 9.11.2006 г. на Столичен общински съвет, с което е променен характера на собствеността от публична в частна върху спортен комплекс стадион, находящ се се в гр. Бухово, стопанисван от район Кремиковци. Поддържа се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени процесуални нарушения - касационни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столичен общински съвет - не е взел становище. Прокурорът счита жалбата частично основателна. Според него решаващият състав не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните в нарушение задълженията си по чл. 41, ал. 3 от ЗАП /отм/. Според него не са изложени мотиви относно характера на оспорения административен акт. Съдържанието на същия сочело на общ административен акт, тъй като се засягали права и интереси на неограничен кръг граждани, не било проверено дали са спазени изискванията на чл. 66 и сл. от АПК за уведомяване на заинтересованите лица. относно издаването на общия административен акт. Сочи и други нарушения, свързани с процедурата при издаването на акта, които не са взети предвид и обсъдени от съда. Във връзка с това прави предложение като неправилно обжалваното решение да се отмени и предвид забраната за фактически установявания делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи Върховният административен съд установи следното: С жалба до Софийски градски съд настоящият касатор е оспорил решение на Столичен общински съвет, с което е променен характера на собствеността от публична в частна върху спортен комплекс - стадион, находящ се в гр. Бухово и е открита процедура за приватизация на същия чрез публично оповестен конкурс. Съображенията му са били, че една част от този имот му е възстановена в размер на 5860 кв. м. с решение на ПК, останалата част от 5830 кв., попадаща също в стадиона е негова бивша собственост и за нея имало реституционни претенции. С промяната на вида на държавната собственост и изнасянето на имота на конкурс се нарушавали негови права Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като жалбоподателят не бил установил върху каква част от терена претендира права. Според него след като имотът е отчужден и липсвали данни върху него да е възстановено право на собственост, той е станал публична общинска собственост и взетото решение на Столичен общински съвет било в съответствие с чл. 6 от ЗОС. Касаторът оспорва изводите на Софийски градски съд и законосъобразността на обжалваното от него решение тъй като не е съобразено с доказателствата и установените от тях факти. Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение счита решението на административния съд процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните: Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че касаторът е възстановен собственик на претендираната част от имота, за който е издадено оспореното решение на общинския съвет и че за него не е налице установена активна процесуална легитимация, обуславяща право на жалба и правен интерес да го обжалва. Твърдението, че частта от имота, възлизаща на 5860 кв. м., предложена за продажба, е собственост на общия им наследодател Витко Недялков Гьошев не е установено. Обстоятелството, че според удостоверение № 40/27.02.2007 г., издадено от кмета на гр. Бухово е нанесен в помощен план на гр. Бухово от 2006 г. на ГИС София на името на Витко Недялков Гьошев не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят има собственически права върху имота, които да обуславят правния му интерес да оспори решението на общинския съвет. В подкрепа на този извод е направеното изявление от самия жалбоподателя пред Софийски градски съд в съдебно заседание на 13 май, 2008 г., с което е заявил"Уточнявам, че нямам реституционни претенции към тази част от имота, която не е възстановена от Поземлената комисия, не съм ги заявил по ЗСПЗЗ, нито на някакво друго основание. Заявили сме ги за възстановяване по Земеделския закон. Не си спомням, може би имаше изричен отказ, досега беше публична държавна собственост. Становището ни като наследници на бившия собственик, че този прекрасен комплекс трябва да си остане за ползуване като спортен комплекс на гражданите от района". С решение на ПК община Кремиковци № 3680 от 19.03.1999,издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в пункт I е признато право на собственост на изброени имоти на наследниците на Витко Гьошев, но в п. III е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи стари граници по посочени причини. Процесният имот също е отказан да бъде възстановен поради това, че е загубил характера си земеделска земя. Други данни за реално притежание и собственост върху процесния имот липсват. Административният съд също е стигнал до извод, че жалбоподателят не е установил конкретни права върху сочения от него имот, който не е идентифициран като такъв и обособен графично. Това е било достатъчно основание да приеме, че подадената от него жалба е процесуално недопустима, при неустановена активна процесуална легитимация и правен интерес и да остави същата без разглеждане. Вместо това неправилно се е произнесъл по същество по недопустима жалба независимо, че я отхвърлил. Същата е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство прекрати. Произнасянето на съда по същество по недопустима жалба води до недопустим съдебен акт, който съставлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от същия подлежи на обезсилване. В този смисъл и при установено недопустимо решение Върховният административен съд в настоящия състав следва да го обезсили и да прекрати производството, образувано по недопустимата жалба. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 и във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в настоящия състав