Решение № 3525 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2011 г.

Решение № 3525 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по глава ХIV от АПК. Образувано е по молба на Иван Китанов Тодоров против Решение № 291/11.06.2010 г., постановено по адм. д. № 92/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград и Решение № 5551/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 10928/2010 по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения срещу исканията в молбата са депозирани в законовия срок от Димитър Иванов Русков, чрез адв. Ирина Молерова. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира молбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. В молбата се твърди, че с влязло в законна сила Решение № 291/11.06.2010 г., постановено по адм. д. № 92/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград, потвърдено с Решение № 5551/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 10928/2010 по описа на Върховен административен съд, Второ отделение е отхвърлена жалба против Заповед № РД 18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр. Банско, в частта й за имоти с идентификатори № № 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054. Твърди още, че съдът не го е конституирал като заинтересувана страна, каквото задължение бил имал по закон, в качеството му на сънаследник на гореописаните имоти. Претендира, че съдът не бил конституирал и останалите заинтересувани страни - сънаследници. Иска отмяна на решението на осн. чл. 239, т. 5 АПК. Молителят Иван Китанов Тодоров не може да търси защитата, предвидена в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като същият не е бил страна в производствата, актовете по които иска да бъдат отменени. Нормата предвижда, че актът подлежи на отмяна само за страни, които са били лишени от възможност да участват в делото поради нарушаване на съответните правила или такива, които не са били надлежно представлявани, а Китанов въобще не е бил конституиран като страна. Процесуалният способ на защита, видно от обстоятелствената част на молбата на Тодоров, е визиран в чл. 246 АПК. В тази хипотеза, обаче, молбата е неоснователна. Решенията нямат сила спрямо молителя, касае се за отхвърлителен диспозитив. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт е установително и освен за страните по делото няма сила за други засегнати от акта лица (арг. от чл. 177, ал. 1 АПК). Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. Решението, с което се отхвърля жалбата и решението, което го потвърждава нямат сила по отношение на молителя. Не са налице отменителните основания на чл. 239, т. 5 и чл. 246 АПК, молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 244, ал. 1 предл. първо АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав