Решение № 3663 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2009 г.

Решение № 3663 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, срещу Решение № 42/20.07.2009 г, постановено по адм. дело № 7182/2008 г, на Административен съд - София град, II отд, 33 с-в. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Подадена е касационна жалба и от Павлина Пенева в която се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска отмяната му. Ответникът - Владимир Пенев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отменил Заповед № ДК-02-СО-126/30.07.2008 г, на началника на Столична РДНСК, с която е наредено на Димитър Пенев да премахне незаконен строеж: "Сградно водопроводно отклонение - дворна мрежа", находящ се УПИ V-653, кв. 14, м-ст "бул. Сливница", по плана на гр. София. За да постанови решението си в този смисъл административния съд е приел, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна - постановена е в противоречие с приложимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. Заповедта на началника на Столична ДНСК е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, като е съставен констативен акт от 09.05.2008 г, с който е установен строеж, извършен през 2004 г, без изискващите се строителни книжа. Правилно съдът е приел, че административния орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ - за текущ ремонт на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с които не се променя трасето и техническите характеристики. Съдът подробно е описал извършените строителни и ремонтни работи по сградното водопроводно отклонение. При тези данни законосъобразно е прието от съда, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт е незаконосъобразен. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,